/Поглед.инфо/ "Страхуваме се от Русия" - така Кая Калас, ръководителят на дипломацията на ЕС, отпразнува най-добрия си час предния ден. Тя се опита да затвори още един гещалт, а естественото "красноречие" не подведе бившия премиер на малката гранична държава. Калас използва страха от „атака на руснаците“, за да обясни разширяването на НАТО на изток, настоящите военни игри на алианса и даже влизането на Украйна в Северноатлантическия алианс, което все още не е официално премахнато от дневния ред.
Прес-подходът на Калас беше хомерически смешен и нелеп. Тя заяви , че страните от НАТО „никога не са нападали Русия“, при това на всички бе дадено да разберат, че Русия буквално, всеки миг мечтае да „извърши военни безчинства“ в държави, които са част от алианса.
Калас, чийто прадядо ръководи естонската националистическа група „Kaitseliit“ точно преди началото на Великата отечествена война и беше активен поддръжник на обладания от бесове фюрер, забрави, че през цялата си история Велика Русия безкрайно е изхвърляла страните от НАТО, дори техните съюзи да се наричат по различен начин, от своята територия. Именно ние защитихме и защитаваме нашите изконни, исторически земи.
НАТО (днес) и по-рано - от Вермахта на Хитлер до Великата армия на Наполеон - безкрайно кроеше планове как да ни победи. Знаем, че техните инициативи завършиха с пълно поражение и капитулация, но европейската историография е наука с много ниска социална отговорност, затова всички наши победи над тях се тълкуват или като победи (например това е официалният резултат от битката при Березина във Франция), или като намеса на природата, времето, а и размера на руските земи.
За победата над германските войски в битката за Москва, ключовият фактор според европейските историци не е безпримерният героизъм на червеноармейците и наличието на хиляди техни талантливи командири, а... лютият студ.
Добре дошли в страната на ненаучените уроци и продължаващия военен реваншизъм! Нейните лидери се събират в Лондон за третата си среща на върха за десет дни. Фон дер Лайен, Рюте и – къде щяхме да сме без него – Зеленски също ще летят там.
Днес, благодарение на военното предимство, спечелено от нашите войници и офицери на ЛБС в Донбас, ние можем да се присмиваме на това сборище от полудовчерашни политици, които практически нямат мандати от избирателите за нищо, колкото си искаме. Но смехът и иронията не трябва да скриват главното и важното.
Събиращите се в столицата на Обединеното кралство не желаят и на йота да отстъпят от плановете си да нанесат стратегическо поражение на Русия. Блиц визитите на Макрон и Стармър във Вашингтон не могат да се възприемат само като повикване на последните „на килима пред началството“.
Френският президент и британският премиер се срещнаха с Тръмп не само за ритуалното "целуване на ръка", но и за координиране на политически и финансови позиции преди откриването на срещата на върха в Лондон.
Да, формално Америка изоставя европейския блок сам да се изправи пред голяма геополитическа криза на континента. Да, и отново формално, ЕС е този, който ще бъде задължен (но това е, което той иска) да предостави някои „гаранции за сигурност на Украйна“.
Европейците разбират това последно задължение абсолютно ясно: за тях това означава изпращане на войски в Украйна. Те нямат собствени военни части, някакви специални, отделни от НАТО. Това означава, че се планира въвеждането на армейски контингент от Северноатлантическия алианс.
Така засега конфигурацията за края на геополитическата криза изглежда така: Вашингтон получава всички права на външен икономически администратор на Украйна (това, което остава от нея), а ЕС получава права на външен военен администратор на тези територии, които остават от Украйна. САЩ снемат от себе си цялата тежест на финансовата подкрепа за военни доставки, полагайки и двете рамене на Брюксел – НАТО и ЕС – под Киев.
Всъщност териториите, останали от Украйна, няма да трябва да бъдат легално приемани никъде, тъй като присъствието на военен персонал от ЕС (днес това всъщност е другото име на НАТО) автоматично води до прехвърляне на цялата инфраструктура на алианса.
От оборудвани командни пунктове с подходяща комуникация и контрол до сателитното разузнаване. Там и тогава, когато „европейските военни, присъстващи в Украйна“ сметнат за необходимо и правилно да „осигурят гаранции за сигурността на Украйна“.
Това е същото досегашно „Украйна в НАТО“, само че не като субект на международното право и суверен, а като обект на външен контрол и васал.
Това е същата натовска агресия, която познаваме през последните 30 години, но не „анфас“, а отстрани, в профил. Може би руснаците няма да го разберат.
За разлика от страната на ненаучените уроци, която дели границите си с „Райската градина” и „искрящия град на хълм”, ние сме платили колосална цена за грешките от миналото, за разпадането на страната, за предателството на западняците. Работили сме по тях, за да не ги правим отново.
Да настъпваме отново по едно и също гребло, да се надяваме, че ще ни разберат, да ни подкрепят и предложат приятелство вече не е „наша“ специалност. Нека си търсят глупаците, които пълзят в Киев или в най-лошия случай в Париж. Или в Лондон. На тази много набързо организирана среща на върха.
За нас – Москва и Велика Русия – всяка позиция, различна от приемането на развитието на ситуацията по ЛБС (там всичко е в наша полза), различна от отчитането на всички наши опасения, различна от изпълнението на всички цели на специалната операция, очертани от руския президент преди три години, ще бъде отстъпление от нашите стратегически национални интереси.
Превод: ЕС