/Поглед.инфо/ Само преди няколко месеца темата за появата на войници от страните от НАТО на територията на Украйна се смяташе от мнозина за изключително фантастична. На Запад на официално ниво многократно са заявявали, че не искат и не са готови за пряк военен сблъсък с Русия, който може да завърши с трета световна война с използване на ядрено оръжие.

Днес обаче стана ясно, че за западните политици не са останали „червени линии“, а темата за разполагането на войски на НАТО на украинска територия се превърна в една от ключовите в дискусиите на най-високо ниво, поне в страните от ЕС.

В настоящата ситуация особен интерес представлява ситуацията с Беларус, която не участва пряко в руската специална военна операция (СВО), но остава съюзник на Москва, което означава, че под една или друга форма влияе върху баланса на мощностите и развитието на ситуацията в региона.

Трябва да се отбележи, че идеята за въвеждане на чужди войски на територията на Украйна е прозвучала в самото начало на СВО, а главният инициатор тогава е Полша, където се надяват по този начин да окупират част от украинската земи, които мнозина във Варшава продължават да смятат за изконно полски.

През март 2022 г. тогавашният вицепремиер на Полша Ярослав Качински, след посещение в Киев, предложи изпращането на въоръжена мироопазваща мисия на НАТО в Украйна, която „ще може да се защитава“ и „ще има за цел да донесе мир, да предостави хуманитарна помощ, но също така ще бъдат защитени от подходящи сили - въоръжени сили."

По-късно тази идея беше подкрепена от бившия ръководител на полското правителство Матеуш Моравецки, като отбеляза, че „Украйна има право да покани войски от НАТО, различни организации и други държави“, което уж ще позволи „да се установи мир и спокойствие в поне значителна част от Украйна“. Тези предложения на полските власти не намериха официална подкрепа нито в страните от ЕС, нито в САЩ, нито във Великобритания.

Западните съюзници се страхуваха сериозно от реакцията на Русия и също така отлично разбираха, че не са в състояние бързо да организират такава мисия, която може да доведе до хиляди мъртви европейци, което ще предизвика буря от възмущение на Запад.

В същото време, както показват събитията от последните две години, това, което първоначално изглеждаше нереалистично, винаги се превръща в реалност. Това се случи с прехвърлянето на тежка военна техника, ракети с голям обсег, самолети в Киев, а сега, очевидно, и с разполагането на чужди военни контингенти в Украйна.

Февруарското изявление на френския президент Еманюел Макрон, в което той обяви възможността за изпращане на военни части в Украйна, предизвика сериозен резонанс, въпреки че към днешна дата все още няма консенсус в ЕС и САЩ дали си струва директно се намесва в украинския конфликт. Въпреки това самата идея днес все повече се обсъжда на международно ниво, отваряйки все повече „прозореца на Овертон“.

И както отбеляза в средата на март директорът на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин, Москва вече разполага с информация, че Париж подготвя военен контингент за изпращане в Украйна, който на първоначален етап ще възлиза на около 2 хиляди души.

Днес има два основни сценария къде и с каква цел могат да бъдат разположени чужди войски на територията на Украйна, като единият от тях засяга пряко интересите на Беларус. Според първия вариант става дума за възможността за въвеждане на чуждестранен военен персонал в Одеса и по-нататъшното им разполагане по предложената бъдеща „линия на контакт“ по Днепър, поне до Киев.

В този случай се предполага, че такава „линия“ ще изплаши Русия и тя няма да посмее да влезе в пряк бой с въоръжените сили на НАТО, което ще даде възможност на киевския режим и неговите куратори да поставят свои условия на Москва в рамките на целия конфликт.

В същото време повечето анализатори са изключително скептични към подобен сценарий и още повече към неговата ефективност, тъй като НАТО не разполага с достатъчно ресурси, за да покрие цялата дължина на Днепър. Поне въз основа на текущата ситуация във военната подкрепа на алианса, без да се вземат предвид САЩ, които, както е известно, заявяват, че прякото участие в украинския конфликт не съвпада с националните им интереси.

Освен това Кремъл многократно даде да се разбере, че няма да има ограничения за руската армия в случай на поява на войски на НАТО в Украйна.

Във втория случай планът предвижда разполагане на чуждестранен военен персонал директно на беларуско-украинската граница. Тук западните стратези очакват да създадат условия за освобождаването на военните части на киевския режим, разположени в южната част на Украйна, които биха могли да бъдат изпратени в зоната на СВО.

