Филиксстоун, най-голямото товарно пристанище в Обединеното кралство, където пристигат стоки от цял свят, не може да се справи с разтоварването на контейнерите, съобщава Süddeutsche Zeitung. Това се дължи на липсата на шофьори на камиони. Когато пандемията на коронавирус удари, много трудови мигранти се завърнаха в родните си страни в ЕС. Поради факта, че Великобритания се оттегли от съюза, връщането щеше да се окаже доста по-трудно и скъпо за тях, така че те избраха да не се връщат.
В резултат на това във Филиксстоун са се натрупали почти 100 хиляди контейнера, което е с 50% повече от обикновено, а ръководството е готово да даде „половин царство за шофьор“. В морето има кораби, които не могат да акостират. Някои от тях отиват по-нататък до Ротердам или Хамбург.
След Brexit проблемите от този вид във Великобритания се увеличават, отбелязва германският вестник. Навсякъде липсват стоки и кадри. Ситуацията не е опасна за всички, но е изненадващо, че толкова богата страна трябва да се справя с дефицит в толкова голям брой области.
Някои обвиняват не само Brexit за случващото се във Филиксстоун, но и че работата на пристанището е много лошо организирана. Казват, че преди излизането от ЕС е имало логистични проблеми, които след това само са се влошили. Освен това пандемията се превърна в голям проблем. Тя, както подчертава премиерът на страната Борис Джонсън, има глобален характер.
И наистина, реално има недостиг на шофьори на камиони в богатите страни, признава вестникът, но например в Германия, Италия и Холандия няма празни рафтове, опашки по бензиностанциите и претъпкани пристанища.
Местното население във Филиксстоун е недоволно от начина, по който се развиват събитията. Нещо повече, първоначално по-голямата част от него се противопоставяше на Brexit, тъй като осъзнаваше, че това застрашава работата на пристанището. Но повечето граждани на страната все пак решиха, че трябва да се напусне ЕС.
Факт е, че носталгията по времената на Британската империя все още живее в британците. Именно тя подклаждаше кампанията за напускане на Европейския съюз. Неслучайно властите в страната говорят за „глобална Великобритания“, която ще завладее света, но не с помощта на военни кораби, а с добри аргументи, които от своя страна ще й осигурят търговски споразумения. Например Джонсън мечтае за споразумения с Индия и САЩ, но те са толкова далеч, колкото от Филиксстоун до Делхи и Вашингтон, заключава германското издание.
Превод: ЕС
