/Поглед.инфо/ Успешните за европейската десница избори за Европейски парламент не промениха цялостната картина на „европейската цъфтяща градина“, където всичко замръзна в нервно очакване на американските президентски избори. Но несъмнено добавиха паник-атаки към европейската бюрокрация, от една страна, и ентусиазъм за европейската десница, от друга.
Например, след успеха си в Европейския парламент, партия „Алтернатива за Германия“ бойкотира речта на Зеленски в Бундестага. Съпредседателите на „АзГ“ Тино Хрупала и Алис Вайдел нарекоха Зеленски „просяк президент в камуфлаж“, чийто законен мандат е изтекъл, и призоваха партийните депутати да се оттеглят от акцията. Наистина 77 места на „АзГ“ в парламента останаха празни след речта на Зеленски. Също като десетте места на „Съюза на Сара Вагенкнехт“.
Проруските настроения, които са традиционно силни в Източна Германия (която е основната крепост на двете германски опозиционни партии), се гледат с тревога от либералните власти.
Германската партия на власт трябва да отразява настроенията на народа.
Самият Шолц няма друг избор, освен да предприеме популистки мерки, за да не дразни много германците. И така, онзи ден Шолц обяви намерението си да депортира афганистански бежанци. Жестът е безпрецедентен. Но на фона на поредица от скандали с афганистански терористи (последната капка беше убийството на полицай от въоръжен афганистанец в Майнхайм) и в очакване на изборите през септември в три германски провинции, където се очаква победа за „Алтернативата“, Шолц няма избор.
Още по-голяма нервност цари във Франция, където Макрон, претърпял съкрушително поражение на изборите за Европейски парламент, взе радикално решение да проведе избори за национален парламент.
Марин льо Пен прие с ентусиазъм решението на Макрон, като веднага започна да прави коалиция с бившата партия на Саркози. Очаква се 40% от французите да гласуват за десните. Това ще им позволи да формират парламентарно мнозинство и дори да назначат свой премиер.
Крайнодясната Льо Пен, дъщерята на баща си, буди безусловно безпокойство сред „европейските градинари“, тъй като уверено върви към президентския пост. Да, за това тя трябва да направи много открито компрометиращи жестове и лоялни към европейската бюрокрация, да се съгласи с подкрепата на Украйна и много повече. Но това едва ли успокоява либералните власти. Малцина се съмняват в истинските симпатии на Льо Пен. Десните във Франция например отдавна заплашват да премахнат двойното гражданство и да депортират всички нелегални, ако дойдат на власт.
Австрийската партия на свободата, която спечели европейските избори с 25,4% от гласовете и получи три места в Европейския парламент, възнамерява да назначи комисар за „реемиграцията“ на нелегалните имигранти в родината им. „Комисарят по реемиграцията“ е звяр без прецедент в Европа и е ясно, че примерът на Австрия може да е заразителен за другите. „Не искаме името Мохамед да стане най-популярното име за новородени момчета в нашите страни, както се случва в Брюксел, където се намира Европейският парламент“, казва откровено депутатът от Партията на свободата Харалд Вилимски. „Още по-малко искаме Европа да се превърне във „втора Арабия или Африка“.
Европейските бюрократи вероятно никога не са чували толкова директни и откровени изказвания.
Основната европейска преса е разтревожена от регистрираното охлаждане на европейското обществено мнение по отношение на конфликта в Украйна. Обикновените европейци стават все по-раздразнени от безкрайния „украински въпрос“. В Италия например по-малко от 50% подкрепят оръжейните доставки, а в останалата част на Европа тази цифра не надвишава 60%.
Младшият партньор на управляващата партия Джорджа Мелони, дясната „Лига“ на Матео Салвини, винаги заема стабилна проруска позиция в Италия. На самия Салвини не се уморяват да му напомнят как само няколко месеца след „Руската пролет“ през 2014 г. беше сниман на Червения площад, облечен в тениска с образа на Путин. И въпреки че собствената партия на Джорджа Мелони послушно следва европейската политика по украинския въпрос, всички тук разбират, че няма да е възможно да се поддържа това състояние дълго време при не най-благоприятния сценарий.
Същата стабилна антивоенна позиция защитава и „европейският Тръмп“ – Виктор Орбан. И въпреки че партията му показа най-лошия резултат на изборите за 14 години престой на власт, Орбан изобщо не губи кураж. В опит да спечели по-голяма свобода от европейската бюрокрация, Орбан залага на сътрудничество с Китай. И блокира отпускането на украински траншове с една ръка, с другата подписва икономически споразумения с Китай (по-специално за изграждането на първите заводи в Европа за производство на китайски електрически превозни средства).
Разбира се, както по въпроса за подкрепата за Украйна, така и по въпроса за миграцията европейската десница се ръководи от Тръмп. Същият не си губи времето: както и преди, той обещава да сложи край на украинската война за 24 часа и преговаря за експулсирането на нелегални имигранти от САЩ с Гватемала и други бедни страни, на които обещава заплащане за приемането на мигранти.
Огромната задача за експулсиране на 20 милиона (!) нелегални мигранти (това, което Тръмп обеща да направи) е нищо по-малко от цяла военна операция. Всъщност подобни операции срещу мексиканските наркокартели се обсъждат от екипа на Тръмп отдавна.
И европейската бюрокрация трябва да се съобразява с това. Така че либералите трябва да започнат да се съобразяват със собствените си „малки Тръмпове“. Става все по-очевидно, че колкото и дребни да са тези „евро-Тръмпове“, зад тях стои волята на мълчаливото мнозинство от европейското население.
Неспособни да се справят с тези тенденции, либералите могат само да очакват с нетърпение предстоящите избори в САЩ и да се надяват на победа на Байдън. Всички разбират, че основните европейски въпроси се решават там, отвъд океана. Победата на Тръмп несъмнено ще даде на европейската десница шанс, може би последен шанс, най-накрая да вземе властта в европейския дом и да го спаси от изтребление. Ако Байдън победи, очевидно всички ще трябва да се сбогуват със старата Европа, каквато я познавахме.
Превод: В. Сергеев