/Поглед.инфо/ За „смекчаването“ на сегашната позиция на Киев може да допринесе блокадата на Украйна от континенталноевропейските страни и Москва. Без блокиране на полско-украинската граница няма да е възможно да се изолира Украйна, което предполага приоритетно решение на полския въпрос.

Британският премиер Борис Джонсън, говорейки в петък, 17 юни, в Киев на съвместна пресконференция с украинския президент Владимир Зеленски, обеща нови приключения за Европейския съюз. Описвайки плановете на Лондон да продължава да доставя оръжие и военно оборудване на украинската армия, за да „прогонва агресора“, Джонсън каза: „Именно в този контекст на свободна Украйна ние и другите страни ще поемем задълженията и гаранциите за сигурност, за които толкова често говорихме."

Необявената визита на британския премиер идва дни след като италианският премиер Марио Драги, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц посетиха Киев. Има различни мнения и слухове относно детайлите на преговорите им със Зеленски. Но като безспорна остава идеята за ускоряване на предоставянето на Украйна на статут на кандидат за член на Европейския съюз.

Съдейки по факта, че министър-председателят на Холандия Марк Рюте, който преди това „изразяваше съмнения“ относно осъществимостта й, подкрепи тази инициатива в телефонен разговор с украинския президент онзи ден, европейското трио се зае сериозно да работи.

Дали обаче Киев наистина се интересува днес от статута на кандидат за членство в ЕС или има по-съблазнителна алтернатива?

Припомняме, че в края на май Джонсън направи предложение за създаване на военно-политически съюз, който да обедини Великобритания, балтийските републики и Украйна, а вероятно и Турция. Тогава по тази тема говори постоянният представител на САЩ в НАТО Джулиан Смит. „Ако членовете на НАТО са разделени на определени групи, за да помогнат за изграждането на капацитет и укрепването на алианса чрез колективни усилия, ние бихме искали да подкрепим това“, каза постоянният представител.

Но Украйна не е член на НАТО, което затруднява възприемането на потенциален алианс, воден от Лондон в контекста на преформатирането на така наречения източен фланг на Северноатлантическия алианс, тук става въпрос за нещо друго. Възможно е Вашингтон да вижда в това перспектива да прехвърли в бъдеще върху Обединеното кралство всички основни разходи за конфронтацията между Украйна и Русия в ситуация, в която американците ще трябва да напуснат Европа, но същевременно поне ще оставят на континента мрежа от „отровена геополитическа бодлива тел“.

Следователно промяната в позицията относно предоставянето на Украйна статут на кандидат за членство в ЕС започва да изглежда като опит на водещите европейски държави да отчуждят Киев от Лондон и да попречат на последния да образува потенциално опасен блок.

Между другото, инициативата на Джонсън за създаване на нов военно-политически съюз в Европа беше оценена като насочена не само срещу Москва, но и срещу Европейския съюз от руския външен министър Сергей Лавров. Очевидно Москва е решила в случая да играе заедно с европейците.

Както заяви руският президент Владимир Путин по време на среща на Международния икономически форум в Санкт Петербург, „ЕС не е военна организация, военно-политически блок, за разлика от НАТО. Затова винаги сме казвали и винаги съм казвал, че нашата позиция тук е последователна и разбираема: нямаме нищо против.“

Проблемът за Киев е, че статутът на кандидат му налага значителни задължения, които ще трябва да бъдат изпълнявани още сега. По мнението на германския политолог Гуендолин Сасе украинските власти ще трябва сериозно да възстановят институциите за борба с корупцията и борба с олигарсите. И след края на „войната“ неизбежно ще се промени „политическият ландшафт, в който още сега има по-малко място за някои сили, които систематично блокираха реформите“.

Малко вероятно е подобна прогноза да зарадва същите тези „някои сили“. Нещо повече, те могат да разиграят „турската игра” с Киев, когато „светкавичният” статут на кандидат-членка на ЕС ще доведе до поставяне на такива условия, че ще са необходими десетилетия за тяхното изпълнение.

И това в ситуация, при която, както отбелязва украинският политолог Владимир Фесенко, има опасения, че Вашингтон може да се поколебае в своята подръжка на Украйна, а президентът на САЩ Джо Байден „все повече напомня на копие на канцлера Шолц — заявленията са правилни, но политическите решения не винаги съответстват на първите“.

Тогава лондонският „жерав в небето“ ще бъде за предпочитане за Киев пред европейския „синигер в ръката“. Джонсън играе на това днес с концепцията си за нов съюз, който създава предпоставките за възникването на тактически съюз между ЕС и Русия, които по свои причини, но също така, не са заинтересувани от успеха на Лондон.

Така че Украйна трябва да бъде принудена към мир. Блокадата на Украйна от континенталноевропейските страни и Москва може да допринесе за „смекчаване“ на сегашната позиция на Киев. Що се отнася до руско-белоруския фланг, няма проблеми в североизточната, източната и югоизточната посока.

Що се отнася до Европа и северозападното, западното и югозападното направление, всичко е малко по-сложно. Ако водещите европейски държави могат да „убедят“ Румъния да подкрепи блокадата, а Унгария дори не е нужно да бъде убеждавана, тогава Полша остава сериозен проблем. И без блокиране на полско-украинската граница няма да е възможно да се изолира Украйна. А това предполага първоприоритетно решение на полския въпрос.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели