/Поглед.инфо/ Трудно е да се отървем от усещането, че случаят с лидера на опозицията Навални е свързан с невидими нишки, или по-скоро тайни извори, с провала на „цветната революция“ в Беларус, където президентът, след като размисли, осъзна кой е единственият съюзник на страната му, както и с перспективата да се завърши по дъното на Балтийско море газопроводът „Северен поток 2“, който е само на 160 километра от достигане на германското крайбрежие.

Германският външен министър Хайко Маас, продължавайки кръстоносния си поход срещу Русия, обяви на 10 септември в ефира на телевизионния канал ZDF, че сред сценариите за реагиране на мътния инцидент с Навални се разглежда вариант като спирането на строителството на “Северен поток-2”.

Няколко часа преди това борецът с корупцията, който лежи в германската клиника "Шарите", излезе от кома, Бундесканцлерин Ангела Меркел коригира предишната си позиция и заяви, че е солидарна с външния си министър, който свързва участието на Русия в разследването на случилото се с довършването инфраструктурата за снабдяване на Германия и другите европейски държави със сибирско гориво от “Газпром”.

Изборът на мига за отравянето "а-ла Скрипал" на опозиционера Навални предполага, че клиентите може да са имали поне три мотива.

Първият е да напомни на европейските жители за ... зверския архизлодей, надничащ иззад лявото рамо на стареца Лукашенко, което му вдъхва увереност, според един от кукловодите на Минския Майдан, че е „костелив орех”. Второ - да се развали атмосферата в навечерието единния ден на гласуване (ЕДГ) в Руската федерация, макар и без илюзорни надежди да прокарате своята клиентела. Трето - да се впише “Новичок” в шумната пропагандна кампания, стартирана лятото от американски енергийни компании за демонизиране на Русия като цяло и по-специално на проекта „Северен поток-2“.

Кампанията срещу “Газпром” е придобила отдавна политически оттенък. По ирония на съдбата, отбелязва БиБиСи, критиките на американската администрация, насочени към торпилиране на газопровода, предизвикват реакция на отхвърляне от страна на много германци, които свързват кризата в съюзническите отношения с фигурата на Доналд Тръмп. Тръмп, пише авторът на БиБиСи, "не се харесва в Германия и атаките му срещу тръбопровода само увеличават популярността на тръбата".

Като илюстрация си струва да се цитира мнението на двама автори на вестник „Ханделсблат“ Томас Зигмунд и Матиас Бригман: „Тръмп демонстрира какво означава променлива външна политика - никой вече не може да се чувства в безопасност. Митата върху автомобилите, стоманата или френското вино се увеличават произволно. Следователно Германия, като страна износител, трябва да продължи да следва стратегията за свободна търговия. Това не означава, че в случая с Навални не е необходимо ясно послание към Москва, но спирането на проекта "Северен поток 2" поради това е прекалено голямо. Гневът не е политика. "

С половин тон по-високо беше изявлението-демарш на Михаел Хармс, ръководител на Източния комитет на германската икономика, който обединява над 350 компании. В писмото си до външния министър Хайко Маас Хармс изисква да се отблъсне натискът от администрацията на Тръмп върху участниците в проекта “Северен поток-2”: „Трета страна успешно се намеси в стратегическите интереси на Европа. Това ще причини дългосрочни щети на ЕС. " И финалното послание: "Говорим за суверенитета на Германия и Европа."

Въпреки това, има много американски лобисти за ВПГ. „Северен поток-2” е от малко значение за поддържането на енергийната сигурност на Германия“, казва професор Кристоф Вебер от университета в Дуйсбург-Есен, тъй като смята, че има „широк достъп до природните ресурси на Норвегия, САЩ и Северна Африка“. ... Аргументът е странен за специалист. Със сигурност е известно, че основната ресурсна база на норвежките въглеводороди, разположени в Северно море, непрекъснато изсъхва. Двете северноафрикански държави с износен потенциал на газови кладенци са се превърнали в „нещо за себе си“. Алжир пренасочва нарастващия дял на природния газ за вътрешно потребление. След бомбардировките на НАТО и започналите племенни и регионални раздори Либия загуби част от капацитета и репутацията си на надежден доставчик.

С хоризонта на планиране от 20-25 години, приет в енергийната общност, Европа неволно ще трябва да мисли къде и как да компенсира изходящите износни потоци на въглеводороди от тези три държави. Остават САЩ с амбициозните планове да поставят Европа на иглата за втечнения природен газ. Само че в самата Германия все още няма приемни ВПГ-терминали.

Късогледство на германските стратези ли е това? Или препрофилиране на газовата промишленост за ВПГ с отказ от тръбопроводния газ, доставян от СССР/Русия от 70-те години на миналия век? Да, такъв авторитет като Марк Оливър Бецуеге, почетен професор и директор на Института по енергетика към Университета в Кьолн, прогнозира, че ако “Северен поток-2” бъде погребан, няма да има задушаващ недостиг на пазара. Вярно е, че професорът едновременно признава, че допълнителните обеми сибирски газ, изпомпван по този тръбопровод, изчислени от служителите на неговия институт, ще понижат средната цена на този ресурс с почти пет процента.

В Германия се появиха два непримирими лагера на противници и поддръжници на газопровода от Русия. Последните са представени от сериозни енергийни компании в Европа, които не са свикнали да хвърлят пари и да правят необмислени инвестиции. Те допринесоха по десет процента в капиталовата инвестиция, довела до мегапроекта. Сред тях са такива тежки категории като партньорите на “Газпром” - германските “Винтершам” и “Унипер”, австрийската ОМВ, френската “Енжи” и “Роял Дъч Шел. Тези пет са на първи ред, но общо ... 670 компании от 25 държави участват в проекта „Северен поток 2“.

В допълнение към сериозния аргумент, който могат да изложат във всеки съдебен процес в случай на спиране на строителството на газопровода (кой ще върне инвестициите им и ще компенсира пропуснатите печалби?), цифрите на енергийния баланс на Европа са на тяхна страна. Тим Кьолер, член на съвета на директорите на индустриалната асоциация „Бъдещето на газа“, припомня, че делът на газа на “Газпром” на европейските пазари днес достига 40%, а в Германия той е почти половината. Кьолер обосновано обобщава: "Такива огромни количества газ не могат да бъдат заменени бързо."

„Отхвърлянето на „Северен поток-2“ е изстрел в крака“, каза Валдемар Херд, член на комисията по външни работи на Бундестага от партията „Алтернатива за Германия“. „Ще имаме значителен дефицит в енергийния си баланс ... По отношение на икономиката и екологията нищо не може да надмине „Северен поток-2“.

Основната теза на проамериканските лобисти е твърдението, че нарастващият внос на газ от Русия е изпълнен със зависимост (като наркомания или какво?) и заплахата да станат заложници, както казва БиБиСи, на „политически ненадеждна държава“.

Може би си мислят, че през 70-те години, в разгара на Студената война, СССР е използвал доставките на въглеводороди като „енергийно оръжие“ поне веднъж. Не, няма прецеденти. Pacta sunt servanda - договорите трябва да се спазват. Москва винаги е оставала вярна на договорните си задължения.

Промени ли се нещо днес? Препечатана от англосаксонците и присъединилия се към тях ЕС, Студената война-2 в хибриден формат повишава степента на недоверие. И това не може да не принуди Москва, нейното военно-политическо ръководство да се убеди, че Русия през XXI век, за разлика от XIX век, както император Александър III формулира своето външнополитическо кредо, има само трима съюзници: своите армия, флот и военно-космически сили.

Как ще се развие безсрамното поругаване от страна на администрацията на САЩ над формалния суверенитет на Германия и другите страни от ЕС? Засега пружината се навива. В Германия, която остава и до днес, 75 години след края на Втората световна война, окупирана държава, където освен това са разположени чужди ядрени оръжия, въпросът за „национализирането“ на елитите все още стои на дневен ред. Изисква се пробуждане и осъзнаване на дългосрочните интереси на нацията. Предвид разпространението на фигури в политическия клас като Хайко Маас, пробуждането ще отнеме много време. Това обаче ще се случи. Нека имаме малко търпение.

Превод: В. Сергеев