В четвъртък в Елисейския дворец ще се проведе среща за борбата срещу COVID-19, а в 18 часа вечерта френският премиер Жан Кастекс ще проведе пресконференция, на която ще обобщи междинните резултати от развитието на епидемиологичната ситуация и резултатите от карантината, пише Le Monde. Правителственият глава каза пред френския вестник, че на срещата ще бъде обсъдено засилване или отслабване на предприетите мерки в зависимост от процента на заболеваемост. От своя страна политикът вярва, че въпреки че разпространението на вируса се забавя, рано е да се отпускаме: ще бъде възможно да се говори за преразглеждане на правилата на 1 декември след четири седмици карантина.
Френските власти са съсредоточени върху трудната ситуация в здравеопазването и според изданието няма да правят отстъпки, за да възобновят работата на малкия бизнес. Правителството е решено по-скоро да засили съществуващите ограничения и да включи по-активно полицията в контрола на спазването на карантината, както и да увеличи натиска върху компаниите да преминат към работа от разстояние. Опозицията няма да пропусне възможността да обвини премиера в твърде сурови мерки, които действат в ущърб на икономиката на страната, но самият Кастекс обвинява критиците в непоследователност.
В статията се отбелязва, че както десницата, така и левицата във Франция продължават да осъждат правителството за уж не достатъчно прогнозиране на сутитуацията. След обявяването на новата карантина, републиканците и ръководителят на Националното обединение Марин льо Пен разкритикуваха „смазващия провал“ и „хаотичното управление“. „Епидемията е неконтролируема. Президентът също.“, каза лидерът на „Непокорена Франция“ Жан-Люк Меланшон. Оттогава резките изказвания се умножиха, докато на 3 ноември депутатите от републиканската партия внезапно приеха поправка, която намали извънредния режим на два месеца. „Ако не искате да осъзнаете [тежестта на коронавируса], махайте се!“ - министърът на здравеопазването Оливие Веран не можа да сдържи гнева си. Ако въвеждането на аварийния режим през април беше одобрено почти единодушно, то неговото удължаване предизвика протести в Народното събрание и Сената, преди парламентът да го одобри на 7 ноември.
В сферата на икономиката дребните предприемачи, подкрепяни от някои депутати, се борят. Макрон и неговите сътрудници бяха разгневени от отношението на дузина кметове, които със своите укази позволиха възобновяването на малкия бизнес в техните комуни. Парламентарното мнозинство нямаше достатъчно силни думи, за да разкрие тази „незаконна“ идилия. Министърът на икономиката Брюно Льо Мер подчерта, че „безотговорните кметове“ със своите действия „застрашават здравето на французите“.
Няма национално единство и по въпроса за тероризма. След убийството на учителя Самуел Пати, десните и ултрадесните започнаха да обвиняват властите в „безсилие“ срещу радикалния ислям и липсата на противодействие. След терористичната атака в Ница републиканците и Националното обединение се опитаха да принудят Макрон да приеме закон за „война“ срещу джихадизма, а в събота, по време на церемонията в чест на жертвите, кметът на града за пореден път поиска премиерът да предприеме „строги и незабавни мерки“ срещу тероризма.
Според френския вестник Еманюел Макрон се опитва да се противопостави на атаките на опозицията, наричайки нейното поведение „неподходящо“ в момент, когато страната преживява криза в няколко области. Ръководителят на правителството Жан Кастекс съжалява, че сега, когато е необходимо „да се действа като единен фронт“, партиите не могат да се съберат. В същото време общественото доверие в правителството пада: според анкета, публикувана на 8 ноември от Френския институт за обществено мнение, само 35% от французите вярват в ефективността на предприетите мерки, 45% разчитат на помощ на предприятия в криза и 39% в способността на държавата да се справи с тероризма.
В този нестабилен период лидерите на страната се опитват да приложат ролята на обединяваща сила за дисквалифициране на опозицията, която се представя като източник на разединение. „Правя всичко, за да запазя националното единство“, уверява Жан Кастекс. След него повтаря същото Еманюел Макрон, който подчерта по време на церемонията по случай 50-годишнината от смъртта на дьо Гол, че „Франция е силна, когато е обединена“. Така, заключава Le Monde, държавният глава иска да излъска образа на „кандидата на съгласието и единна Франция“, в който според обкръжението му, той иска да се въплъти в навечерието на президентските избори през 2022 година.
Превод: М.Желязкова
