/Поглед.инфо/ Евентуален отказ от руски енергийни носители, изглежда, трябва да обедини страните от Европейския съюз - практиката обаче показва обратното. Повишаващите се цени на електроенергията принуждават различните страни от ЕС да дърпат одеялото към себе си. И всичко това, защото този най-важен енергиен ресурс, както сега се оказва, се превръща в дефицит за Европа. Как се случи това?

Порталът на испанската радиостанция “Ондо Серо” успокоява населението на страната, притеснено от поскъпването на тока. „Ако планът на правителството за намаляване на сумата, която домакинствата трябва да плащат за доставена електроенергия, се провали, ще бъдат предприети драстични мерки. В името на благосъстоянието на нашия народ, ние ще спрем да продаваме електричество на Франция“, се казва в редакцията. Там също се казва, че същото решение е взето от властите на Португалия. Друго издание на Иберийското кралство – “Ел Пайс” – признава, че „това, разбира се, е радикален начин за намаляване на цената на киловат, но са необходими действия“.

Брюксел също бе информиран за перспективите да остави Франция без енергийна помощ от Мадрид и Лисабон. По пътя те поискаха от ръководството на ЕС да позволи на Испания и Португалия „временно да се отклонят“ от европейските правила, което предполага „взаимна помощ без граници“. Разбира се, това не е сривът на икономиката на ЕС и колапсът на „Обществото на двадесет и седемте“. Това е само една от пукнатините, но е в най-важния отрасъл на европейската икономика.

Необходимо техническо обяснение. В началото на 2000-те Европа имаше две големи енергийни системи и четири по-малки. Енергийни системи на Франция, Португалия, Австрия, Белгия, България, Босна и Херцеговина, част от Унгария, Германия, Гърция, западна част на Дания, Испания, Италия, Македония, Люксембург, Холандия, Полша, част от Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия, Черна гора, Швейцария съставляват Централноевропейската синхронна зона. Тя беше свързана чрез кабел, положен под Ламанша, с Англия.

Паралелно работеше така нареченият остров Бурщински - Западната енергийна система на Украйна. Разгледан беше и въпросът за синхронизирането на Централноевропейската синхронна зона с турската електроенергийна система. Енергийните системи на части от Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция бяха част от Северната синхронна зона . Енергийните системи на Естония, Латвия и Литва бяха синхронизирани с Единния електрически пръстен на Русия (балтите планират напълно да се откъснат през 2025 г.).

Четири по-малки системи бяха от спомагателен или резервен характер. “Балтсо” е организацията, която координира паралелната работа на енергийните системи на Естония, Латвия и Литва. “Атсой” е Обединената енергийна система на Ирландия. “Етсо” е асоциация на европейските оператори на преносни системи. “Уктсоа” Асоциацията на операторите на преносни системи във Великобритания..

Потоците на електроенергия между страните от ЕС се извършват според нуждите, а отразяването на процесите и състоянието на нещата, показани в пресата, не винаги отговаря на реалността. Например европейските медии често пишат за това как Франция редовно спасява Германия и Испания с излишъка от електроенергия. Въпреки това фактът, че потокът от електричество върви в обратна посока, се премълчава. Така например през декември 2021 г. Испания внесе 301 гигаватчаса електроенергия от източните си съседи и изнесе 1291 гигавата за тях. Картината като цяло за 2021 г. изглежда подобна, с изключение на това, че разликата между приходите и разходите е малко по-малка (34% - внос от Испания и 66% - износ).

Вълнението на Испания и Португалия е разбираемо: преди няколко месеца те загубиха възможността да получават газ от Алжир през газопровода Магреб-Европа, положен от тази африканска страна през Мароко до Иберийския полуостров. Така Алжир решава да накаже Рабат за окупацията на територията на държавата Западна Сахара и непризнаването на суверенитета на последната. Рикошетът от атаката на Алжир срещу Мароко падна върху Испания и Португалия, които загубиха възможността да получават 8 милиарда кубически метра газ годишно. Липсата на въглеводородни суровини се отрази негативно върху обема на електроенергията, произведена от местните ТЕЦ.

Франция, от друга страна, доскоро с право се смяташе за един от енергийните стълбове на ЕС. Припомняме, че нейната "електрическа" мощност се основава основно на ядрена енергия - 56 реактора на френски атомни електроцентрали представляват над 70% от общото производство на електроенергия в страната.

