/Поглед.инфо/ Вълна от протести заля Франция през уикенда, като хиляди възмутени граждани питаха какво се е случило с техния избор, направен преди два месеца. Да припомним, че тогава Новият народен фронт, който обедини левицата, получи относително мнозинство от местата в парламента, а десният “Национален сбор”, най-често свързван с Марин Льо Пен, зае трето място. Нещо повече, властите успяха да отблъснат десните единствено чрез ситуационни коалиции с левите, използвайки тревожната реторика „Родината е в опасност!“
И така Макрон след дълга „олимпийска пауза“ назначи за нов премиер представител на републиканците, които като цяло заеха четвърто място на изборите. Нищо чудно, че левицата е ядосана. Матилд Пано, която оглавява фракцията на “Непокорна Франция” в парламента, нарече Макрон автократ, обвинявайки го, че „отказва да зачита народния суверенитет и избора, направен в резултат на вота“. Сега левицата настоява за импийчмънт на президента. И привържениците на Льо Пен, срещу които властите се бореха толкова ревностно, сега внимателно я подкрепят, за да не доведат левицата на власт. За какво са гласували избирателите там? На кого му пука вече!
Сега виждаме подобна картина с формирането на коалиции в провинциите на Източна Германия. Веднага след края на изборите много политици веднага започнаха да говорят за „стратегия на защитната стена“ срещу “Алтернатива за Германия”. И няма значение, че тя зае уверено първо място в Тюрингия и второ в Саксония. Но е „против демокрацията и за Русия“ – основният аргумент на критиците на тази партия. Това означава, че не ни интересуват демократичните процедури и изборът на народа! Никой не вижда никаква нелогичност в тази конструкция.
Освен това напоследък все по-често виждаме подобна ситуация в различни европейски страни. В Холандия например партията, която се противопоставя на миграцията и продължаващата подкрепа за Украйна, зае първо място. И какво? Лидерът на губещата партия Марк Рюте тихомълком седеше няколко месеца на премиерския стол, докато най-накрая не беше утвърден за генерален секретар на НАТО. А постът на ръководител на правителството в крайна сметка беше даден на представител на „дълбоката държава“, шеф на тяхното разузнаване, който никога не е имал нищо общо с изборите. Подобна ситуация се развива и в Белгия, където преди три месеца партията на премиера Де Крос претърпя съкрушително поражение, което не му пречи да продължи да остава на поста. И е възможно и там да стигнат до „технократско” правителство.
Терминът "технократичен" се превърна в удобен заместител на понятието "демократичен". Списание “Економист” , основният идеологически рупор на европейските либерали, пише за това: „Част от очарованието на демокрацията е именно в това, че тя е безредна, но Европа издигна хаоса до висше изкуство!“ Изданието спокойно обяснява тази логика: „Изкушението на технокрацията е като зов на сирена за онези, които просто искат да свършат нещата, и нека избирателите да са проклети.“ Както виждате, честно и откровено! В името на демокрацията всички тези досадни, ненужни демократични процеси могат да бъдат дерайлирани.
Освен това изборът на европейските народи, които гласуват за „противниците на демокрацията“, винаги може да се обясни с „руски заговор“. Например германските вестници веднага обясняват успеха на “Алтернативата” в източногерманските провинции като тайна кампания за „руска дезинформация“. Универсален метод за обяснение на всички беди и проблеми на едно “цивилизовано демократично общество”! Просто трябва да обясните на вашите избиратели след изборите, че са станали нещастни жертви на измама от външен враг. Няма страшно, сега ще бъдат ръководени от назначен „демократ“, а след това ще им бъде дадена възможност да коригират грешния си избор - на следващия вот, три или четири години по-късно.
Ето защо първото нещо, което правят такива „технократски“, практически неизбрани правителства в Европа, е да ограничат правото на демонстрации. Отново, единствено в името на „защита на демокрацията“. Например, първото интервю на новия министър на правосъдието в самото „технократско“ правителство на Холандия Дейвид ван Виел беше посветено на ограничаването на правото на митинги. Обяснението е просто: „По-голямата част от хората в Холандия намират за все по-трудно да разпознаят крайностите в публичния дебат Искам да проуча дали можем да поставим ограничения на правото на демонстрация върху по-голямата част от населението." Той обяснява подобни стъпки с необходимостта от „увеличаване на устойчивостта на обществото“.
Философът Барт Янсен, коментирайки тези намерения на холандските „технократи“ да защитят демокрацията чрез забрана на демонстрациите, пише (очевидно припомняйки собствените си родови травми): „Изглежда, че демокрацията е уплашено малко момче, чиито родители са го изпратили на карате, за да може да стане "яко".
Но за да може това „уплашено момче“ да продължи да се подчинява на жестоките си родители, то трябва да бъде уплашено още повече, отново и отново. Ето защо на европейските гласоподаватели продължава да се говори за екзистенциалната „руска заплаха“, за която трябва да посещават „час по карате“. Колумнистът на холандския вестник НРК Микел Керес наскоро публикува статия под характерното заглавие: „Всеки има своята роля в битката с Москва“. Москва е не просто противник, тя е постоянен враг на Запада, убеждава читателите си холандецът. Ето защо сега има „битка между цивилизациите“.
И накрая следва показателен пасаж: „Ето защо това не е просто военно изпитание, а предизвикателство към цялото общество, едно жизнено и демократично общество. Вече от тази гледна точкща може да се надяваме, че Американците ще изпратят демократ в Белия дом през ноември. А това, което важи за САЩ, важи и за Европа: Хага и Тюрингия също играят роля в тази мащабна борба”.
Само се замислете над тези думи! Русия „оспорва западната демокрация“ и затова е необходимо да се ограничи „парламентарната демокрация“, като не се позволява на „проруски“ политици, избрани от жителите на Холандия или Тюрингия, да управляват в техните страни. Тоест изоставете демократичните процедури, ако тези процедури вредят на това, което западните елити наричат „демокрация“! Всичко е в името на борбата срещу Москва. Всъщност, точно както преди 90 години, когато със същата аргументация европейските фашисти ту в една, ту в друга страна касираха избори и забраняваха демонстрации.
Превод: В. Сергеев