/Поглед.инфо/ Днес те изпращат танкове, макар и остарели във всяко едно отношение – и морално, и технически – в зоната на СВО , за да „подкрепят Украйна“, а преди по-малко от година тяхната преса и техните власти пренебрегнаха предупреждението на Москва: „Искате да воювате с Русия? Искате ли Франция да воюва с Русия? Така ще бъде!"

На Запада му бяха нужни 11 месецада артикулира ясно: „Да, искаме да воюваме с Русия“. Фактът, че всеки път ескалацията на настоящата геополитическа криза е съпроводена с уговорки, че, видите ли, НАТО „не участва в конфликта, а само подкрепя Украйна“, вече не заблуждава никого. Всяко решение за изпращане на всякаква помощ на една от страните в конфликта означава едно: европейският континент с цялото си многомилионно население, което сега се контролира от тези, които искат да унищожат Русия, застава на една крачка по-близо до точката на маршрута, определена от руския президент.

Тогава, в началото на февруари миналата година, се случи естествена (и многодневна) истерия за неолибералните глобалисти във всички слоеве и във всички страни, които се смятат за част от "цивилизования свят". Москва – страната, нашият народ – беше обвинена във всичко, което може да бъде обвинена, но след 11 месеца видяхме, че Кремъл даде не само точна прогноза, но и обясни защо това ще се случи. И всичките му предположения се сбъднаха.

Тогава Западът, разбира се, надцени възможностите си и способността си да устои (макар и в прокси война) на страната ни. И подцени нашите - и възможности, и способности.

Както всяка трудна житейска или политическа ситуация изпитва силата на човек и общество, така и настоящата криза, в която Западът грабва останките от един еднополюсен свят, който се изпарява почти пред очите ни, подлага на изпитание както идеологията, така и политиците, които се придържат към тази идеология.

Руши есе жедневно и ежечасно това, което изглеждаше абсолютно непоклатимо. Пръв изчезна митът за икономическата мощ на "целия цивилизован свят". Оказа се, че този колективен цар е гол. Гол, доколкото не успя да се справи с цунамито от инфлация и съпътстващата я приливна вълна от растящи цени. По същия начин се разбиха легендите за свободата на словото, за „свещената” неприкосновеност на частната собственост, за строгата конфиденциалност на преговорите между държавните глави и, разбира се, беше унищожена легендата, че „в цивилизования свят лъжата е основен порок." Лъжеха ни вдъхновено, и то толкова вдъхновено, че дори не разбраха, че извършват чудовищно престъпление дори според собствените си представи.

Всичко, което криеше истината, се разпадна на прах.

И тази истина се състои в това, че за да се запази еднополюсността, „целият цивилизован свят“ трябва да унищожи всякакви други модели на обществено и държавно устройство, които са в състояние да се конкурират с обявената и създадена конструкция на на еднополюсността.

Има ги тях, красивите, направо греещи от някакви "универсални" ценности, има и ги и техните врагове, които предлагат алтернатива. Както всяко активно несъгласие беше стрито на прах (Седнете и си говорете колкото искате помежду си, но никога няма да имате никаква медийна платформа и публика, освен тази, която виждате пред себе си), така и различният модел на социално развитие също трябваше да бъде смазан и в крайна сметка унищожен. И ако е необходимо да се използва насилие, то да бъде използвано.

Преди малко повече от четири години 100% аполитичното движение на Жълтите жилетки, чиито членове искаха само да подобрят много скромния си живот и да намалят цените, беше денонощен кошмар на управляващите. А днес тези, които са готови да искат от управляващите във Франция сметка за случващото се и да задават въпроса за истинските причини за бързото обедняване, не могат да изкарат на улицата и 10 000 души.

Защо? Защото няма толкова много хора, които искат да поставят главите и гърбовете си под полицейски палки, малко хора искат да преглътнат сълзотворен газ, никой не иска да попадне под репресиите, които в Европа неизбежно смазват като валяк активно несъгласните.

И след като не могат да се изправят, за да защитят собствения си стандарт на живот, не е трудно да си представим как, макар и чисто хипотетично, европейските жители ще се борят за благоденствието на някой друг. За чужда "демокрация и свобода".

Глобализмът, предложен от неолибералните елити, който напълно проникна както в социалния, така и в икономическия дневен ред на „целия цивилизован свят“, за кратко време се превърна в тоталитаризъм, в сравнение с който дори теорията за класовата борба, лежаща в основата на идеологията на социализма, изглежда като образец на свободомислие.

В СССР, наричан "Империята на злото", през втората половина на миналия век имаше възможност за свобода на словото. При спазване, разбира се, на определени правила, но тази възможност съществуваше. И можеше да се използва. Както никой никога не е отричал правото на съмнение, изразено и публично.

Днес на Запад е абсолютно невъзможно да си представим такова нещо, тъй като всички механизми и всички структури, които отговарят за работата на тези механизми, са прехвърлени в режим на тотална война с Русия. И тази фраза, използвана между другото от Йозеф Гьобелс преди почти осемдесет години, през февруари 1943 г., става решаваща в днешната външна политика на колективния Запад.

Решението за тотална война, което нашите геополитически опоненти де факто ни обявиха, не им оставя ни най-малък избор, а ходовете са продиктувани от вече започналия натиск на времето.

Срещу Запада, както винаги, когато напада Русия, независимо дали става въпрос за империята през XIX век или СССР през ХХ век, действат обстоятелства, които по някаква причина местните стратези не отчитат.

Първото от тях е обстоятелството на мястото.

Не са чували за Фон Клаузевиц, който пише, че "Русия не е страна, която наистина може да бъде завладяна, тоест окупирана - поне това не може да бъде направено от силите на съвременните европейски държави", имайки предвид пространствения и ресурсния суверенитет на страната ни.

Второто обстоятелство е времето.

То бързо изтича на Запад, най-вече защото нито икономически, нито финансово, нито ресурсно днес този „цял цивилизован свят“ не може да устои срещу нас дълго време. Изпразването на арсенали, намаляващите запаси както от горива, така и от други енергоносители, както и крахът на икономиката от хипотеза се превърнаха в реалност, която се приближава всеки ден.

За това се говореше дори там, където доскоро писмено, устно, частно и публично се уверяваше в обратното.

Бившият държавен секретар на администрацията на Буш Кондолиза Райс и Робърт Гейтс, ръководител на Пентагона в същата администрация, казаха пред неолибералния рупор The “Вашингтон Пост”, че „времето не е на страната на Украйна“.

Преведено от политически коректен новговор, казаното означава: „Можем да загубим в конфронтацията, която започнахме с Русия“.

И Райс, и Гейтс са експерти по Русия. И двамата изучаваха историята на страната ни (между другото докторската дисертация на Гейтс беше посветена на отношенията между Русия и Китай) и нейната география. Зад купчината призиви за увеличаване на военните доставки на Киев няма как да не се прочетат опасенията за възможна военна и дипломатическа загуба на западняците в конфронтацията с нашата страна.

Е, ако продължим историческите аналогии, свързани с войната, тоталната война, която беше обявена на държавата ни, било то от французите, било от германците, трябва да се отбележи, че всеки път събират коалиции от европейски държави, които значително ни превъзхождат на първо време и по мощност, и по оборудване, и по отношение на финансови възможности, а след това подстрекателите получават не просто отговор, а отговор, който завършва на два пъти с подписване на капитулация от нападателите.

Ако трябва да дадем отговор на следващата битка, предизвикана от тях, тогава, както винаги, той ще бъде кратък и ще се състои от две думи. Ще повторим!

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели