/Поглед.инфо/ Тази седмица вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс отправи остра критика към Европа, обвинявайки я, че „върши цивилизационно самоубийство“, а Германия – в частност, че предизвиква собствения си крах, като заяви: „Ако страна като Германия, в която ще пристигнат още няколко милиона имигранти от страни, които са напълно несъвместими с германската култура, тогава няма значение какво аз мисля за Европа... Германия ще се самоубие и се надявам да не го направят, защото обичам Германия и искам Германия да просперира.“

Някои отхвърлиха коментарите му като пореден удар след речта му на конференцията по сигурността в Мюнхен. Но Ванс настоява, че загрижеността му за Германия е искрена. И изглежда е прав.

Болезнените, но необходими реформи в социалната и пенсионната система и в имиграционната политика се отлагат безкрайно или се игнорират.

Докато САЩ наблюдават тези събития от разстояние, германските медии продължават да налагат тезата, че страната се нуждае от 400 000 „квалифицирани работници” годишно. И това става въпреки факта, че близо четири милиона трудоспособни хора в трудоспособна възраст вече получават социални помощи, като почти половината от тях са чужденци. Когато се включат и тези с германски паспорти, родени в чужбина, броят им се увеличава до около 64%. И така, къде се обърка всичко в германската миграционна и бежанска политика?

Всичко започна с „гост-работниците” (Gastarbeiter), поканени по време на следвоенния икономически бум при канцлера Конрад Аденауер и неговия министър на икономиката – и бъдещ канцлер, Лудвиг Ерхард. От 1955 г. Германия набира работна ръка от Гърция, Италия, Испания и Турция. Това, което започна с 300 000 работници през 60-те години, се увеличава до 2,6 милиона през 1973 г. Въвеждането на правилото за събиране на семействата превърна тези гости в постоянни жители. Въпреки че още през 90-те години са правени опити да се ограничи имиграцията и да се насърчи обратната миграция, тези опити нямаха голям успех. Германия просто е по-приятно място за живеене от Турция, дори когато германците от турски произход запалват фойерверки, за да поздравят изборните победи на Ердоган.

През 2015 г. тогавашният канцлер Ангела Меркел отвори широко вратите, като позволи на сирийските мигранти да влязат в Европа. Милиони търсещи убежище и икономически мигранти преминаха през Европа почти без никаква проверка. Въпреки че гражданската война в Сирия приключи, почти никой не иска да се върне у дома, а комбинацията от събиране на семействата и либералните граници означава, че търсещите убежище продължават да пристигат в големи количества.

За разлика от Холандия и Дания, Германия нямаше изработен изчерпателен анализ на разходите и ползите от миграцията. Няма и официални оценки на жизнените им разходи. И последствията стават все по-видими: нарастваща престъпност, държавни училища, в които децата с мигрантски произход съставляват 42% от всички ученици (а в някои училища достигат до 90%), културна фрагментация и претоварена система за социално подпомагане и здравеопазване. Дори някогашните изобилни данъчни приходи на Германия вече не са достатъчни. Бюджетният дефицит наближава 172 милиарда евро, който допълнително се влошава от обещания за специална пенсия на майките. Междувременно правителството лансира идеята за „Данък солидарност за поколението на „бумърите“ (Boomer-Soli) – нов данък върху „големите пенсии“ над 1000 евро на месец. Предупредителните сигнали мигат, правителството продължава да отлага решението. Но необходимите, макар и болезнени реформи в социалната и пенсионната система и имиграционната политика се отлагат безкрайно или дори се игнорират.

Вместо това, политиците обсъждат въвеждането на квоти за мигранти в държавните училища, в столовете на някои от които вече се сервира само „халал“ храна („чиста“ храна, приготвена по правилата на Шериата, бел. пр.); а според някои информации, Коледните празненства може да се откажат в полза на задължителните ритуали по време на Рамадана.

Междувременно хиляди в Германия са съдени за споделяне на меми, изразяване на критика или обиди към политици. Повечето от делата са заведени от леви политици: от Зелената партия, Свободните демократи (FDP) и Социалдемократическата партия (SPD). В един от случаите пенсионер е бил подложен на полицейска проверка и по-късно осъден само за това, че е споделил мем. Журналист от дяснопопулистко издание е получил условна присъда и глоба за публикуване на преформатирана снимка на бившия министър на вътрешните работи Нанси Фазер, която държи плакат с надпис: „Мразя свободата на словото“.

В икономическо отношение нещата изглеждат също толкова мрачни. След катастрофалното търговско споразумение между ЕС и администрацията на Тръмп, някога мощната автомобилна индустрия на Германия е изправена пред поредния удар в условията на вече сриващи се приходи. Дори синдикатите изглеждат по-фокусирани върху климатичния активизъм и класовата борба, отколкото върху сигурността на работните места. Те се надяват, че добре платените индустриални работни места ще бъдат запазени от „зелената икономика“. Някои все още се надяват.

След пет години без значителен икономически растеж всеки рационален политик би трябвало да бъде дълбоко обезпокоен. Вместо това канцлерът Фридрих Мерц разпространява неясни обещания, че 61 компании са готови да инвестират 631 милиарда евро в Германия. Вероятно поддържа погрешното мнение, че само субсидиите могат да спасят остатъците от разпадащия се икономически модел на Германия. Тъжната реалност е, че вицепрезидентът на чужда държава изглежда по-загрижен за бъдещето и проблемите на Германия, отколкото самите германски политици.

Превод: д-р Радко Ханджиев