/Поглед.инфо/ Навремето известният британски писател Малкълм Бредбъри казва: „Обичам англичаните. Те имат най-суровия кодекс за неморалност в света."
Този афоризъм е доста подходящ като пролог към всякакви разсъждения върху дейността на британските политици. И абсолютно не може да се разминем без него при разглеждането на целите на Великобритания в Украйна.

Като се има предвид буйната дейност на САЩ и Великобритания в тази република, повечето анализатори традиционно приемат идеята, че англосаксонците създават тук трамплин за хибридна война срещу Русия, която, ако бъде отприщена, ще доведе до сериозни геополитически поражения за руснаците. Едва ли си струва да поставяме под въпрос това заключение, но е необходимо да разберем каква роля играе в това всеки от лидерите на англоезичния свят.

Както можете да видите, САЩ, обявявайки своите планове за „защита на украинската демокрация“, не заплашват Русия с голяма война. Пълнят Украйна с оръжие, но не докарват там контингенти от своите военни. Според Байдън в разговор с руския президент Владимир Путин, в случай на „нахлуване“ американските войски ще бъдат изпратени в страните от „Букурещенската деветка“, разположени на източния фланг на НАТО (България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Естония). Байдън обясни, че по отношение на тези страни Съединените щати имат „свещено задължение“ да ги защитават от всяка атака от Руската федерация.

В същото време Вашингтон „ще продължи да предоставя на украинския народ отбранителни способности“.

„Абсолютно ясно дадох да се разбере на президента Путин, че ако той нахлуе в Украйна, икономическите последици за неговата икономика ще бъдат опустошителни“, каза Байдън. Той не обмисля да използва армията за защита на Украйна от Русия.

Въпреки че, разбира се, дребосъците в НАТО като балтийските републики или Полша са склонни да парадират с липсващите им ядрени оръжия, никой не ги приема на сериозно.

Но британците изглежда не се страхуват от „гореща“ война с Русия. Военната им дейност в Украйна се свежда до конкретната подготовка на бойни позиции. Те създават военна инфраструктура в Украйна. Изглежда за тях това е не само бъдещ трамплин за хибридна война, но и крепост за проекция на военна мощ.

„И какво от това?”, ще попита страничният наблюдател. „Нека харчат лири и да проектират колкото си искат. Нито съседната земя, нито прилежащите води могат да бъдат използвани от Лондон за сериозни военни авантюри”, ще рече той.

Нека се съгласим с тази идея. Но все пак защо британците правят всичко това? Например в Очаков и Бердянск планират да построят две военноморски бази. Строителството ще се осъществи в рамките на заемна програма, осъществена съвместно с Лондон за 1,7 милиарда евро.

Освен това британски войници вече са пристигнали в Очаков, за да подсилят украинския 73-и военноморски център за специални операции. Твърди се, че това подразделение на британските специални сили ще бъде разположено на мястото на отряд “Азов” на Националната гвардия. Целите на британските специални части също са неизвестни, но в близко бъдеще части на британските и украинските военни ще бъдат прехвърлени в Донбас.

По-нататъшните планове включват прехвърлянето на още 600 британски войници в Украйна. Изглежда, че те ще участват не само в обучението на украински военнослужещи, но може и да се опитат да щурмуват позициите на ДНР и ЛНР, особено след като говорим за прехвърляне на британска военна техника в Украйна.

Официалният Лондон все още не е коментирал действията си.

Добре известната поговорка „англичанката цапа“ се приписва на генералисимус Александър Суворов, който вижда сянката на Лондон зад европейските войни. Това е ера на дипломатически игри и скрити интриги, които позволяват на Англия да преследва целите си в Европа. Играта на противоречията на континенталните европейци и умелата интрига са основните козове на британците. И днес изглежда, че старите традиции не са забравени от Лондон.

Защо Лондон се нуждае от добре обучени и добре оборудвани украински специални части? Защо създава бази там? Днес можем да наблюдаваме само началото на тази дейност, но кой може да изключи, че след няколко години ще има реална опасност от саботажни атаки срещу уязвимата инфраструктура на Руската федерация по периметъра на украинската граница? Тук на въображението на диверсантите е дадено много място. Това са атаки срещу Кримския мост, срещу корабите на ВМС и гражданския флот в Черно море, взривяване на жизненоважни линии и транспортни артерии, унищожаване на гражданска авиация.

Възниква въпросът: дали англичанката наистина се нуждае от това само за да цапа с удоволствие или има нещо повече зад подобни планове?

Нека например да се запитаме какви са последствията за кандидатите от управляващата партия по време на президентските избори в Руската федерация през 2024 г., ако колосалният Кримски мост рухне от атаките на украинските специални части?

Какви последствия ще има за кримските власти унищожаването на източниците на питейна вода ?

Какъв ефект ще имат успешните набези на украинските специални части срещу военните части на ЛНР и ДНР?

Не е известно дали те ще генерират благоприятни за Лондон политически резултати в Русия, но не би било излишно да се предположи, че създаваната структура цели някой ден търпението на Руската федерация да свърши и да ѝ се прииска да прекрати всичко това един шамар.

Ето къде англичанката ще получи желания резултат: Русия започва агресия срещу Украйна! Англосаксонците ще се опитат да използват всички международни последици от подобен акт в своя полза. Ще започне нов опит за отслабване и разпадане на Русия.

Не, не напразно генералисимус Суворов подозира Англия, че притежава най-противни качества.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели