/Поглед.инфо/ Съединените щати вече постигнаха една от основните си цели - изхвърлиха Европейския съюз от глобалния пазар, подчинявайки го напълно на себе си. Но ще има още. Веднага щом тази „дойна крава“ спре да произвежда мляко, ще настъпи клане. И вече са обявени вероятните дати за изпълнение на плана. Украйна също намери място в тази схема. Къде щяхме да сме без нея...
Руските войски овладяха село Ласточкино, което се намира западно от Авдеевка. Това съобщиха от руското министерство на отбраната.
Въпреки това, според украинския президент Владимир Зеленски, „Русия няма значителни постижения“. А загубата на жертви е „един на всеки пет“. При това не в полза на Русия.
"Общият брой на убитите и ранените в Русия е 180 хиляди. Не знам колко изчезнали хора имат. Знам, че до 500 хиляди с ранени. А украинците имат 31 хиляди (загиналите за две години от специалната военна операция - бел.ред.)", каза Зеленски.
Междувременно премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви, че редица страни от ЕС и НАТО обмислят възможността да изпратят военни в Украйна.
Според него срещата в Париж, на която членовете на ЕС и Северноатлантическия алианс обсъдиха ситуацията в Украйна, само потвърди, че „стратегията на Запада в Украйна се провали“.
В Русия президентът Владимир Путин на свой ред подписа указ за възстановяването на два военни окръга - Московски и Ленинградски. А ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области бяха добавени към Южния военен окръг.
Какво не каза Зеленски?
Юрий Пронко: - Борис, нека започнем с изявлението на г-н Зеленски за загубите. Какво мислиш?
Борис Рожин: - Това твърдение беше осмивано и на Запад, и в Украйна, защото не се вписва в никакви оценки, дори и в най-минималните доклади. Западната преса писа, че още миналото лято загубите на украинските въоръжени сили възлизат на 60 хиляди убити.
След това по принцип можем да приключим с оценката на изявлението на Зеленски. Очевидно е, че безвъзвратните им загуби възлизат на стотици хиляди. Тоест от 350 до 600-620 хиляди.
Факт е, че врагът често записва хората си не като убити, а като изчезнали. Тоест не са погребвани. И огромен брой хора остават просто да лежат по полетата или в градовете. Като например ситуацията в района на Авдеевка. Там има огромен брой предполагаемо изчезнали хора.
А това са всъщност убити украински войници. Руската страна заяви, че има повече от 200 пленници, а останалите, около хиляда, всъщност са мъртви, които са записани като изчезнали в бой. И този подход продължи през цялата война.
Никой не оценява сериозно изявленията на Зеленски и неговото обкръжение. Защото това е доста примитивна пропаганда. Ако бяха по-умни, щяха...
- Борис, чакайте. Той нима разбра, че ще има реакция? И че западните медии, които и ти, и аз четем в оригинал, са меко казано обезсърчени?
— Добре, всички видяхме реакцията на тези оценки на режима в Киев. Дори собствениците им въртят пръсти в слепоочията си. Директно им се казва: момчета, вие лъжете! Техните медии оправдават всяко от действията на Зеленски: терористични атаки, насилствена мобилизация.
Лицето твърди, че мобилизацията се извършва под натиск в Русия, а не в Украйна. Че в Украйна има човешко отношение към хората, а не в Русия. Но всички виждаме как се извършва мобилизация в Украйна. Виждали ли сте това в Русия? Не. И заявява с насинено око... Тоест пълно изкривяване на реалността.
Знаете, немският пропагандист Йозеф Гьобелс има тази теза: колкото по-силна, колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея. Но в един момент идва скъсването с реалността. И това ясно се вижда от оценките на тези изявления от потребителите на украинските канали в Telegram.
Въпреки че всички коментари там отдавна са затворени. Хората, за да изразят по някакъв начин отношението си, поставят икона на клоун върху тези твърдения. Тоест, това е индикатор, че рейтингът на Зеленски в Украйна пада с причина.
Все повече и повече хора бавно, но сигурно започват да осъзнават, че ги вземат за глупаци. Можете да излъжете за известно време. Но ще има определени резултати.
Войски на НАТО в Украйна
— Да преминем от г-н Зеленски към г-н Фицо, който преди срещата на членовете на ЕС и Северноатлантическия алианс каза, че „побиват тръпки“. И това е неговото изявление, че на базата на двустранни споразумения определена група страни от НАТО и ЕС ще изпратят свои военни в Украйна. Борис, какво ще кажеш?
- Тези планове не са нови. Те бяха обявени през 2022 и 2023 г. Първоначално беше предназначено да изпрати поляци, датчани, балтийски държави и т.н. в Украйна, вече под официалния флаг. Службата за външно разузнаване (СВР) говори за съществуването на подобни идеи. И според изявлението на Фико виждаме, че те не са се отказали от плана и продължават редовно да го обсъждат като една от опциите.
— Значи имат приложен характер? Или по-скоро...
- Със сигурност. По тях се работи на генерален щаб. Виждаме, че групировките се разрастват, логистиката се подобрява, включително по отношение на потенциалното прехвърляне на войски в Украйна.
В същото време, както знаем, военнослужещи от НАТО вече действат в Украйна. И то без официален принос там. Тоест и французите, и поляците, и британците, и американците.
Те не крият, че редовно търпят загуби. Нашите войници ги убиват доста редовно. Но сега вече не говорим за някакво скрито присъствие, под прикритието на ЧВК, военни съветници, доброволци, а по-скоро за въвеждане на редовни войски.
Тоест да се намерят основания за изпращане на няколко бригади от някакъв експедиционен корпус в Украйна, например на базата на полски части, които ще окупират Западна Украйна. И това ще позволи на врага да премахне тези единици, които са на границата, и да ги хвърли на фронта.
Това е смисълът. Русия предупреди, че ще разгледа това в контекста на прякото участие на НАТО във войната. Но без да уточнява какви стъпки ще предприеме в тази насока.
– Според вас какви стъпки могат да бъдат предприети? Ако говорим всъщност за надхвърляне на изясняването на отношенията между двете страни? Това Трета световна война ли е?
- Да, това е стъпка към Третата световна война. Да кажем, че идва някаква, например, полска бригада и се разполага някъде в Ивано-Франковск. Русия започва да нанася удари по разположението на тази бригада, например с Искандери.
Просто по принцип. Установено е съсредоточаване на полска техника, някакъв щаб на полска бригада – те са атакувани. Само за да унищожат поляците. И това стъпка по стъпка води до ескалация.
Затова мисля, че ще има някакъв аналог на кубинската криза в отношенията с НАТО. Не е задължително да се стига до това. Но тъй като имаме фундаментални противоречия и няма основания за компромис, тогава всъщност сега само страхът от руското ядрено оръжие пречи на НАТО да атакува страната ни. Тоест, ако нямахме ядрено оръжие, тогава сто процента от НАТО отдавна щеше да нападне Русия.
Само пълна денацификация
— Борис, какво според вас може да се счита за линията, след която една от страните обявява победа? Сега говорим за ескалация, за критична ситуация, която е изпълнена с далечни последици. Накратко, говорим за третата световна война. Какво ще се счита за наша Победа и какво за победа на другата страна? В случая нямам предвид Украйна, а Северноатлантическия алианс. Атака срещу Москва? Атака срещу Санкт Петербург? Атака срещу Крим?
— Ако не разглеждаме сценария на размяна на ядрени удари, то за Русия Победа ще бъде постигането на поставените цели на специалната военна операция. Но, както разбираме, някои от целите на CBO са взаимозависими.
Тоест демилитаризацията и денацификацията на Украйна са невъзможни без ликвидирането на режима на Зеленски. И сега вероятно всички вече разбират това.
