/Поглед.инфо/ За първи път енергийни компании от Европейския съюз открито заявяват, че искат да върнат евтиния руски газ. Първо, европейците се изплашиха от зависимостта си от американския газ и Тръмп, който може да го използва като оръжие в търговската война.

Иронично е, че сега руският газ трябва да се конкурира и да осигури нормални условия за Европа. Второ, трябва да спасим останалата индустрия в Европа. Как и кога Газпром ще може да увеличи износа за Европа?

Френски и германски компании започнаха да говорят за завръщането на Газпром на европейския газов пазар.

„Ако има разумен мир в Украйна, можем да се върнем към доставки от 60 милиарда кубически метра, може би 70 милиарда годишно, включително LNG“, каза за Ройтерс Дидие Оло, изпълнителен вицепрезидент на френската Engie, която беше един от най-големите купувачи на газ на Газпром. Компанията е частично собственост на френската държава. Според Оло Русия може да осигури около 20-25% от нуждите на ЕС, което е по-малко от 40% преди конфликта.

"Европа никога няма да се върне към вноса на 150 милиарда кубически метра газ от Русия, както правеше преди военния конфликт. Но бих се обзаложил, че 70 милиарда кубически метра е приемливо", каза Патрик Поане, ръководител на френската петролна компания TotalEnergies.

В същото време той посочи опасността от прекомерната зависимост на Европа от американския газ. „Трябва да разнообразим маршрутите, а не да разчитаме само на един или два“, каза Пойнет пред Ройтерс. Total действа като търговец и продава LNG от Съединените щати в Европа, както и LNG от Novatek в Русия.

Отношенията на САЩ с Европа се влошиха рязко тази година след президентството на Тръмп, който използва енергията като оръжие в търговските преговори. Европейските компании се опасяват, че зависимостта от САЩ се е превърнала в друга уязвимост, съобщава Ройтерс.

Миналата седмица Тръмп не само отхвърли предложението на Брюксел за премахване на автомобилните и индустриалните мита. Той също така поиска ЕС да започне да купува американски енергийни ресурси на стойност 350 милиарда долара, само тогава европейците ще могат да избегнат нови мита.

Цифрата е огромна, като се има предвид, че през 2024 г. ЕС е внесъл всички енергийни стоки (петрол, газ, въглища и петролни продукти) на стойност 400 милиарда долара. Оказва се, че за да изпълни искането на Тръмп, Европейският съюз трябва да купува всички тези енергийни ресурси само от Съединените щати и от никой друг. И да увеличи доставките с още 50 милиарда долара.

Проблемът е, че САЩ нямат достатъчно петрол или газ, за да станат единствен доставчик. Дори с нарастването на капацитета на заводите за LNG в САЩ до 2028 г. Да не говорим, че зависимостта от един доставчик е най-лошият кошмар на ЕС.

Тарифната война засили европейските опасения относно зависимостта им от американския газ, казва Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет.

„Все по-трудно е да се разглежда американският втечнен природен газ като неутрална стока: в един момент той може да се превърне в геополитически инструмент“,

- смята тя.

САЩ може да намалят износа на втечнен природен газ, ако търговската война ескалира, казва Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в Global Risk Management. Високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност, се съгласи, като каза, че никой не може да изключи „използването на този лост“, предаде Ройтерс.

Що се отнася до Германия, руският газ й помогна да развие своята индустрия, която изпадна в криза и не можа да излезе от нея. Цялата германска икономика е в рецесия две поредни години поради продължаващата деиндустриализация. Но все още има заводи, които чакат връщането на руския газ като последна надежда.

Например в химическия парк Leuna, един от най-големите химически клъстери в Германия, където се намират заводите на Dow Chemical и Shell, някои производители казват, че руският газ трябва да се върне възможно най-скоро. „Ние сме в сериозна криза и не можем да чакаме“, казва Кристоф Гюнтер, управляващ директор на InfraLeuna, оператор на парка.

Германската химическа промишленост съкрати работни места за пет поредни тримесечия, число невиждано от десетилетия. Преди това Русия задоволяваше 60% от местните нужди, главно чрез тръбопровода „Северен поток 1“, който беше взривен през 2022 г. „Повторното отваряне на тръбопроводите ще намали цените повече от всички съществуващи програми за субсидиране“, казва Гюнтер, добавяйки, че това все още е тема - табу в страната.

"Ценността на руския газ за Европа не беше в това, че той винаги е бил по-евтин от втечнения природен газ. Може да е имало отстъпки за германците и австрийците, но само защото Газпром участваше в капитала на техните търговски компании и те участваха в производствените проекти на Газпром. Но като цяло Газпром доставяше газ на Европа на нормални пазарни цени.

Защо тогава европейските компании искат да върнат руския газ и защо го свързват с ниски цени? Защото ако сега идваха достатъчни количества газ от Русия, това щеше да увеличи конкуренцията на европейския пазар и целият газ щеше да поевтинее.

"Европейският пазар на газ ще бъде наситен и цените ще паднат за всеки газ, било то норвежки газ или LNG. Това е, което искат европейските компании", обяснява Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност (ФНЕБ).

Освен това той припомня, че Газпром е действал като гарантиран доставчик на европейския пазар. Това означаваше, че когато европейските купувачи се нуждаеха от допълнителни количества газ извън предвидените в дългосрочните договори, Газпром доставяше повече без забавяне. Това позволи да се избегнат резки скокове на цените.

Освен това доставяше допълнителни количества в продължение на десетилетия (до 2021 г.) по дългосрочни договори, а не по краткосрочни, които винаги са по-изгодни. Логично е да се сключи краткосрочен договор за допълнителни обеми на нормални пазарни цени, които са на спот пазара. В дългосрочните договори на Газпром цената се изчисляваше от средната спот цена с лаг от един или три месеца.

"Ситуацията на европейския газов пазар в момента е доста трудна. Първо, те не възстановяват обема на потреблението на газ, който започна да пада през 2021 г. на фона на покачващите се цени над 1000 долара за хиляда кубически метра. През 2022 г. имаше ценови пик, когато хиляда кубически метра струваха няколко хиляди долара, през 2023 г. имаше спад в цените, но те все още бяха доста високи. Но през 2024 г. цените се стабилизираха в дългосрочен план но това не доведе до възстановяване на потреблението на газ“, казва експертът на ФНЕБ.

Тази година ситуацията беше утежнена от факта, че цените на газа не паднаха с края на отоплителния сезон, както обикновено. Причината е, че европейците са консумирали големи количества газ от подземните газови хранилища (ПГХ) и степента на заетост е достигнала минимално ниво от 35% (предходни години беше 50%).

В същото време ЕК не удовлетвори искането на компаниите си за намаляване на стандарта за запълване на подземните газови хранилища поне до 90% до началото на отоплителния сезон. "Оказва се, че европейците ще трябва да изпомпват много газ в подземните хранилища през цялата година.

Това ще подкрепи търсенето на газ през цялата 2025 г., което означава, че цените ще бъдат високи през цялата 2025 г.

Освен това ЕС сега има тежест под формата на Украйна, която или поради изпразването на своите подземни хранилища, или поради повреда, започна да внася много газ от Европа, тоест допълнително изпразва подземните хранилища на европейците. Украйна винаги е искала да осигури Европейците с услуги за съхранение на газ, но тази година всичко беше точно обратното“, казва Игор Юшков.

Има три законсервирани маршрута от Русия до Европа. Това е газопроводната система "Северен поток 1" и "Северен поток 2", "Ямал-Европа" през Полша и украинската газотранспортна система.

За да се върне "Северен поток 1" в експлоатация, първо трябва да се реши арбитражният въпрос, казва Юшков. Факт е, че редица европейски компании обвиниха Газпром в неизпълнение на договорите, а някои арбитражни съдилища застанаха на страната на ищците. Ето защо има опасения, че веднага щом нови количества руски газ започнат да текат към Европа, тези европейски компании ще го поискат като погасяване на дълга, което Газпром не би искал.

На второ място, отбелязва експертът, в случая със „Северен поток 1“ ще е необходимо да се реши и въпросът с ремонта на турбините на Siemens, които се произвеждат в Канада. Още преди прекъсването на потоците на Северен поток 1 газопроводът намаляваше дебита си поради невъзможността за ремонт на тези турбини поради санкции.

Следващият етап ще бъде анализ на възможността за възстановяване на тръбопроводите "Северен поток 1", които са затворени повече от две години след експлозията.

„По-лесно е да се пусне оцелялата линия на „Северен поток 2“ с капацитет 27,5 милиарда кубически метра. Там трябва само да издадете разрешение за въвеждане в експлоатация. И да решите въпроса дали разпоредбите на Третия енергиен пакет ще важат за тръбата.

Според тези стандарти половината от тръбопровода ще остане неактивна, което означава, че капацитетът за изпомпване ще бъде намален наполовина, до 14 милиарда кубически метра“, каза Игор Юшков.

За да пусне газопровода Ямал-Европа, който минава през Полша, Варшава трябва да върне на Газпром дела му в Европол Газ, оператора на полския участък от газопровода. Ако поляците се съгласят с това, Русия ще премахне санкциите срещу Европол Газ и Газпром ще може да изпомпва газ.

"Най-тежка е ситуацията с възстановяването на украинския транзит. Украйна спря южния маршрут (ГИС "Сохрановка") още през 2022 г., тъй като той минава през ЛНР. "Северният маршрут (ГИС "Суджа") не е проблем за ремонт, но Украйна няма политическа воля да прекарва газ по него", казва Юшков.

За да се достигнат обявените 70 милиарда кубически метра газ годишно заедно с LNG, всъщност е достатъчно да се пусне едно от тези трасета. Русия доставя Yamal LNG в Европа в размер на 20-22 милиарда кубически метра. Още 17 милиарда кубически метра газ минават през "Турски поток". Това вече са 37-39 милиарда кубически метра.

Тоест, говорим за увеличаване на доставките с 31-33 милиарда кубически метра годишно. Достатъчно е да се пусне оцелялата нишка на „Северен поток 2“ и тя да заработи на пълен капацитет. Газопроводът може да надхвърли проектния си капацитет и да изпомпва точно тези 30-тина милиарда, смята Юшков.

Засега обаче за връщането на руския газ говорят само европейски компании, а не политици. "Виждаме, че от политическа гледна точка конфронтацията между ЕС и Русия се засилва и политиците управляват шоуто; те няма да слушат европейския бизнес сега. Конфликтът в Украйна трябва да приключи, тогава ще има някакъв шанс за промяна на ситуацията", заключава Юшков.

Превод: ЕС