/Поглед.инфо/ В страните от Източна Европа нараства недоверието към ръководството на ЕС, което не успя да се справи ефективно с дълговата криза и притока на мигранти, но в същото време изисква всички стриктно да се придържат към западните ценности, пише Nihon Keizai Shimbun. Пандемията на коронавирус само изостри тези разделения. Но въпреки всички противоречия, бедната Източна Европа едва ли ще се осмели да последва примера на Брекзит, за да не загуби субсидиите от ЕС, смята авторът.

В Европейския съюз все повече се проявяват разногласия между неговите членове, отбелязва Nihon Keizai Shimbun. Допълнителен източник на конфронтация между ръководството на ЕС в Брюксел и страните от Източна Европа са мерките, предприети във връзка с пандемията на коронавируса, по-специално решението за създаване на специален фонд за възстановяване на европейската икономика, както и ограниченията за свободно движение в рамките на ЕС, които се въвеждат от отделни държави.

При това основната причина за тези разногласия се крие в „несъвпадението на основните ценности“ сред ръководствата на различните страни от Европейския съюз, сигурен е авторът: „В Източна Европа се отнасят твърде леко към върховенството на закона - основното правило на съюза. ЕС е загрижен за това, но засега не може да намери изход от тази ситуация.“, се подчертава в статията.

По време на програмната си реч в Европейския парламент на 16 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта „важността на закона“ за предотвратяване на злоупотребата с власт. В същото време тя също така отбеляза, че през последните месеци европейците осъзнават колко „крехка“ е тава върховенство на закона. Това важи преди всичко за дискусиите около създаването на фонд за възстановяване на европейската икономика, сериозно пострадала от коронавируса, се пояснява в статията.

През юли ръководителите на 27-те страни от ЕС се споразумяха да създадат фонд в размер на €750 млрд, но за реализирането на тази идея е необходимо да се осигури съгласието на Европейския парламент и парламентите на всички страни от ЕС, припомня авторът. Обсъждането на този проект срещна сериозни затруднения и една от основните причини са различните интерпретации на „върховенството на закона“, което създава неяснота, пише Nihon Keizai Shimbun. По-специално лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер наскоро заплаши Будапеща: „Европейският парламент не признава получаването на големи суми от фонда от страна на Унгария, която не зачита върховенството на закона“.

Претенциите на Европейския парламент се заключават в това, че според Брюксел властите в Полша "заплашват независимостта на съдилищата", като се намесват в системата за назначаване на съдии, а правителството на Унгария затяга контрола си над медиите. Докато за ръководството на Европейския съюз „върховенството на закона“ е една от основните ценности, заедно с правата на човека и демокрацията, пояснява авторът. Следователно ЕС гледа строго на страните от Източна Европа, които провеждат политика, „противоречаща на тези ценности“.

Например идеята на министър-председателя на Холандия Марк Рюте, който на заседание на парламента в началото на септември предложи да се образува „нов съюз без Полша и Унгария“, предизвика широк отзвук. Холандия също така заяви пред Брюксел, че парламентът на страната няма да ратифицира проекта на споразумение за икономическо възстановяване, докато Европейският парламент не „поеме курс за върховенство на закона“, каза висш европейски служител. Ако фондът за икономическо възстановяване не бъде създаден навреме, тогава от 2021 г. страните вече няма да получават субсидии и това ще забави икономическото им развитие, предупреждава Nihon Keizai Shimbun.

Разбира се, страните от Източна Европа протестират срещу подобни мерки и изразяват собствените си притеснения относно богатите западни страни, отбелязва статията. Факт е, че в ЕС се е увеличило разстоянието между бившите страни от „комунистическия лагер“ и администрацията в Брюксел, която след дълговата криза от 2010 г. и кризата с притока на мигранти придава „особено значение на западните ценности“. Междувременно в страните от Източна Европа нараства недоверието към ръководството на ЕС, което се оказа неспособно ефективно да се справи с тези кризи.

Тъй като "източният лагер" игнорира правилата, Брюксел заплашва тези страни със санкции. Властите на страните от Източна Европа обаче не могат да направят отстъпки, за да не нарушат предизборните си обещания. В същото време пандемията от коронавируса само изостри тези различия, се подчертава в статията. По-конкретно, Унгария затвори границите си за всички чужденци от 1 септември, с изключение на три държави (в числото на който са Полша и Чехия). Европейският съюз отговори с това, че определянето на влизането по гражданство "води до дискриминация" и призова за незабавна отмяна на всички мерки, които "не отговарят на законодателството на ЕС". Унгария обаче не се вслуша в тези инструкции, заявява Nihon Keizai Shimbun.

Освен това през юли министрите на околната среда на шест източноевропейски държави, включително Чешката република и Полша, изразиха своето противопоставяне на политиката на ЕС за изменение на климата и заявиха: „Трябва да се вземат предвид и социалните, екологичните и икономическите разходи“. Когато пандемията от коронавирус започна в Европа, чешкият премиер Андрей Бабиш подчерта: „Трябва да забравим за изменението на климата за известно време“, демонстрирайки отношението на Прага към любимата тема на Урсула фон дер Лайен, се казва в статията.

Освен това нарастват разногласията относно политиките за приемане на бежанци, пише Nihon Keizai Shimbun. На 23 септември Европейската комисия публикува проект на нова система за разпределение на мигранти и бежанци. Все още обаче не е известно дали страните от Източна Европа, които традиционно се противопоставят на приемането на бежанци, ще се съгласят да одобрят тази система - така че вероятността разликите да се засилят е доста голяма, се казва в статията.

Въпреки това страните от Източна Европа е малко вероятно да се осмелят да излязат от състава на Европейския съюз, както Великобритания, смята авторът: „Факт е, че сравнително бедната Източна Европа се обогатява за сметка на ЕС. Оказва се, че тя се ползва от благата от членството си в съюза - и в същото време не се съобразява с правилата и принципите на ЕС, за когото подобни действия изглеждат като обиране на каймака."

Проблемът е в това, че Брюксел все още не може да намери изход от тази ситуация, докато Русия, Китай и Турция "се сближават със страните от Източна Европа, планирайки разцепване в ЕС", се подчертава в статията. Ако той реши едновременно да направи отстъпки на Източна Европа, тогава критиците няма да се поколебаят да го обвинят, че „се е отдалечил от европейската философия“, заявява авторът: „В резултат от това Европейският съюз е изправен пред дилема: той декларира важността на „върховенството на закона“, но не може да приеме конкретни мерки".

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели