/Поглед.инфо/ Западът отново увеличи покупките на руски торове. Химическата промишленост на ЕС е недоволна: доминирането на евтин внос вреди на собственото ѝ производство и като цяло застрашава продоволствената сигурност. Защо "токсичните" продукти няма да бъдат изтласкани от европейския пазар?.
Стабилно търсене
Заради отказа от руски газ и енергийната криза цената на торовете в ЕС скочи със 150 процента. Имаше дефицит. Западът все още не е решил да наложи санкции в този сегмент. Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН Русия е най-големият износител на азотни торове в света, водещият износител на калиеви и фосфорни.
През 2023 г. Европа значително увеличи вноса на руски азотни торове. Германия - почти двойно спрямо 2022 г. и повече от седем пъти спрямо 2021 г., до 550 хиляди тона. Франция - съответно с една четвърт и два пъти до 440 хиляди.
Тази година картината е същата: плюс 39%, 1,1 милиона тона за пет месеца. А азотните торове представляват 57% от общия химически внос от Русия. Основните потребители са Полша (25%), Франция (12), Германия (11) и Италия (10).
Купихме повече
През юни, както следва от доклада на “Евростат,” след три месеца на намаление, ЕС неочаквано увеличи покупките на торове - с 15%, до 275 хиляди тона (през май беше 239). В парично изражение - с 16%, до 90,1 млн. евро.
Резултатът за полугодието е 739,7 млн. евро, което е с една четвърт повече от същия период на 2023 г. Във физическо изражение - един път и половина, 2,2 милиона тона.
Полша все още е пред всички - плюс 14,2%, 82,2 хил. тона. Германия закупи 55,9 хиляди тона.
„Това се дължи, първо, на факта, че химическите предприятия в ЕС могат да спрат през юни за планирани ремонти, и, второ, цените са изгодни“, отбелязва Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.
Трудни времена
ЕС не е доволен от това. Енергийната зависимост е заменена от зависимостта от торове, казва Свейн Торе Холсетер, главен изпълнителен директор и президент на норвежката химическа компания “Яра”. Това пряко заплашва продоволствената сигурност на Запада, подчертават експертите.
Нищо обаче не може да се направи: скъпият газ принуди химическите концерни да се откажат от собственото си производство. Цената се е повишила толкова много, че е направила бизнеса нерентабилен. Това посочиха и от Европейската статистическа агенция.
Както казаха бивши доставчици пред “Файненшъл Таймс”, те ще трябва да затворят заводи или да преместят капацитет извън Европа.
Промишлеността на ЕС беше силно засегната от безпрецедентното покачване на цените на природния газ. До 2023 г. 40-50% от капацитета за производство на амоняк (ключова суровина за азотни, фосфатни и сложни торове) е бил неизползван, изчислява индустриалната асоциация “Торове на Европа”.
Идват години на криза за индустрията, заяви Бенямин Лакатос, главен изпълнителен директор на швейцарската енергийна компания МЕТ.
Оттогава ситуацията малко се успокои , но 10-20% от капацитета все още е на пауза, а редица големи предприятия са затворени за постоянно. Сред тях е завод за амоняк в Лудвигсхафен, Германия, собственост на химическия концерн БАСФ.
Пазарният лидер, норвежката “Яра” намали производството с 40%. Британския “Си-Еф” затвори две фабрики.
Индустрията е уверена, че оттеглянето на големите играчи от пазара е само въпрос на време. „Рано или късно всички – включително и ние – ще бъдем застигнати от тази съдба“, каза Петр Зингр, главен изпълнителен директор на СКВ, най-големият производител на амоняк в Германия. Ако политиците „продължат да бездействат“, каза той, европейското производство на торове „ще изчезне“.
Резултатът е пълна зависимост от руски и беларуски внос. И с такъв лост Москва и Минск ще могат да постигнат много от ЕС.
Според консенсусната прогноза за развитието на производството на торове , химикалите на европейския пазар ще продължат да поскъпват през тази година. И през 2025-2026 г. няма да поевтинеят.
Русия очаква ръст както в производството, така и в износа на всички видове торове: азотни, калиеви и фосфорни. Постоянно високите цени гарантират това. До 2026 г. страната ще произвежда 7% повече урея, 3,2% повече фосфатни торове и 2,5% повече калий. Общо - около 34,7 милиона тона. От тях до 26 млн. са за износ, който нараства с 4-7,8% годишно. Експанзията на европейския пазар също ще продължи, но Брюксел не е никак доволен от това.
Превод: В. Сергеев