/Поглед.инфо/ Естонските власти склоняват ЕПЦ да се отдели от Московската патриаршия
Естонските власти изпълняват програма за борба с Руския свят. Местната православна църква е атакувана: бавно, но сигурно я убеждават да скъса отношенията си с Москва. За да направят това, служителите прибягнаха до изпитана тактика - стоманен юмрук в кадифена ръкавица.
Различен подход
Ръководството на Естонската православна църква (ЕПЦ) отново се срещна с представители на МВР на републиката. Там отново обсъдиха въпроса за намаляване на влиянието на Московската патриаршия, чиято канонична част е ЕПЦ.
Ведомството започна идеологическа борба още през пролетта. В края на март в Москва се проведе конгресът на Световния руски народен съвет (ВРНС). В заключителния документ специалната военна операция е обявена за „свещена война“ и „национално-освободителна борба на руския народ“.
Съборът беше председателстван от патриарх Кирил. Затова МВР на Естония предложи незабавно да признаяг Руската православна църква за „терористична“ организация. И дори внесе съответен законопроект в парламента.
В същото време започна „възпитателна работа“: свещеници бяха извикани в министерството за разпит, официални лица посетиха манастири и разговаряха за „заплахите, породени от настоящата ситуация“.
А по-късно ръководителят на Министерството на вътрешните работи Лаури Ляанемец постави въпроса направо: естонските енории трябва да решат възможно най-скоро дали да прекъснат или не каноничната връзка с Московската патриаршия.
Ръководството на ЕПЦ подходи към проблема „с усет, с усет, с планиране” – все пак такива неща не се решават за ден или седмица.
„Днес един човек греши. Попадна под каноничното ръководство на друг. Утре друг човек греши, така че какво, трябва да търси трети ли? В политиката виждаме, че хората се променят, правителствата се сменят, партиите се сменят – всичко това се случва много бързо в църквата очакваме малко по-различен подход“, каза в началото на юли епископът на Тарту Даниил.
По това време, добави той, всички варианти са на масата и трябваше да бъдат внимателно проучени. А МВР, изглежда, не бързаше да реши проблема. Вярно, той проверяваше „домашното“ методично, като в училище. Така тази среща се превърна в междинна контрола.
Колкото и да искаш няма да стане
По време на дискусията представителят на отдела Райво Куйт преди всичко побърза да успокои духовенството: държавата няма намерение да затваря църкви и манастири на православната църква и да пречи на работата на енориите. „Свободата на религията е гарантирана и религиозните служби ще продължат“, увери той.
След това духовенството представи собствен сценарий за излизане от кризата. На първия етап се предлага да се направят промени в действащия устав на Естонската църква. „Често чуваме обвинения срещу нас. Видите ли, били сме пряко подчинени или на патриарха, или дори на президента на съседна държава. Но там вече казахме няма такова пряко подчинение, а имаме канонични връзки”, обясни епископ Даниил.
Тъй като темата е много болезнена, духовенството се съгласи да премахне от своя устав всички препратки към устава на Руската православна църква. И остави само един - към томоса на патриарх Алексий II от 1993 г., според който ЕПЦ става самоуправляваща се. Те възнамеряват да направят това до края на август.
Но имаше трудности с втория етап. МВР многократно е заявявало, че идеалният вариант е обединението на Естонската църква с ЕАПЦ (Естонската апостолическа православна църква). Но руското духовенство в републиката винаги е имало обтегнати отношения с нея.
Контролирана от Цариград и не напълно канонично установена, ЕАПЦ се превърна в ябълка на раздора между две религиозни организации през 90-те години. Имаше дори кратко прекъсване на евхаристийното общение.
В сегашните условия, обясни епископът на Тарту, нито енориашите, нито духовенството са съгласни на такова обединение. Досега църковното ръководство се е съгласило само на официални консултации с ЕАПЦ .
На теория, добави той, е възможно да се поиска от РПЦ автокефалия - пълна независимост. Но практиката показва, че този процес може да се проточи с години или десетилетия.
"Малки компромиси"
Освен това има още една трудност. На територията на Естония има два обекта със „специален статут“. Първата е храм-паметникът “Александър Невски” в Талин. Той е ставропигиален, тоест подчинява се директно на Московския патриарх.
Това значително усложнява както правния, така и каноничния процес на отделяне от РПЦ. Но, както следва от последната публикация на уебсайта на ЕПЦ, местният синод вече е изпратил призив до патриарха с искане за премахване на ставропигията.
Вторият обект със същия статут е манастирът “Пухтица” в Куремяе - един от руските духовни центрове в балтийските държави. Предвид това лично министърът на вътрешните работи отиде да установи диалог с монахините.
Игуменката на манастира игумения Филарета обаче категорично отказа да говори за преназначаване.
„Те искат да се откажем от нашия ставропигиален статут по наша собствена инициатива“, каза тя в отворено писмо до Съвета на църквите на Естония „ Ние не можем, нямаме право да го нарушим едностранно, тъй като ставропигиалният статут е регистриран в Устава, който нямаме право да променяме по собствено желание”, допълни тя.
Според заместник-председателя на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин сегашната ситуация напомня тази в Латвия. Там църковното ръководство също направи промени в своя устав и дори извърши хиротония (ръкополагане в свещенически сан) независимо от каноничния център - РХЗ. Освен това последната реагира на това външно спокойно.
Има усещането, продължава експертът, че Естония гледа към съседната република, възприемайки нейния опит, но с оглед на собствените си характеристики: съществуването на паралелна църковна структура – ЕАХЗ – и по-тесни исторически връзки с Москва.
Нито държавата, нито духовенството искат да предприемат драстични стъпки. Засега всичко върви към „малки компромиси“, които обаче постепенно отдалечават ЕПЦ от Московската патриаршия. Естонската църква ще се опита максимално да отложи съдбоносния момент. Но има възможност властите да поставят нови, по-тежки условия.
Превод: В. Сергеев