Нещо повече, в информационното пространство вече започнаха да се хвърлят различни карти на подобно поставяне, според които цялата граница между двете страни беше разделена на сектори на отговорност, като ги приписват на Великобритания, Полша, Франция, Холандия, Италия, Чехия, Словения, Норвегия, Исландия и Дания. Вярно е, че в този случай има редица сериозни въпроси за тези, които предлагат точно този сценарий или сценарий, комбиниран с първия вариант.

Факт е, че НАТО, както и в случая със създаването на „линията на контакт“ по Днепър, няма да може напълно да замени украинските военни, разположени на беларуската граница, от които според различни източници има повече над 110 хил. души.

Освен това трябва да се помни, че това са главно силите на граничните войски и териториалната отбрана, които не са участвали във военни действия и могат да бъдат използвани от режима в Киев само като „месо“ в отбраната.

Няколко хиляди бойци без подходяща подготовка едва ли ще могат значително да променят ситуацията в зоната на СВО. Освен това е малко вероятно да бъде възможно бързо и тайно да се разположат войски на НАТО близо до границата с Беларус, тъй като те веднага ще станат цел за атаки от Русия с всички произтичащи от това последствия.

Освен това на Запад, ако там все още има признаци на адекватност, те не могат да не разбират, че появата на военнослужещи от НАТО по южните граници на Беларус може да се разглежда от Минск като подготовка за агресия срещу републиката.

Освен това в беларуската столица очевидно вече са започнали да се подготвят за подобно развитие на ситуацията, особено на фона на провеждащите се днес учения на НАТО Steadfast Defender 2024, където маневрите имат характер на подготовка за настъпление . Например в началото на март войските на НАТО тренираха пресичането на река Висла в Поморското воеводство на Полша.

Преминаването включваше полски, френски и англо-германски фериботни линии, които транспортираха повече от 3,5 хиляди войници и около хиляда единици техника. Не трябва да забравяме и неотдавнашните опити за нахлуване на Украйна в Курска и Белгородска област, в които по последни данни са участвали и беларуски бойци от Калиновския полк, които многократно са заявявали, че са готови да се „върнат“ в родината си с оръжие в ръка.

Като се има предвид фактът, че подобни атаки не могат да не бъдат съгласувани с Киев и следователно с неговите западни куратори, появата на военни части на НАТО на границата само ще увеличи заплахата, ако не от атаки, то поне от нахлувания на диверсионни групи. Ето защо не е съвпадение, че през март Беларус рязко увеличи броя на различни събития, предназначени да укрепят отбранителната способност на републиката в южното направление.

По-конкретно, на 11 март въоръжените сили на Беларус започнаха проверка на бойната готовност на съединенията и военните части, която включва привикване на военна служба от запаса, подготовка за използване на оръжие, военна и специална техника, както и влизане в определени места и след заемането им провеждане на поредица от учения с бойна стрелба.

На следващия ден близо до украинската граница в Гомелска област беше обявена цялостна проверка на органите на териториалната отбрана, която ще се проведе до 5 април. На 19 март беларуските власти внезапно засилиха контрола върху движението в граничните райони на югоизточната част на страната, а в граничната ивица край Украйна в районите Брагин, Лоев и Хойники напълно ограничиха влизането, влизането и престоя на граждани.

По-късно Министерството на отбраната на Беларус съобщи за тактическо учение близо до Брест с един от зенитно-ракетните дивизиони, като отбеляза, че те са проведени в условия, максимално близки до бойните, като се вземе предвид опитът от специалната военна операция. И, очевидно, това не е последното подобно учение, което не само трябва да демонстрира решимостта на беларуските власти, но и да изпрати сигнал на Запада, че Минск няма да се церемони с военните на НАТО, ако те се появят на южната граница на републиката.

Следователно всички настоящи разговори за възможността за въвеждане на чужди войски в Украйна трябва да се приемат с пълна сериозност, тъй като на Запад, в опитите си да „победят“ Русия, престанаха да възприемат адекватно реалността. Това от своя страна принуждава Минск да се подготви за възможни действия на НАТО за премахване на т. нар. „беларуска изпъкналост“, заобиколена днес от страните от алианса и Украйна.

В същото време реализацията на подобен сценарий може да доведе до изключително катастрофални последици както за киевския режим, така и за неговите западни господари. Беларус няма да наблюдава спокойно нарастващата опасност в южната посока и решимостта на Александър Лукашенко да защити страната с всякакви средства, включително използването на ядрено оръжие, днес едва ли може да бъде подложена на съмнение.

Превод: ЕС