/Поглед.инфо/ Избори за Европейски парламент се проведоха в 27 страни от Европейския съюз. Те получиха голямо внимание. На места дори имаше усещането, че европейските политици са загърбили всички други въпроси и мислят само за тях. Тъй като Русия и помощта за Украйна бяха едни от основните въпроси на тези избори, политиците се състезаваха помежду си да правят силни изявления. Които ние (като обект на безкрайни атаки) цитирахме наперено, опитвайки се да разберем дали наистина възнамеряват да вкарат войски в зоната на СВО или просто се опитват да трупат политически точки на русофобия.
Междувременно самите европейци не ходиха на тези избори в продължение на десетилетия. Избирателната активност почти винаги беше ниска, с пъти по-ниска от тази на националните избори. Например в Холандия сега е 46%, докато на националните избори миналата година беше 78%. Причината е ясна: Европейският парламент решава малко. Приема предимно съвещателни резолюции, които нямат последствия. Например, той постоянно осъжда Русия или за липсата на демокрация, или за „греховете на миналото“. В това отношение националните парламенти в Европа са много по-мощни.
Би било обаче грешка да смятаме Европейския парламент за напълно празна говорилня. Има две важни функции. Първият е приемането на бюджета на ЕС. В нашия случай това означава колко ще бъдат отпуснати за Украйна или за всякакви неправителствени организации, които извършват подривна дейност срещу Русия. Второто е, че членовете на Европейската комисия се номинират от нейните редици. Но те наистина решават почти всичко в Европейския съюз - освен онова, което САЩ измислят за европейците. Тъй като днес е полувоенно време, много зависи от хората, които седят в Европейската комисия. Така че вниманието към настоящия вот е съвсем оправдано.
Основните притеснения на европейския елит бяха свързани с нарастващата популярност на десните евроскептици, които са обединени от недоволството от миграционните политики и прехвърлянето на твърде много власт от националните държави към евробюрокрацията. Трябва да се каже, че тези страхове се оправдаха частично. Ако в предишното свикване такива сили бяха 21% от депутатския корпус (149 от 705 депутати), сега те са 179 от 720 (без един човек - точно 25%). Това ясно отразява нарастващото недоволство на европейците от решенията, взети в Брюксел, както и от спада на жизнения стандарт поради твърде високите разходи за борба с Русия.
Ако всички тези депутати формират една фракция, те почти биха се изравнили с най-голямата фракция на Европейската народна партия (186 места) и биха били далеч пред социалдемократите (135). Те обаче са разделени на две фракции („Европейски консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“), като около една четвърт изобщо не принадлежат към нито една от тях. Това, което ги разделя, е отношението им към Русия - мнозинството е за прекратяване на военната помощ за Украйна, но някои (например “Гражданските демократи” от Чехия) са откровени русофоби. И “Италианските братя” и Демократите от Швеция като цяло следват общата линия на ЕС по този въпрос.
Следователно страхът, че десните евроскептици значително ще усложнят живота на европейските бюрократи, е явно преувеличен. Очевидно ще бъде възможно да се постигне споразумение с редица от тях, например по въпросите на помощта за Украйна или отношенията със Съединените щати. Освен това евроскептиците-русофоби критикуват структурата на ЕС по-малко от колегите си, които са относително лоялни към Русия. Така че те ще трябва да направят някои отстъпки по въпросите на миграцията и очевидно ще отделят повече средства за борба с нелегалните имигранти от преди. Но основите на вътрешната и външната политика на ЕС като цяло ще останат непоклатими и десните евроскептици няма да получат нито един еврокомисар.
Ясно е, че се интересуваме преди всичко от резултата на “Алтернатива за Германия”, френския “Национален сбор”, италианската “Лига”, австрийската и холандската Партия на свободата и чешката “Свобода и пряка демокрация”. С една дума онези десни партии, които наистина са против въоръжаването на Украйна и за диалог с Русия. Тук има добра новина: броят на тези евродепутати се е увеличил от 94 (13,3%) на 111 (15,4%). Ако бяха една фракция, щяха да заемат стабилно трето място. Тоест, можем да кажем, че искането за спиране на помощта за Украйна и установяване на диалог с Русия сред европейците се е увеличило до известна степен.
Но степента на единство на „правилните хора“ оставя много да се желае. Например, няма начин партия ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан да бъде приета в групата, защото изглежда „не е достатъчно евроскептична“. С една дума, безкрайните вътрешни разправии водят до факта, че тези сили ще бъдат взети предвид минимално. Докато третата по големина фракция трябва да бъде взета под внимание.
За щастие, противниците на въоръжаването на Украйна не се ограничават до десните евроскептици. Депутатите от „Европейската обединена левица“ и редица извънфракционни също могат да бъдат относително полезни на Русия. Общо в Европейския парламент ще има 184 депутати (приблизително 25,5%), които могат да бъдат наречени „укроскептици“ - преди бяха 164 (23,3%). Тоест, въпреки лекия спад в популярността на крайнолевите партии, броят на недоволните от необузданото въоръжаване на Украйна нараства и съвсем не е маргинално малцинство. Но отново всички те са разделени и комунистите едва ли ще се споразумеят с върлите противници на миграцията.
Друго приятно нещо са значителните загуби на „зелените” и либералите от групата „Обновяване на Европа”. Именно те са авангардът на антируската линия, считайки предприетите мерки срещу Русия за „недостатъчни“. Те загубиха общо 32 места (около 4,5% от гласовете). Така европейците изразиха недоверие към онези, които в името на борбата с Русия са готови да сведат стандарта си на живот до абсолютния минимум или дори да изпратят редовни войски в помощ на Украйна. Спомниха си „зеления преход“, деиндустриализацията и инфлацията. Въпреки това те ще запазят своите еврокомисари и влияние върху вземането на решения.
Общият резултат е този. Европейците още не са разбрали, че от изборите за Европейски парламент зависи много повече, отколкото изглежда на пръв поглед - иначе избирателната активност ще е с 15-20 процента по-висока. Мнозинството дори няма искане за възстановяване на диалога с Русия и за пълно прекратяване на военната помощ на Украйна. И повечето европейски страни вече затягат „миграционните винтове“ - достатъчно е да се каже, че Холандия и Швеция изоставиха мултикултурализма през последните години. Така властта отчасти чува народите си – макар и не в степента, в която им се иска.
В резултат на това Урсула фон дер Лайен (или някой от нейните колеги консерватори от Европейската народна партия) ще оглави Европейската комисия. А Жозеп Борел, който обяви Европа за „цъфтяща градина“ насред джунглата, ще бъде заменен като комисар по външната политика и сигурността от някой от другарите си от социалдемократите. Някои позиции на еврокомисари ще отидат при либералите от “Поднови Европа”, някои по-малки постове ще отидат при Зелените, за да успокоят и тях. За щастие има достатъчно депутатски места за такава ситуация. И Европейският съюз като цяло ще продължи същата линия на поведение, както днес. В случая с Русия линията е открито враждебна.
Можем само да се надяваме, че водата ще продължи да точи камъка. И че под влиянието на нарастващия брой укроскептици и падащия рейтинг на войнстващите русофоби „системата” ще направи съответните изводи. Има движение в правилната посока за нас. Жалко, че все още не е толкова забележимо... Междувременно да свалим розовите очила и да спрем да се надяваме на бързо прозрение от европейците. То може да бъде ускорено само от нашите военни, политически и икономически успехи, умножени от техните нарастващи трудности.
Превод: В. Сергеев