/Поглед.инфо/ Референдумът за Брекзит във Великобритания беше много трудно решение за всички. За никоя от британските политически или социални сили не остана място за маневри. Оставането или излизането от ЕС е само един въпрос, поставен ребром, двата отговора на който би трябвало да са еднозначни.
Последиците от първия вариант са очевидни: всичко остава такова, каквото е. Последиците от втория вариант изглеждаха ярки или зловещи, в зависимост от гледната точка, но със сигурност неясни. Независимо от гледката на нещата, те отвориха вратата към пространство на несигурност. След този референдум страната се бори да намери изход от дилемата, която е създала, а това единствено засилва социалното разцепление, което отдавна е узряло. Поддръжниците на Брекзит се придвижват все по-далеч към радикалната страна: „излизането без сделка“, представено по-рано като най-екстремният вариант поради очевидните негативни последици за икономиката и обществото, сега се счита за тях като напълно приемливо решение.
За вътрешната политическа картина на Великобритания Брекзит се превърна в истински катаклизъм. Това вече предизвика тежка криза в управляващата Консервативна партия, принуждавайки я да прави исторически паралели с много трудни периоди от миналото на страната, и самата тази партия. За една политическа сила, която пое пълната отговорност за такова огромно стратегическо решение като Брекзит, тежките последици са доста предвидими. Но политическата система на Великобритания не се ограничава само до консерваторите - тя се счита за двупартийна. Въпреки че формално това не е напълно вярно (има повече партии в британския парламент), всъщност през изминалия век две партии последователно контролират държавата. Каква е ситуацията в лагера на основните противници на управляващите консерватори - Лейбъристката партия? Какво се случва с нея, след като гражданите на Обединеното кралство се изказаха за Брекзит на референдум? И защо кризата, в която се оказа, може да стане фатална за нея?
Сблъсък на лоялността
Настоящият рейтинг на Лейбъристката партия доста убедително свидетелства за едно: те успяха да разочароват еднакво и двете страни. За много дълъг период, говорейки едновременно за „зачитането на референдума“, „недопустимостта на изолационизма“ и „търсенето на компромисно решение“, те изтласкваха от себе си всеки, когото можеха да отблъснат. Това бе категорично потвърдено на европейските избори, където Лейбъристката партия спечели едва10 от 64 места, като загуби, включително от партията на Брекзит на Найджъл Фараж, който спечели 28 места. Въпреки леко повишаване на популярността на партията през април, през май стана ясно - позицията ѝ само се влошава. Мнозина считат този резултат за естествен: партийните лидери очевидно не са имали политическата далновидност да разберат, че в ситуация на крайна радикализация, неутрална позиция не води до нищо друго, освен до отхвърляне и от двете страни. В ситуация, в която дори у собствения избирател лоялността към Брекзит сега далеч надхвърля лоялността към партията, за която той традиционно гласува, опитът за политическо посредничество не се възнаграждава, а се наказва. Включително на изборите.
В рамките на партията тази ситуация се прояви в не по-малка степен. Много активисти се озоваха в ситуация на „конфликт на лоялност“, когато, категорично подкрепяйки или отхвърляйки Брекзит, те автоматично преминаха срещу общата линия на партията.
В резултат на всичко, което се случи и на фона на безпрецедентен спад на популярността, това принуди лейбъристите да се опитат ясно да формулират позиция. Партията най-накрая реагира и официално промени отношението си към въпроса. След дълъг и обществен дебат лидерът на партията Джереми Корбин реши да позиционира Лейбъристката партия по-ясно. С негова подкрепа оттук нататък партията се обявява за втори референдум. Освен това, от гледна точка на Лейбъристката партия, всяка възможна сделка с ЕС следва да бъде представена на гражданите за пряко обществено обсъждане, по време на което Лейбъристката партия ще се застъпи за оставане в Европейския съюз. Досега обаче подобна промяна на позицията малко помогна на партията. Освен това има мнение, че тя е поредната политическа грешка на сегашното ръководство на лейбъристите.
И истинността на това мнение отчасти се потвърждава от факта, че, като зае тази позиция, господин Корбин веднага показа несъответствие.
Лейбърист министър-председател
Логичният въпрос е: за Лейбъристката партия, като поддръжници на ЕС, всяка сделка ли ще е неприемлива? Не, просто сделка, направена от консервативно правителство. И стана очевидно много бързо. Защото, доколкото позицията на Корбин на пръв поглед е ясна, тя става също толкова неясна, ако я погледнете отблизо. След като разбрахме подробностите, става ясно, че политиката с лозунга “да се проведе нов референдум и да остане в ЕС” важи само за лейбъристите в опозиция. Но за лейбъристите на власт ще имат съвсем различни уводни актове. Това демонстрира Корбин, като изрази какво ще направи като премиер , ако заеме адреса на “Даунинг Стрийт”. И от думите му стана ясно, че лейбъристите също ще се опитат да постигнат споразумение за Брекзит, както и Тереза Мей. Разбира се, тогава тази сделка ще бъде представена на обществеността. А господин Корбин очевидно няма да води кампания срещу собствената си сделка. Но дори и тази стъпка представя Лейбъристката партия като поддръжник на Брекзит, дори и умерен. И не е напълно ясно къде е логиката тук.
