/Поглед.инфо/ ЕС трябва да демонстрира „същото единство спрямо Африка, каквото показа в Украйна“. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пленарната сесия на Европейския парламент. Какво означава това на практика? Какви планове има Европейската комисия за Африка? И ще успее ли тя да измести Русия там?

„Трябва да развием взаимноизгодно партньорство, което ще адресира въпроси, които са еднакво в интерес на Европа и Африка. Затова заедно с върховния представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел ще разработим нова стратегическа концепция“, заяви ръководителят на Европейската комисия, като обеща да представи тази концепция на следващата среща на високо равнище между ЕС и Африка.

Урсула фон дер Лайен е потомка на руския търговец на текстил Лудвиг (Лев Герасимович) Кноп, получил титлата барон от Александър II. Той строи фабриката в Кренхолм, а Сава Морозов използва услугите му. Смята се, че успехът на предприятието на Кноп в Русия до голяма степен се дължи на неговата общителност, открит характер и добър език.

Но на публични речи и доклади на неговата пра-правнучка Урсула фон дер Лайен хората често спят или, както направи този път шведската евродепутатка Илва Йохансон, плетат розови чорапи. Това отчасти се дължи на бюрократичната система на ЕС, където отдавна се е формирала една от най-лошите разновидности на английския, на който пишат докладите си.

Ето защо е толкова трудно да се намери практически смисъл в тях. Само едно нещо е ясно: Фон дер Лайен и Борел ще подготвят някакъв документ за това как да взаимодействат с Африка. Преди това европейската бюрокрация не можеше да постигне консенсус, но може би не искаше. Единствената реална проява на каквото и да било действие досега бяха „срещите на високо равнище ЕС-Африка” – помпозни, но доста безсмислени събития. Последната среща се проведе миналата година в Брюксел, където на гостите от Африка бяха наложени лозунги като „да изгоним Китай и Русия от континента!“

Не се получи и само се влоши през годината. Единственото нещо, което самата Европейска комисия в момента се опитва да отбележи на Тъмния континент, е евентуалното изпращане на някаква военна мисия в няколко страни в Гвинейския залив. Говорят за Гана, Того, Бенин и Кот д'Ивоар, а последният не е поканил никого при себе си.

Като цяло, чисто правно, Европейският съюз като субект на международното право трябва да изгражда отношения с Африканския съюз, по-логично е. Но европейската бюрокрация смята себе си за едва ли не отделна държава. Европейският съюз дори има посланици в страни, които не членуват в тази асоциация. Вярно, правомощията им са малко странни, но опитът да се приравни глобалистката дипломация с националната е основателен.

Но опитът да се формулира нещо единно по отношение на Африка се натъква на старите интереси на „старите“ колониални страни. Дори сега например италианският министър на отбраната Гуидо Крозето, по прякор Полифем (2 метра висок и 130 килограма), казвайки, че „на Африка трябва да се помогне“, веднага насочва разговора към Тунис, на който цяла Европа трябва да помага по някакъв специален начин.

Франция е заета с колапса, сполетял бившите ѝ колониални владения. Единственото нещо, върху което се крепят остатъците от влиянието на Париж във франкофонска Африка, е, строго погледнато, френският език. Всичко останало, включително остатъчното военно присъствие и лостовете за корупционно влияние върху местните елити, умира. Позицията на Макрон обаче е не просто поддържа, а дори увеличаване на френското влияние в Африка. Това е национален имиджов проект, така че Париж не се нуждае от фрау Фон дер Лайен с нейния бюрократичен апарат, още по-малко от странния човек Борел, за да го изпълни.

Останалите страни от обединена Европа нямат ясно изразени интереси в Африка и последователно избягват дори да участват в мироопазващи операции. Но лидер в това отношение, видите ли, е Естония. Тази древна колониална сила успява да вкара поне рота сапьори във всяка африканска „мироопазваща“ или антитерористична операция. Вярно, сапьорите не са особено необходими в Сахел и в пустинята, а естонците от време на време се оказват последни в списъка за евакуация - дълго след като французите вече са извели всички свои.

Ясна е причината защо Европейската комисия се заинтересува от африканския проблем едва сега. Самата Фон дер Лайен формулира това като „засилване на влиянието на Русия и Китай в Африка“. В същото време тя разбира, че Европа има лош имидж в Африка, че колониализмът е лош, че трябва да плаща и да се кае. Но отношението към Африка като равноправен партньор така и не се формира в съзнанието на европейските чиновници.

