/Поглед.инфо/ Последните няколко дни, след известно затишие, станаха особено плодовити по отношение на руските дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Първо беше обявено решението за чуждестранните агенти (Ecodefence и други срещу Русия ), след това за чуждестранните наемници, осъдени на смърт в ДНР ( Саадун /Saadoune/ срещу Русия и Украйна ) .
В случая с чуждестранните агенти седем съдии от ЕСПЧ постановиха, че Русия е нарушила член 11 от Европейската конвенция за правата на човека (свобода на сдружаване). Съдиите казаха, че прилагането на закона за чуждестранните агенти и дори въвеждането на самия термин не е "необходимо в едно демократично общество".
Това заключение още веднъж доказа правилността на решението на Русия да се откаже от услугите на този чевръст съд, който прави всякакви изводи с невероятна лекота. Пикантността на решението на ЕСПЧ е и във факта, че терминът „чуждестранен агент” изобщо не е от руски произход. Сега ще бъде смешно да приложим решението на ЕСПЧ, постановено за Русия, по отношение на отвъдокеанската „цитадела на демокрацията“, където този термин е един от най-любимите.
Разбира се, съдиите записаха в решението си, че несъвместимостта с демокрацията се отнася само за руското законодателство. Получи се твърде комично. Виждате ли, статутът на чуждестранен агент е довел до увеличаване на броя на проверките и увеличаване на глобите. Този път комиците от Страсбург бяха съдии от Люксембург, Албания, Естония, Германия, Белгия и Швейцария.
Съгласно Европейската конвенция за правата на човека, руски съдия трябва да участва във всяко дело, заведено срещу Руската федерация. Съдията на РФ М. Лобов обаче отказа да участва в това дело. Европейският съд реши да замени руския съдия със съдия от ... Кипър.
Още по-голям интерес представлява второто решение на ЕСПЧ. Става дума за чуждестранни наемници, осъдени на смърт от съд на ДНР. В защита на „невинните жертви на руското правителство“ се изказа британският външен министър. Оказва се, че британците не са наемници, а военнопленници и затова те трябва да бъдат хранени и лекувани, а не съдени. И сега Европейският съд по правата на човека се изказа в защита на един от наемниците, мароканеца Брахим Саадун. Съгласно това решение Русия е длъжна:
1. Да гарантира, че смъртното наказание не се изпълнява;
2. Да осигури на Саадун правото на живот и правото на забрана на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание;
3. Да му осигурява достойни условия на живот и медицинско обслужване.
Любопитна е историята на Б. Саадун. През 2019 г. той дойде в Украйна да учи. Въпреки това още през 2021 г. той напусна обучението си в Киев и постъпи на военна служба във ВМС в Мариупол. В решението на ЕСПЧ се мълчи за приключенията на Саадун както преди, така и по време на Новата световна война. От текста на решението на ЕСПЧ можем да заключим, че е осъден „просто така”.
Въпреки това обвиненията срещу него са сериозни. Това са чл.323 (насилствено завземане на властта), чл.430 (участие във въоръжен конфликт като наемник), чл.232 (участие в терористични дейности) от Наказателния кодекс на ДНР. На 9 юни 2022 г. Саадун беше осъден на смърт по тези членове.
Въпросът за наемниците за Донецката и Луганската народни републики е от особено значение. Все пак не говорим за трима, а за десетки хиляди наемници на територията на Украйна, ДНР и ЛНР. Според Министерството на отбраната на Руската федерация най-голямият брой наемници са от Полша (повече от 1800), следвани от Канада (601), САЩ (530), Румъния (504), Великобритания (422), Грузия (355), Франция (183). В допълнение: 200 наемници от Сирия, 156 от Косово, 50 от Боливия, 35 от Израел и дори по един японец и един узбек.
Към днешна дата грузинските, сирийски и нигерийски наемници са претърпели най-големи загуби (почти половината от техния състав). Общо от 7 хиляди установени "кучета на войната", загубите, според официални данни, възлизат на почти 2 хиляди души. Така че решението на Върховния съд на ДНР за наемниците е важен правен отговор и сигнал за всички легионери от въоръжените сили на Украйна.
Кой трябва да изпълнява новите решения на Европейския съд по правата на човека? Припомняме, че на 15 март Русия се оттегли от Съвета на Европа и в резултат на това от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Последвалите събития започнаха да приличат на политическа (и не само) шизофрения. На следващия ден, сякаш нищо не се е случило, Съветът на Европа... изключи Русия от състава си. Тази стъпка показва в целия си блясък с кого си имаме работа.
И въпросът не е само в идиотизма на решението на членовете на Съвета на Европа, но и във факта, че те го направиха в нарушение на собствената си Харта. Дори и Русия да не се беше оттеглила от Съвета на Европа ден по-рано, те нямаха право да я изключват!
На 11 юни президентът на Руската федерация подписа Федералния закон за неизпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Руската федерация. Този закон предвижда, че всички решения на ЕСПЧ, влезли в сила след 15 март 2022 г., не подлежат на изпълнение в Руската федерация. Установено е, че решенията на съдилищата на Руската федерация ще имат предимство пред решенията на ЕСПЧ.
Руското законодателство (на първо място Наказателно-процесуалният кодекс на Руската федерация) изключва разпоредбите, според които решенията на ЕСПЧ са признати като основание за отмяна на влезли в сила решения на руски съдилища, както и като основание за възобновяване на наказателното производство като следствие на „нови” или „новооткрити обстоятелства.
Така и двете високорезонансни решения на ЕСПЧ се превърнаха в празни приказки за Русия. Русия няма да изпълни първото решение в съответствие с новия федерален закон. Второто е в съответствие с международното право, тъй като Русия няма законови основания да казва на съда на ДНР какво да прави с осъдените от нея лица.
Интересното е, че наемникът Б. Саадун заведе дело в ЕСПЧ срещу две държави едновременно - Украйна и Русия. ЕСПЧ обаче даде своите "ценни указания" само на Русия. В решението си ЕСПЧ нарича Донецката народна република „т.нар“.
Съдът обаче трябва да е наясно, че ако иска решението му да бъде изслушано, той трябва да подаде молба на точния адрес и с дължимото уважение. Донецката народна република не е нито Украйна, нито Русия. И следователно той ще трябва да се обърне специално към ДНР, при това без префикса „т.нар“. А също и без кавички при позоваване на съдилищата на ДНР, особено на Върховния съд на републиката. Тогава ДНР може би ще отговори на Страсбург и ще се съгласи да спре изпълнението на присъдата.
Ако ЕСПЧ не промени тона си, единственият отговор, който ще получи, ще бъде напомняне, че ДНР не е страна по ЕКПЧ и не е обвързана от решенията на така наречения Европейски съд по правата на човека. Такъв отговор би бил юридически безупречен. Що се отнася до Русия, тя вече отговори на европейския „съд“.
Превод: ЕС