/Поглед.инфо/ Остават четири седмици до изборите за канцлер в Германия, но все още не е напълно ясно кой може да стане наследник на Ангела Меркел. Както пише Svenska Dagbladet, на трите еднакво големи партии вероятно ще отнеме много време за съставяне на правителство и изглежда, че Меркел ще трябва да остане на поста, докато всички тези сложни въпроси не бъдат решени.

След 16 години като канцлер, Ангела Меркел, популярна все още както и преди, се готви да се пенсионира на 26 септември. Трима относително равни кандидати се състезават за правото да станат нейни наследници.И всеки от тях има свои собствени проблеми, лишаващи го от симпатиите на избирателите.

Това, което е най-изненадващо, пише Svenska Dagbladet, е, че може би най -мрачният кандидат, финансовият министър Олаф Шолц - или Шолцомат, както беше прозвището му заради неговото роботоподобно поведение - се оказа любимец на избирателите. И това се случи не защото Шолц внезапно се промени, а защото хората просто избират по-малката от злините.

Както съобщава шведското издание, съгласно резултатите от изследването на Der Spiegel, 29% от анкетираните са отговорили, че биха гласували за социалдемократа Олаф Шолц, ако това беше изборът на един конкретен човек, както например при президентските избори в САЩ. Около 17% биха гласували за кандидатката на Партията на зелените Аналена Бербок, а само 14% биха гласували за Армин Лашет от партията на Ангела Меркел ХДС. Най -популярният вариант беше „нито един от посочените“ - 40% от анкетираните го предпочетоха.

Друго проучване показва, че 70% от избирателите на ХДС с удоволствие биха сменили Лашет с друг кандидат, въпреки че остават само четири седмици до деня на изборите. Това, според автора на материала, е истинско бедствие за християнските демократи, които са на власт в Германия от Втората световна война на практика без прекъсвания.

Най -лошият резултат в историята на партията е този, постигнат от ХДС през 1949 г. с канцлера Конрад Аденауер. Тогава ХДС спечели 31% от гласовете; при Армин Лашет християндемократите се смъкнаха на нивото някъде около 22%.

Тези цифри обаче означават проблеми в по-глобален смисъл: Зелените дишат във врата на другите две партии, като вземат 17-18% от гласовете, което означава, че ще бъде изключително трудно за три партии с приблизително еднакъв размер да съставят правителство, ако случаят е такъв.

„Ето защо има много индикации, че Ангела Меркел ще трябва да остане на поста си, докато всички тези трудни въпроси бъдат решени, а това може да отнеме много време“, прогнозира авторът на материала.

Като пример той посочва 2017 г., когато преговорите се проточиха толкова дълго, че „новото“ правителство на Меркел успя да започне работа едва в средата на март следващата година, въпреки факта, че Ангела Меркел беше явният победител - тя спечели 32,9 %.

„По това време положението не беше толкова неясно. Светът се надяваше, че Меркел ще остане, а тя все още беше много слушана в Брюксел. Сега няма да е така. Ангела Меркел може да е най -опитният политик в Европа, но няма гаранция, че думата й ще означава нещо, когато новото германско правителство дойде на власт.

Отслабената Германия ще забави темповете на цялото европейско сътрудничество. А предстоящите президентски избори във Франция през пролетта още повече увеличават несигурността относно бъдещето “, заключава авторът Svenska Dagbladet.

Превод: ЕС