/Поглед.инфо/ • Истината е, че няма „Съюз“.
• Коронавирусът изправи Европейския съюз и неговото благополучие пред лицето на всичките му недъзи, упадък и малодушие.
• Италия поведе безмилостна битка с ЕС за защитни маски. Франция въведе реквизиция на маските. Германия забрани износа им. Тези едностранни решения подкопаха шумно прехваления принцип на ЕС: свободното движение на стоки в рамките на единния пазар.
• Франция отне четири милиона маски от шведска компания, които бяха предназначени за Италия и Испания, писа френският седмичник L'Express.
• Когато Италия и Гърция бяха наводнени с мигранти от Близкия изток и Африка, другите страни от ЕС отказаха да приемат своя „дял“. Липсата на политика за спиране на масовата миграция доведе до там, че ЕС остави южните страни сами да се справят с проблема.

Новата заплаха –  коронавирусът, изглежда ще доразруши крехката рамка на Европейския съюз.
"Европа е в смъртна опасност", каза Жак Делор – бивш шеф на Комисията и кръстник на ЕС. А бившият френски премиер Манюел Валс добавя: ако гражданите почувстват, че са изоставени в пика на пандемията, ЕС може да се „разпадне“.
Целта на ЕС бе да бъде „все по-тесен съюз“. А сега, когато ЕС не проявява солидарност и сила в момент на глобална криза, каква е неговата цел?

Идеологически му поддръжници раздуват мантрата: всеки нов проблем трябва да бъде решен от повече Европа. „Европа е нашето бъдеще, нямаме друго“, заяви веднъж и бившият външен министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер. За съжаление, тези високопарни изявления се оказват празни лозунги. Всеки път когато се случи нещо по-значимо и драматично, хората изпадат в потрес, сякаш Европейският съюз никога не е бил считан за смъртник.

Истината е, че няма „Съюз“. Има няколко европейски държави, които се опитват да се възползват от някои правила, наречени „съюз“. По време на кризи отново се отприщват старите европейски раздори, а кризите са част от стария континент и вероятно неговият предсмъртен гърч.
Коронавирусът изправи ЕС и неговото благополучие пред лицето на всичките му недъзи, упадък и малодушие. В условията на италианската пандемична катастрофа ЕС показа единствено безсилие и безразличие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори „се извини“ на Италия, признавайки че ЕС не се е озовал на пандемията Covid-19.

Когато Италия призова за солидарност европейските си съседи, те отказаха. Бившият председател на Европейския парламент Антонио Таяни ги определи като „страхлива Европа“. Проевропейският италиански вестник La Repubblica пък безапелационно ги нарече „Грозна Европа“. 70% от италианците смятат, че Германия иска да ги „удуши“. Шенгенската зона за безпаспортно пътуване в ЕС - един от двата стълба на догмата (другият е еврото) - бе набързо прекратена и вътрешните граници са затворени без координирани действия между страните. ЕС обяви затварянето на външните си граници за 30 дни. „Не разбирате ли извънредната ситуация, в която сме?“, испанският премиер Педро Санчес попита германския канцлер Ангела Меркел на една от последните срещи на върха. Това, което германците очевидно искат, са предимствата на разширения пазар на еврото без неговите недостатъци, като „солидарност“ – в случай на мигранти или коронавирус.

Германия винаги е доминирала в Европа чрез ЕС, който бе създаден след Втората световна война, уж да попречи Германия отново да вдигне глава. Доклад на фондацията Bertelsmann показва, че ФРГ, която допринася за повече от една четвърт от икономическата продукция на еврозоната, най-много се облагодетелства от единния пазар на ЕС: само от това, допълнително печели 86 млрд. евро годишно. Вероятно този финансов бонус я поддържа в борбата с епидемията. Германия има 25 000 апарата за изкуствена белодробна вентилация; Франция – само 5000; а поради липса на вентилатори Италия бе принудена да приема агонизиращи решения кого да лекува. „Европейската солидарност не означава ли, че Германия трябваше да достави [sic] поне някои от новите вентилатори на държави, които най-много се нуждаят от тях?“, попита журналистът от Die Zeit Йохен Битнер.

Вместо съпричастност и солидарност обаче сред европейските държави все повече се шири огорчение и негодувание. През 2017 г. Йерун Дайселблум – тогава холандски министър на финансите и ръководител на „Еврогрупата“ (групата на министрите на финансите на ЕС), заяви, че страните от Южна Европа като Италия пропиляват парите си за „пиене и жени“. Този месец пък германският Die Welt писа, че италианската мафия чака Брюксел да разпредели парите за коронавируса.

Берлин не се трогна дори от снимки как италианската армия превозва десетки ковчези от град, в който местният крематориум е задръстен от трупове. „С болка трябва да кажа, че страни като Холандия, Германия и Швеция, които се размотават, все още не са изпитали недостиг на ковчези“, коментира бившият премиер на Италия Енрико Лета.

В домовете за пенсионери на Германия и Холандия няма „мъртви и изоставени“, както в Испания. „Европейските столици наблюдават как Италия предприема стъпки, които им изглеждат крайни, в отчайващите усилия да овладее заразата и предпази останалата част на континента“, писа Politico.
Друга безпощадна битка, която Италия води с ЕС, е за защитните маски. Франция ги реквизира; Германия забрани износа им. Тези едностранни решения подкопаха шумно прехваления принцип на ЕС: свободното движение на стоки в рамките на единния пазар. Според френския L'Express, Франция отне от шведска компания четири милиона маски, предназначени за Италия и Испания.
Немският писател Ханс-Магнус Енценсбергер нарече Европейския съюз „нежно чудовище“ и предсказа неговата смърт: „Всички империи в историята процъфтяват за не повече от ограничен период на полуразпад, преди да се сблъскат с прекомерното разширяване и вътрешни противоречия".
За да съживят икономиките си, най-засегнатите страни, като Италия и Испания, заявиха, че трябва да бъдат финансирани от общ заем на ЕС, който трябва да бъде набран чрез „корона облигации“. Испания, Франция, Гърция, Малта и Ирландия подкрепиха тази идея. Немският философ Юрген Хабермас също поиска от ЕС да окаже „взаимопомощ“.       
Германия и Нидерландия обаче убиха предложението. Нидерландия иска заемите да включват „дългосрочни условия“, като например намаляване на социалните разходи. Същата липса на интерес прояви и Европейският механизъм за стабилност (ESM), финансиран от държавите-членки за отпускане пари на страна в затруднено положение в размер до 2% от нейния БВП.
„Северна Европа изоставя Южна Европа!“ каза бившият лидер на германските социалдемократи Зигмар Габриел. „По-добре да има еврооблигации и корона облигации, отколкото разрушен ЕС“.

За Италия обаче тези условия са неприемливи; най-засегнатите от Covid-19 страни - Италия, Испания и Франция, имат най-малко фискален кислород. „Европа никога не е насреща, когато ни е нужна“, възмущава се френският икономист Жан-Пол Фитюси. „Предполагахме северните страни да кажат „не“ на споделянето на заема. Но без взаимно споделяне на задължения, днешната криза не може да се реши. А това означава колективно самоубийство.”

След Brexit’а Обединеното кралство напусна. От години Източна Европа е в сблъсък с Брюксел. Сега идва изолацията на Южна Европа. Докато Италия се мъчи да забави и овладее смъртоносната зараза, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард обяви, че централната банка „не е създадена, за да свива разликите“ между италианските и германските облигации – мярката на диференцирания риск между два суверенни дълга. Коментарите на Лагард, неизлъскани от „солидарността“, рязко вдигнаха дохода на италианските облигации.

И преди това, когато Италия и Гърция бяха наводнени с мигранти, другите страните от ЕС отказаха да приемат своя „дял“. Липсата на политика за спиране на масовата миграция остави южните страни сами да се справят с проблема. Тогавашният министър на външните работи Анджелино Алфано заяви, че Европа е "изоставила" Италия. „ЕС изоставя Италия в часове на нужда“, пише Елизабет Брау във Foreign Policy.

Истината е, че ЕС просто показа колко немощен е в действителност. Както отбеляза и френския писател и публицист Ерик Земур,
„нашата безгранична идеология ни забрани да затваряме граници… Нашият европейски суверенитет изчезва. Но когато трагедията почука на вратите ни, разбиранията ни за света ни изправят на колене ... ”
Във времена на криза технократите в Брюксел се оказват роботизирани и апатични, докато националните държави показват решимост за ограничаване на нелегалната имиграция или пандемия.

Европейският съюз е мъртъв, освен ако още не го е научил.

Превод: д-р Радко Ханджиев