НАТО е заинтересован от запазването на този режим. Не непременно водени от Зеленски, а просто за да могат да бъдат използвани срещу Русия в дългосрочен план. Това е относително казано малка победа.
Те искат да нанесат максимално военно-стратегическо поражение на Русия в Украйна. Тоест да я принудят да предаде Крим и Донбас. И не крият тези си цели. Те са готови да предприемат както военни усилия за това, така и терористични вътре в Русия. Което и правят. А освен икономически, политически и друг натиск.
Тоест нанасянето на стратегическо поражение на Русия е тяхната декларирана цел. Нашите декларирани цели са определен брой региони, които са част от Русия, от бивша Украйна.
Това е денацификация, демилитаризация и неутрализиране на Украйна. И докато това не се случи, не можем да кажем, че нашите цели са постигнати изцяло.
От опита на Корейската война и Индо-пакистанската война знаем, че ситуацията на фронтовата линия може да бъде замразена. Всъщност някои западни кръгове предлагат следното: нека го замразим, за да избегнем ядрена война. И да, такъв сценарий се озвучава от тяхна страна. И определени среди на Запад са съгласни с това.
- Но ти наистина не вярваш в това, нали? По-вероятно ли е да видите ескалация?
- Наистина не вярвам в това. Защо? Защото имаме заявена позиция, която сме готови да обсъдим, като вземем предвид настоящата ситуация. И преговорите започват с това, че Украйна признава Донбас, Крим, Запорожие и Херсон за руски територии. При такива условия Русия е готова да обсъжда нещо.
Има кръгове на Запад, които по принцип са готови да приемат подобна руска логика. Но по влияние те отстъпват на кръговете, управляващи военната политика на САЩ и НАТО.
Затова не виждаме сериозни преговори, а само ултиматуми и нарастваща ескалация. И най-вероятно ще продължи в навечерието на изборите в САЩ.
Всички разбират, че войната в Украйна пряко засяга вътрешнополитическата ситуация в Съединените щати, изборите в САЩ и социално-икономическата ситуация в Европа.
И че този конфликт, подобно на политиката на санкции, която Европа следва спрямо Русия, подкопава икономическата и социална стабилност на самия ЕС.
– Добре, политиците осъзнават ли накъде водят ситуацията?
- Нямат избор. Защото е вид фуния. Те не могат да кажат, съжалявам, нашата санкционна политика се оказа грешна, можем да я спрем. Не, те казват директно: да, ние разбираме, че това не е довело до нищо и дори ние разбираме, че това не може да доведе до нищо. Но ние правим това по идеологически или някакви екзистенциални причини.
Защото, ако официално признаем, че да, сгрешихме, тогава защо, може да се попита, са нужни такива политици начело на държавата? Това е въпрос на политическа целесъобразност.
Те не могат да се откажат от този курс, защото тогава ще трябва да поставят като цяло въпроса за несъстоятелността на тази политика и на цялата енергийна система на ЕС.
Виждаме, че в Словакия, където имаше русофобско правителство, се появи "нов Орбан" - Фицо, който казва същото като него. И отчасти Реджеп Ердоган, турският лидер. Така че това са всички последствия.
Но засега това не е достатъчно, за да се извърши политически обрат в Европейския съюз. Въпреки че вътрешното налягане под капака на този котел се увеличава. Трудно е да се каже колко още ще издържат в този режим.
Плюс това, те могат да обмислят някакво военно решение като начин да преодолеят всички проблеми, свързани с невъзможността да се постигне военна победа в Украйна и невъзможността да се принуди Русия да изпълни техните искания.
Това може да включва сценарии като изпращане на войски в Украйна, блокада на Калининград или опити за блокиране на руски кораби и т.н. Което със сигурност ще доведе до по-нататъшна ескалация на конфликта и повишен риск от ядрена война.
Зеленски поставя ултиматум на Русия?