В речта си фон дер Лайен по същество отрече влиянието на африканските лидери, тъй като тя игнорира инициативата на африканските лидери за Украйна. А ръководителят на Южна Африка Сирил Рамафоса преди това беше обиден в Полша, като го претърсиха и забраниха излитането на един от самолетите му, на борда на който президентската охрана държеше оръжията си.

Има периодични съобщения, че Европейският съюз е готов да отпусне малко пари за Африка. „Благодаря ви“, казват в региона на юг от Сахара. Но в Санкт Петербург, на срещата на високо равнище Русия-Африка през август, лидерите на най-влиятелните страни на континента, включително Рамафоса, говориха грубо и понякога недипломатично, че не очакват подаяния, а справедливо преразпределение на доходите. Един красив пример с производството и преработката на кафе: страните, които го произвеждат, печелят стотинки от него.

Между другото, ЕС беше принуден да се примири с форума Русия-Африка. В официално изявление от офиса на Борел се казва, че ЕС „уважава“ желанието на африканските страни да дойдат в Санкт Петербург. Не за да подобрят отношенията с Русия, а по-скоро да „дойдат“.

Особено странни в контекста на „новата африканска политика“ на ЕС са опитите за налагане на санкции срещу Нигер. Тоест на думи Урсула фон дер Лайен уважава африканските страни и тяхното суверенно мнение, но в действителност тя тласка по-лоялните съседи на Нигер да нахлуят. Дори Франция не е готова за въоръжена намеса (а Нигер е една от най-слабите държави в Западна Африка във военно отношение), но Европа не се стеснява да тласка Нигерия, Того, Гана и Бенин към братоубийствен конфликт.

Трудно е да се предвиди предварително какво точно ще пише в стратегическия документ, който фон дер Лайен и Борел обещават да изготвят. Има основание да се смята, че скуката ще бъде смъртна и шведският делегат ще изплете още един чифт розови чорапи. Вярно е, че класическата формулировка „ще говорим не само с правителствата, но и с обществените организации“ е тревожна. На практика това обикновено означава подривна дейност с помощта на технологията на „цветните революции“.

В Брюксел се наложи мнението, че този метод е изключително успешен, за щастие организацията може да се използва от различни хора: от класически „правозащитници“ до безобидни на пръв поглед културни групи. И тук френският опит е показателен.

Париж все още инвестира във френско образование и други образователни програми в Африка. Тоест африканецът израства във френската култура и може да се зарази с всичко друго профренско. Но директното изграждане на проевропейски политически и социални сили в Африка не върши работа. „Европейските ценности“ изглеждат твърде абстрактни на Тъмния континент.

Французите дори в Сенегал не могат да създадат напълно лоялна към тях политическа партия. Освен това Европейската комисия няма да измисли нищо свястно. Всичко ще влезе в докладите на Фон дер Лайен и може би в забавните пътувания на Борел до запомнящи се места като неотдавнашното му изкачване в планините в Грузия.

Домакинът организира сафари за Борел до Трусовския пролом, където са запазени древни паметници. Вярно, грузинците не казаха на госта, че това са осетински гробове и древен осетински молитвен дом, а местното население е изгонено оттам по времето на президента Звиад Гамсахурдия. И едва наскоро Тбилиси разреши на няколко семейства осетински бежанци от Владикавказ да посетят гробовете на роднините си под надзор, което им беше забранено да правят в продължение на тридесет години. На Борел беше организирана цяла обиколка. Нещо подобно може да очаква този издръжлив човек в Африка.

Неспособността да се разработи единна и, което е по-важно, съгласувана и жизнеспособна стратегия отразява преди всичко самите европейски проблеми. Едва ли Урсула фон дер Лайен иска да изтръгне някои дестинации директно от ръцете на Париж или Рим. Разбира се, европейската бюрокрация винаги се стреми да наруши още повече националните системи на власт. Но независимата външна политика е твърде важна за много държави от ЕС, колкото и фон дер Лайен и Борел да се опитват, а Европейската комисия няма да може да замени националните правителства в обозримо бъдеще, колкото и да ѝ се иска .

В крайна сметка всяка „стратегическа концепция“ на ЕС по който и да е външнополитически въпрос е и ще бъде чисто декларативна по природа и не може да бъде приложена на практика без активното участие на националните правителства.

Може да харчат пари за дейностите, предвидени в плана, но това не означава постигане на резултати. ЕС трябва или из основи да промени отношението си към Африка, или да продължи задкулисната борба за подчинение на националните правителства на наднационални бюрокрации. Трети път няма, само празни приказки. А за внуците на шведската евродепутатка може само да се радваме: поне чорапки ще имат.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?