А сега нека на практика да видим как е положението с прехвалените британски мениджъри
Като начало неголяма (малко над век) и пределно кратка екскурзия из историята. Давам пример с военните действия, защото в този случай организацията трябва да бъде максимално ефективна, защото от нея зависят хиляди човешки животи и в края на краищата победата. Буквално тезисно.
Англо-бурската война. Впрочем, те са две (първата Великобритания позорно я губи). Във втората неголяма шепа бурско опълчение, въоръжено с сбирщина пушки, натиска британската “военна машина” (ако тази жалка история може да се нарече така). Бурското опълчение наброява 24 хиляди души, а към края на войната срещу тях британците разгръщат армия с численост от 450 хиляди души (с картечници, кавалерия и артилерия. За да победи недисциплинираните фермери, Великобритания се нуждае от почти 20 пъти числено превъзходство. И повечето загинали във войната бури са цивилни, включително жени и деца, избити в концлагерите.
Цитат: “Намиращата се в Англия войска е или от запасни части, или от поредната смяна за колониалните гарнизони. Грижата за повдигането на подготовката им на европейско равнище се сблъсква с маса прегради: не може да се организират маневри, защото преградената провинция в Англия крайно затруднява провеждането ѝ, а също защото не трябва да се изискват големи усилия в мирно време от английския войник, което оказва отрицателно влияние върху успешното вербуване. Лагерните полета са тесни, пехотата и артилерията са принудени в мирно време да провеждат отделно заниманията си, почти не са подготвени за съвместна бойна работа. Най-високата пехотна формация е батальонът, тъй като батальоните от същия полк остават на смени или в Англия, или в колониите. Английска бригада от четири батальона отговаря на континентален полк, но без неговата традиция и сплотеност. За бързо поддържане на колониалните гарнизони е предвиден корпус от три дивизии (24 батальона, 18 батареи, 9 ескадрона, с корпус и дивизионни тилови служби), който включва части, които в момента са най -мобилизирани. Така корпусът не представляваше постоянно цяло”.
.Първата световна война. След Бурската война има малко подобрение в организацията на британската армия. Армията е свикнала да се бори срещу лошо въоръжени и недисциплинирани местни жители, които често просто тичат напред в атака с хладно оръжие. И когато тя се изправя срещу обучена и добре въоръжена германска армия, британците просто запълват полетата на Франция с трупове (и след това говорят това за нас).
Дюнкерк. Рядък срам. Огромната армия, въоръжена и без липса на боеприпаси и провизии, просто колективно бяга, оставяйки след себе си тон оръжия. „Фината организация“ на отстъплението е , че всичко, което можеше да плува, е изпратено да транспортира масата на деморализираните британски войници. Германският флот е значително по-слаб, не смее да влезе в пълномащабна конфронтация и просто решава да не се меси в този процес. В същото време британците изоставят своите съюзници и всъщност отварят пътя на нацистите към Париж (германците пишат в мемоарите си, че просто не са вярвали на подобната страхливост на британците и са се колебали, очаквайки капан).
Десантът в Нормандия. Отново ужасна организация. Огромни загуби, пехотата е хвърлена на укрепени позиции, плажовете са запълнени с трупове. Загубите биха били още по -големи, ако чешките части, охраняващи крайбрежието и не изгарящи от желанието да умрат за Хитлер, не бяха отстъпили няколко часа по-късно. След това смелите англосаксонци окупират вече празните укрепления.
Фолклендската война. Това е, когато аржентинците на допотопни салове бомбардира и потопяват чисто нови британски кораби с бомби от Втората световна война. Общо минус две фрегати, два разрушителя и два десантни кораба. В отплата британците потопяват героично четири цивилни транспортни съда и рибарска лодка.
А днес са показателни премеждията на най-новия флагман на британския флот. Който сега първо гори, после тече, в резултат на което на два пъти за малко да потъне. И още не е напуснал пристанището, а какво ли ще се случи в открито море ...
Сега за настоящите и гражданските дела - икономиката и правителството.
"Желязната лейди" Маргарет Тачър, известна още като "Вещицата", по едно време постига унищожаването на въгледобивната промишленост във Великобритания. В резултат на това цялата индустрия отива под ножа и около четвърт милион души остават без работа. По някаква причина това винаги се представяше от пропагандата като постижение. Така и не се разбира защо (като Дюнкерк, да).
След това британците в продължение на двадесет години се вписват във всички военни авантюри на САЩ. За тях няма икономическа полза, просто „да се мотаят с яките момчета“ и да се надуват от собственото им въображаемо значение.
.Британските евроскептици решиха да проведат референдум за излизане от ЕС. И изненадващо за всички спечелиха. Това доведе до икономически загуби, оценени на минимум 77 милиарда евро.
Плюс това Брекзит породи такива смешни неща, когато сега французите и британците спорят за местата за риболов, използвайки маневрите на военни кораби.
В същото време британците масово (стотици хиляди) изгониха полски и други европейски мигранти от страната. Тогава твърде внезапно се оказа, че по -голямата част от шофьорите на камиони в страната са поляци. И се появиха над сто хиляди свободни места на такива шофьори, които просто няма кой да запълни. Странно е, че в компютърните игри обикновено хората просто сядат и шофират, но тук по някаква причина не става така. Армията успя да мобилизира едва около 2 хиляди шофьори.
Отсъствието на шофьори като цяло неочаквано предизвика проблеми с логистиката, които на свой ред доведоха до празни рафтове на супермаркети. Просто няма кой да донесе храна и всичко останало.
Освен това имаше проблеми с бензина на бензиностанциите. Оказва се, че той също трябва да бъде донесен от подземните хранилища, а не се формира там. Къде е Хари Потър, когато имате нужда?!
.Плюс, загрижено за "зелената програма", британското правителство пусна вятърни турбини в морето и намали традиционното генериране. И тук изведнъж (никога не се е случвало, просто никога!) няколко седмици беше безветрие. И при всички неприятности се появи и дефицит на електричество.
Повишеното търсене на електроенергия от континента го принуди да внася Франция в увеличен режим, в резултат на което енергийният мост от континента изгоря. Да, единственият. Да, никой не се погрижил с резервна верига и / или поне резервни части. И сега ще го поправят, официално, но „не по-рано от май“.
По това време цените на газа на континента надхвърлиха вече лудата цифра от 1200 долара за хиляда кубически метра. И дори не мислят да спрат.
Между другото, последният металургичен завод във Великобритания се подготвя за фалит.
Тук би трябвало да започнат да горят въглища, за да се стоплят и да заменят произтичащия недостиг на електроенергия, но вижте точка 1 - въгледобивната промишленост е съсипана от "великата" Тачър.
Пропуснах ли нещо? Едно нещо не е ясно: откъде да започнем да се възхищаваме на изключителните управленски таланти на британските елити? Това е „най-добрата практика“ и „история на успеха“, нали?
P.S. О да! Вместо да изгонят слабака Борис на студено и вместо него да вземат някой сравнително разумен, способен да оправи ситуацията, те крещят, че Путин е виновен за всичко. Тоест, ще продължат в същия дух...
Превод: В. Сергеев