Независимостта на ядрената енергетика от капризите на времето (което силно влияе върху производството на електроенергия с помощта на така наречените възобновяеми източници) не винаги е благословия за Франция. От една страна, да, това е гаранция, че нито индустрията, нито фермерите, нито домакинствата няма да останат без ток. От друга страна, предвидената от Брюксел взаимопомощ често принуждава френските атомни електроцентрали да работят на границата на своите мощности.

Така беше и тази зима, когато французите трябваше да спасяват съседна Германия за няколко седмици. След това около половината от ядрените реактори в Париж, трябваше да бъдат спрени за поддръжка. Периодът на рутинна поддръжка се проточи доста време, което сега задължава испанците и португалците да споделят гигаватите си с Франция.

Но това не е единственият пример, че страните от ЕС започват да изпитват недостиг на електроенергия - и търсят начини да го компенсират за сметка на най-близките си съседи. Наскоро украинските медии съобщиха, че „Полша е готова да започне да получава украинска електроенергия“. Недостигът на електроенергия води до факта, че Варшава дори се осмели да съживи въгледобива си, противно на общия курс на ЕС, и да рестартира затворените преди това въглищни ТЕЦ. Няма от кого да вземем мегавати назаем: самите балтийски „тигри” седят на гладна енергийна дажба, а Германия не е спасител за Варшава. Остава само Украйна.

Полша теоретично би могла да произвежда точно толкова енергия, колкото ѝ е необходима, ако не беше Зелената сделка. Вятърните мелници и парковете за слънчеви панели са много оскъдни в страната – според “Сименс”, който инсталират вятърни турбини, „70% от електроенергията, произведена в Полша, се произвежда от въглища“. Именно необходимостта от затваряне на ТЕЦ, работещи с въглища, прави Полша енергийно зависима от други страни. През 2019 г. съоръженията, разположени на полска територия, генерират 151 330 Гв, докато консумират 153 002 Гв. През 2020 г. разликата между производството и потреблението се увеличи до 146,215 Гв и 149,487 Гв, съответно.

През април 2021 г. балтийските страни с гордост отказаха да купуват електроенергия от Русия и Беларус, като обявиха пробен изход от енергийния пръстен (пълният е насрочен за 2025 г.). Демонстрацията на собственото им достойнство от балтийските бивши републики на СССР не продължи дълго. Или по-скоро до първото сериозно изпитание на климатичните условия. През декември същата година „естонската оперативна компания “Елеринг” се обърна към Русия и Беларус с молба за спешно увеличаване на доставяната електроенергия към балтийските страни и преди всичко към Литва“, за да ги спаси от замръзване.

В ЕС също има здравомислещи хора във властта на техните държави. В Унгария, Австрия и някои балкански държави те не само разбират, че липсата на руски газ, петрол и въглища ще ги принуди да прекарват вечерите си на свещи, но и се опитват да устоят на натиска от Брюксел.

Разумни гласове се чуват r в онези страни, които са най-антируски. Например ръководителят на германския енергиен концерн “Еон” Леонхард Бирнбаум в интервю за “Ханделсблат” обясни защо Германия не може да си позволи лукса да наложи ембарго върху руските енергийни носители. Според него „преходът от тръбопроводен газ към ВПГ (втечнен природен газ) ще повиши цените на енергията, а енергията, генерирана от въглищните електроцентрали, ще поскъпне заради данъците върху емисиите на CO2“.

Германският вестник “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” заключи, че „всички членове на ЕС се оказахме полезни идиоти на Путин“. Според журналистката фон Ева Ладипо „идиотското изоставяне на ядрената енергия, както и „зеленият преход“ към чисти енергийни източници, са инициирани от Кремъл. Особено за да стигне до ситуация, подобна на тази, която съществува в Германия и Европа днес”.

В светлината на опитите на ЕС да продължи „зеления курс“ на общността към пълен преход към производство и използване на „екологично чиста“ енергия, недостигът на газ и петрол от Русия обещава сериозни проблеми в икономиката за „Двадесет и седемте". Но не само в икономиката – разногласията между суверенните държави и центъра на ЕС само наливат масло в огъня на политическите противоречия.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?