Степента, в която този лейбъристки Брекзит ще се различава значително от омразния политически процес на Тереза Мей за „общонационалната сделка“ също остава загадка. Както и как лейбъристите могат да бъдат наречени „противници на Брекзит“, ако в действителност декларират предварително, че са против само докато са в опозиция и ако изборите са спечелени, те открито възнамеряват да бъдат „конструктивни по този въпрос“. Как и с какво в тази ситуация лейбъристите искат да убедят своите избиратели, остава отново загадка.
Раздробена партия
Досегашните и новите политики на Лейбъристката партия по отношение на Брекзит най-очевидно доведоха до факта, че сега в недрата на самата партия отчаяно се опитват да преодолеят две вътрешни разделения наведнъж. Единият разкол се образува между традиционните избирателни части на партията. Именно сред избирателите на лейбъристите по този въпрос се появиха максималният контраст и максималните крайности. От една страна, има лейбъристки райони с най-голямо отхвърляне на Брекзит в цялата страна, а от друга страна, има такива избирателни райони с най-високо ниво на одобрение, както беше например в Южен Уелс. Досега партийното ръководство не е осъзнало как да се „разкъса“ между толкова различни групи от собствения си електорат.
Вторият разкол вече се извършва вътре в партийния апарат, точно през неговия кабинет в сянка и чрез самото ръководство на Лейбъристката партия. Тук конфронтацията понякога продължава месеци и протича в много остра форма. В единия лагер са партийните лидери като заместник-председателя Том Уотсън. Те твърдят, че лейбъристите трябва да бъдат позиционирани по-фундаментално като противници на Брекзит. В другия лагер присъстват изтъкнати партийни функционери като Джон Трикет, един от основните съюзници на Корбин в кабинета в сянката. Напротив, те настояват Лейбъристката партия да „спазва референдума“ и следователно също трябва да подкрепи Брекзит, независимо дали им харесва или не. И двете сили са приблизително равни по политическа тежест. Проблемът на партията е, че Джереми Корбин не направи ясен избор между тях и се опита да заеме „средна позиция“. Което не удовлетвори нито тези вътрешнопартийни фракции, нито избирателя.
Партия на горещ ламаринен покрив
Вътрешната полемика между Лейбъристката партия и неясната позиция, която провокира, значително усложняват позицията на партията. И това става най-очевидно във връзка с два фактора.
Първо, позициите на другите партии се поляризират пред очите ни. Това е изключително важно и избирателят вижда това. Лейбъристите очевидно губят в очите му както пред партията на Найджъл Фараж, така и пред партиите, които са членове на „анти-Брекзит“ групата, като “Зелените” и особено “Либералните демократи”. На този фон дори новият ръководител на консерваторите Борис Джонсън (потенциално един от най-непопулярните премиери в историята на Великобритания) изглежда по-добър за избирателя. И всички опити на Джереми Корбин да промени нещо са обречени - те изискват сигурност от него, която той не може да даде.
Второ, налице е явна неспособност на партията за тактическа новост. Тактиките, които Корбин използваше, когато беше нов лидер преди няколко години, първоначално дадоха плод, но те вече са без значение. Корбин се възползва максимално от позицията на ръководител на опозиционната партия, не се обременява с конкретни правителствени задължения и има възможност за популизъм. Сега такъв подход открито води до разочарование на избирателите в партията. И сегашните лейбъристи не могат да предложат нещо ново. В резултат позицията на партията им все повече започва да прилича на положението на котка на горещ ламаринен покрив: на която и лапа да застанат - това няма да доведе до положителен ефект.
Курс към катастрофа
Настоящият "нов курс" на британските лейбъристи е всъщност последният опит за някакво нормализиране на позицията на партията. Да създаде политическа яснота за нея отвън и да възстанови спокойствието вътре. Самата партия ще даде оценка на ефективността на този курс скоро. Партийният конгрес трябва да започне през септември и несъмнено онези разгорещени дебати, които се провеждат зад затворени врати, ще се разнесат навън. Политическата програма на партията натрупа много въпроси. Но основното, както за политическата ѝ програма, така и за вътрешната ѝ стабилност, е Брекзит. Което изглежда се е превърнало в истинско проклятие за Лейбъристката партия. Сега може убедено да се каже, че политическата реалност е ударила партията с такава съкрушителна сила, че изобщо не е очевидно дали тя изобщо ще се възстанови.
Разбира се, много проевропейски активисти ще окажат огромен натиск върху партийното ръководство. Както и тези, които са техни вътрешни партийни противници. По времето, когато Борис Джонсън най-накрая се утвърди като министър-председател и неговата опозиционна стратегия на ЕС започна да се изпълнява изцяло, Джереми Корбин отново ще бъде изправен пред същия упорит въпрос: какво да правим с Брекзит? Отговорът му вероятно ще бъде толкова неясен, както преди. Малко вероятно е той като политик да е способен на нещо повече. А трагедията на Лейбъристката партия е, че е малко вероятно в близко бъдеще да успее да си намери достойна алтернатива. Тя е объркана и неорганизирана. Разбира се, Лейбъристката партия отново може да се възроди, дори и не веднага. Но, от друга страна, в историята на Британия вече е имало случаи, когато в миналото влиятелните и неразрушими партии излизат в политическо забвение. И такъв вариант вече не може да се нарече невероятен за Лейбъристите.
Истината е, че във Великобритания политическата ера вече е в миналото. И тя може да завлече всичко със себе си на сметището на историята. Включително някога управляващата партия, която не е в състояние да върви в крак с времето.
Превод: В.Сергеев