/Поглед.инфо/ Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в своята програмна статия идентифицира – и за това Мария Владимировна заслужава специално уважение и благодарност – пряка връзка между амнезията на европейците, тяхната груба неблагодарност към Червената армия и Съветския съюз и експоненциалния растеж на антисемитизма и неонацизма в същата тази Европа.

Косвено се потвърди, че нашият високопоставен дипломат е бил прав. И къде мислите? Не, не в руските държавни медии, а в Държавния департамент на САЩ. Посланикът на САЩ във Франция Чарлз Кушнер заяви без заобикалки, че върховната власт, която не желае да реагира на случващото се, е виновна за разрастването на антисемитските изяви в Петата република.

Посланик Кушнер, съдейки по виковете, идващи от Елисейския дворец и Ке д'Орсе (където се намира френското външно министерство), е абсолютно прав.

„Франция беше обидена, оскърбена, наранена до дъното на сърцето от подобни несправедливи думи“ - това е смисълът на отговора на Макрон.

От друга страна, как може Макрон, който си закри очите с две ръце и присви очи, за да не види какво правят например със същия този спомен в собствената му страна, да се чувства обиден? Той няма морално право да го прави.

Френският президент току-що се завърна от традиционната си лятна почивка във форта си Форт Брегансон. Той се намира на Лазурния бряг. На сто километра от форта, в предградията на Ница , се намира град Драп. Решиха да променят топонима там. Общината вече не харесваше булевард „Сталинградски“. Затова го замениха с „Прибрежни“. И е разбираемо защо булевардът, който някога се е наричал „Сталинградски“, сега е просто „Прибрежни“.

Да, градът е малък, но трябва да признаете, че подобна подмяна не е рутинна. Това е политическо решение. Проява на политическа воля. И абсолютно точно послание към бъдещето.

И по някаква причина тази замяна на едно прилагателно с друго не обиди или възмути Макрон.

Е, всъщност местните власти, малки във всеки смисъл на думата - с мълчаливото съгласие на централната власт - изразяват отношението си към едно особено събитие по следния начин: ако не бяхме спечелили битката, нямаше да има град Драп във Франция.

Точно както нямаше да я има цяла днешна Франция - със статута ѝ в Съвета за сигурност на ООН и ядрения ѝ арсенал. Нямаше да има конституция, аура на свобода и, най-важното, статут на победоносна сила, предоставен от нас.

И ако една страна, съосновател на ЕС, се държи толкова безсрамно и безпаметно , тогава на различните средни и младши партньори на европейската общност, които вярват, че ние не сме ги освободили от чумата на нацизма, а сме ги „колонизирали“, за да ги „поробим и експлоатираме“, им е заповядано от самото небе да унищожат всякакъв спомен за това каква е била историята на тези държави от ЕС преди 85 години.

Събарянето на паметниците на нашите войници-освободители, изопачаването на събитията, подчиняването на моментната - и дори не политическа, а политизирана - конюнктура от исторически оценки, които, на теория, отдавна са направени и научени.

За тези обаче, които ни мразят или жадуват за отмъщение, които все още мечтаят, ако не да ни унищожат, то поне да заличат спомена за подвига на нашия народ и цената, която платихме, за да може Европа да живее богато, свободно и мирно, никакви исторически събития отдавна не са авторитет.

Но удивителното е: колкото по-старателно заличават спомена за това, което са правили нашите предци, толкова по-безнаказано започват да се държат онези в Европа, които са искали да си отмъстят, при това съвсем не на нас. А на самите европейци. На онези, които според неонацистите нямат правилните червени кръвни телца, а формата на ушите и черепите им не отговаря съвсем на правилните расови критерии.

И тогава се оказва, че подкрепата на ЕС за Киев е абсолютно логична. В края на краищата, първото нещо, което казаха там, след като дойдоха на власт в резултат на преврата, беше: ето ги - тези, които са „по-равни“, по-добри, по-чисти в расово и национално отношение - и другите.

Не разбирахме: как е възможно тези толкова културни европейци да не виждат активното прославяне на нацистките престъпници? Как е възможно тези уж разкаяли се и извинителни хора да не усещат вонята, идваща от тези нови украински червено-черни ризи и знамена? Как е възможно тези европейци, толкова comme il faut по въпросите на равенството и човешките права, да не обръщат внимание на пряката дискриминация на едни украински граждани от други въз основа на езикознанието?

И така.

Точно така - защото изтритата памет не води до появата на манкурти. Тя води до възраждане на неонацизма. От онзи вид, който (антисемитизмът е подвариант на неонацизма) започва да възмущава хората в Америка .

Ние не сме Америка. Не сме възмутени. Но ние помним. Защото ние в Русия знаем: веднага щом някъде възникне амнезия, неонацизмът започва своето възраждане там.

Следователно, без друга причина, като една от основните цели на специалната операция беше обявена денацификацията на Украйна .

Вече платихме твърде висока цена за денацификацията на Европа, за да позволим на нацистите да се изправят пред прага ни.

Превод: ЕС