/Поглед.инфо/ Поради пандемията френската младеж не може да изпита напълно всички радости на младостта, пише Le Figaro. Карантината налага начин на живот, който е по-свързан със зрялата възраст и дори старостта. Освен това липсата на свобода на движение влияе върху свободата на мисълта, а постоянно звучащата тема за смъртта и болестта е депресираща.

Когато днешните французи са питани за тяхната възраст, може да се чуе следната формулировка: „Аз съм на 40 години, но се чувствам на 72“, пише женскотоприложениена вестник „Le Figaro“. Всичко свързано с пандемията и произтичащите от нея карантини, и по-специално липсата на новости и монотонността на живота.

Именно новите усещания дават усещането за младост, а по време на карантината животът продължава в кръг и хората казват, че го усещат с телата си, уморяват се повече и започват да говорят с приятелите си само за храна и здраве.

И както отбелязва журналистката, много хора, с които е разговаряла, говорят за това. Сред симптомите на старостта, които хората споменават, са сънливостта, забавянето на живота, усещане за живот, неподобаващза вашата възраст. И така, една от събеседниците на 28 години, отбелязва, че в доковидните дни тя е напускала къщата всяка вечер, а сега прекарва свободното си време с билков чай и телевизионни сериали. Всичко това тя свързва със старостта.

Психологът Доминик Пикар отбелязва, че много зависи от това как човек сам разбира младостта и старостта, зависи от клишетата. Например на 20 години животът се свързва с чаша бира на терасата, с началото на независимостта и с нотките на отговорност. Алана сегашното младо поколение изведнъж се е наложило да поеме тази отговорност изцяло, при това в живота им няма толкова много радост. Така че някои дори казват, че младостта им е открадната.

Освен това самият свят се е свил, хоризонтът се е стеснил. Широчината на възможностите е свързана с младостта. И за първи път стана ясно до каква степен свободата на движение влияе върху свободата на мисълта. Както отбелязват събеседниците на журналиста, те започват да хвърлят поглед към часовника в 19 часа, докато преди това време е показвало само началото на забавлението.

Както казват младите французи, те започнаха да се грижат за дома си, следейки по-внимателно финансите си, започнаха да следят какво ядат, предпочитат удобните и практични дрехи пред красивите. Предвид постоянните новини за смъртта и болестите, те чувстваха повече отговорност, по-малко лекота. В същото време в нормални времена темата за смъртта не присъства сред младите.

Сега, дори смъртта да не се вижда, те постоянно говорят за нея, страхуват се от нея. Духът губи своята лекота, движението губи своята спонтанност. И дори когато младите хора умишлено не се подчиняват на карантина, те все пак обмислят поведенческите си стратегии.

Някои от младите обаче виждат и отбелязват и положителни промени в това, че са натрупали мъдрост, започнали да консумират по-малко алкохол, да водят по-правилен начин на живот, да се хранят по-добре и да спят повече. Но както и да е, ала пандемията няма да остане без последствия за днешната младеж, пише Le Figaro.

Превод: ЕС