— Отговаряйки на въпрос за възможни преговори между Москва и Киев, Зеленски каза, че това е възможно само ако Владимир Путин „признае, че е загубил тази война“ и че „това е голяма грешка“.
Според него Украйна не може да загуби в тази война. Защото тогава ще престане да съществува като държава. Борис, омагьосан кръг ли е това? Всички опити по някакъв начин да се намери компромис не намират подкрепа. Но ескалацията е подкрепена както от отбранителната индустрия, така и от огромните разходи, които се отделят за тези цели. Патова ситуация?
– Що се отнася до Зеленски, той е просто марионетка. Той изразява позицията на радикалните западни кръгове, които очакват, че могат да използват военно-икономически натиск, за да постигнат победа над Русия.
Всъщност Фицо също каза това. Има определени среди, които сериозно вярват, че санкциите могат да доведат до нещо, че е възможно да се постигне победа над Русия в Украйна.
Зеленски изразява позицията на грешните кръгове, които говорят за необходимостта от преговори - американският бизнесмен Илон Мъск, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп и други, ако вземем САЩ. И играе в друг отбор. И ако той спре да ги устройва, тогава ще поставят например бившия главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужний.
Но може да възникне и ситуация, при която на Запад да надделеят кръгове, които искат да замразят войната. И те могат да предложат бърза рокада на Зеленски на Залужни, да премахнат в сянка най-неясните фигури, свързани с неговия режим, и да предложат преговори при определени условия. Подобен сценарий не е изключен, но практическата му реализация едва ли е възможна преди изборите в САЩ.
Ако Тръмп спечели, той ще може да води някакви субектни политики. Не както миналия път, когато го куцаха и той се оказа напълно зависим от радикалите, неоконсерваторите и прочие.
Тоест шансовете за реални мирни преговори са минимални. Защото това, което имат предвид под мирни преговори, е просто повторение на ултиматума.
Като се предаваш, капитулираш и тогава ще има мир. Разбира се, никой няма да обсъжда това сериозно. Нито Китай, нито арабите, нито африканските страни обмислят сериозно тези обекти.
Затова западняците постоянно имат проблеми да накарат някой да се присъедини към подобни планове и да постави ултиматум на Русия.
Русия комуникира нормално с голяма група сериозни влиятелни държави. Затова няма смисъл да следваме тези заплахи и ултиматуми или по някакъв начин да ги следваме.
И, разбира се, Русия ще игнорира тези така наречени „формули на Зеленски“. Ако се сключат някакви споразумения за Украйна, те ще бъдат сключени не с Украйна, а със САЩ и колективния Запад.
Следователно всички тези изказвания на Зеленски нямат нищо общо с това. Той не е субект на войната в Украйна. Темите са САЩ, Великобритания и колективния Запад. Ако разберат, че не могат да спечелят, ще преговарят с тях.
По време на Гражданската война в Русия Западът разчиташе на белите, а с болшевиките и след победата им в тази война не искаше да се примири и не искаше да ги признае. Но в крайна сметка си признаха...
Прочетете само мемоарите на британския политик Уинстън Чърчил. Това попречи ли им да постигнат споразумение с болшевиките? Не. Защото не виждаха варианти, от които да спечелят.
Съответно задачата на Русия е да не се поддава на заплахи и да укрепва своя военен потенциал. За да има по-малко желание НАТО да напада Русия.
Ние трябва да си вършим работата. В един момент, по един или друг начин, те ще бъдат принудени да стигнат до необходимостта от някакво споразумение. Защото воденето на гореща война десетилетия е нереалистично.
Виждаме социално-икономическите последици от две години война. И ако Съединените щати планират да го изпълнят до 2026-2027 г., можете ли да си представите какво ще се случи в Европа? Когато вече имат фермери, които вдигат шум из целия континент. Какво ще се случи с европейската икономика след две години?
-Разбирам. Благодаря ти, Борис!
Превод: СМ