/Поглед.инфо/ С наближаването на студеното време все повече европейци се замислят как да живеят. Митинги, стачки, демонстрации, протести набират скорост в големите градове на Стария свят.
Европейските медии до последно се опитваха да потулят темата. Само регионалните вестници рискуваха да отразят нещо подобно. Но сега дори местните пропагандисти на заплата са принудени да признаят, че електоратът започва да се бунтува. „Гореща протестна есен“ обеща на естаблишмънта лидерът на Лявата партия на Германия, родом от Източен Берлин, Мартин Ширдеван.
Впечатляваща е и географията на протестите – от Прага до Лисабон, от Лондон до Лайпциг – и политическата им многовекторност. На площада излизат десни и леви, традиционалисти и социалисти, либертарианци и анархисти. Пропагандата ги нарича "маргинали" и "протофашисти", но тези стари обиди не правят впечатление на никого.
Всички те, независимо от политическата си принадлежност, са обединени от страха какво ще се случи през зимата. Не е ясно как ще плащат сметки, как ще купуват храна и лекарства, как ще се справят с рекордната инфлация, ако заплатите не растат. Още по-неясно е какво да правят, когато предприятията започнат да фалират и заплатите вече не се изплащат.
Усилено пропагандираната от елитите версия, че Путин е виновен за всичко, вече не работи. От самото начало изглеждаше глупаво, но сега, когато Русия неведнъж е демонстрирала добра воля и готовност за преговори (вземете например „Зърнената сделка“), тя напълно се провали.
Европейците виждат, че антируските санкции ги удрят, удрят ги по-силно, отколкото руснаците. Това не е просто създаване на „криза на разходите за живот“, както срамежливо се нарича масовото обедняване на Европа. Това заплашва да потопи Стария свят в такава депресия, от която няма да може да излезе десетилетия.
Сегашната ситуация изглежда много подобна на това как Съединените щати някога съсипаха Япония. След войната американците умишлено подкрепят нейната икономика, за да направят от Страната на изгряващото слънце витрина на капитализма и да попречат на комунистите, които са много силни по това време, да дойдат на власт.
Но в началото на 80-те години в Щатите осъзнават, че са си отгледали сами мощен конкурент. Тогава те отприщват пълноценна търговска война срещу Япония, извиват им ръцете с мита, принуждават ги да подпишат споразумението „Плаза“. И това е всичко - конкурентът е убит, от 1985 г. йената е девалвирала, японската икономика е запратена в бездната и все още стене в нея.
Антируските санкции, наложени от Вашингтон на Европа, са същата търговска война в разгара си. Днес газът в САЩ струва десет пъти по-малко, отколкото в Европа. Това не само подобрява стандарта на живот на американците. Това дава гигантско конкурентно предимство на индустриалното им производство. Европейските стоки вече са просто обречени и това е обреченост на техните заводи, фабрики, индустрия, социална сфера - с една дума, на целия начин на живот на европейския бюргер.
Това започва постепенно да достига до обикновените европейци. Четиридесет процента от населението на Австрия не подкрепя антируските санкции. 51 процента от италианците са против тях. А 80 процента от германците смятат, че германското правителство не трябва да изпраща оръжия в Украйна, а да търси мирно решение на конфликта.
С тези идеи десетки хиляди европейци излизат на митинги в Прага и Лайпциг, Магдебург и София. Разбира се, в тези многохилядни протести местната пропаганда търси и моментално намира – „ръката на Путин“. Казват, че всички руснаци мътят водите - в необятните пространства на Европа, от португалските плажове до полските блата.
Не, че гражданите на Европа разбират с ужас, че харчат последните си спестявания просто за да си купят храна и да платят електричество. Всичко е руска пропаганда. Без значение колко е забранена, затваряна или блокирана. Не, по някакъв неизвестен начин тя все още си проправя път в главите на европейците и ги подтиква към бунт. „Атаката на Путин срещу демокрацията е успешна. Погледнете само Европа“, констатира мрачно „Политико“.
Слушайки западните партньори, все едно Кремъл просто управлява целия свят. В САЩ той назначава президенти - Джо Байдън току-що удължи извънредното положение в страната под претекст, че руснаците може да се намесят в американските избори. В Европа всеки ден пренаписват ценовите етикети за бензин, електричество и храна. Сега кара гражданите на протести.
Тъжната истина обаче е, че Кремъл дори няма нужда да вдига такъв шум. Партньорите правят всичко сами. Сега пред очите ни Щатите съсипват Стария свят с надеждата да бъдат начело. Окаяното състояние на днешна Европа не е победата на Путин, а безусловното предаване на европейските елити на техните страни и народи на милостта на Вашингтон.
Народите се бунтуват: те не искат това. Тук обаче възниква втори труден въпрос. Ще доведат ли уличните протести до промяна в европейската политика?
Има популярна гледна точка, според която всички тези бунтове са безполезни. Полицията си знае работата. Това не е руският Мордор, тук всичко е демократично: гумени куршуми, сълзотворен газ, полицейски кучета, които се хвърлят по хората, огромни глоби и истински затвор.
Очевидно е също, че многохилядната тълпа е напълно лишена от водачи и съответно ясни общи цели и стратегии. Това не е организирана маса начело с харизматичен лидер, а групи от хора с интереси. Често те са в противоречие помежду си. Ясно се вижда каква провокативна роля играят например бойните части на антифа. Ясно е, че всичко там е натъпкано до дупка с агенти на местната тайна полиция, провокатори и доносници.
Строгият контрол над недоволните позволява на властите да организират протестна дейност. Първо се позволява на хората да изпуснат парата, след това се обвиняват активистите, потенциалните лидери се неутрализират. Съдбата на всички мащабни протести на Запад е една и съща. Къде са „Окупирай Уолстрийт!“ - движение, което се позиционира като борец срещу свръхбогатите? На същото място като "жълтите жилетки", и шофьорите на камиони, и фермерите. Цялата пара излезе през свирката.
Освен това избирателните механизми плътно пазят елитите от масите. Избирателите просто нямат възможност да сменят лидерите. Е, на германците не им харесва, че Аналена Бербок, министърът на външните работи, открито казва, че ще защитава интересите на Украйна дори против волята на избирателите. И го казва на английски, сякаш предизвикателно се кълне във вярност на Вашингтон. Но германците не могат да отстранят Аналена от поста ѝ и да я заменят с друг политик. Няма такива механизми. Да, дори и да имаше - там, в периферията на властта, всичко е толкова циментирано, че независим политик просто не може да пробие.
Въпреки това, не всичко е толкова просто. Първо, никога през последните 75 години добре охранена и развратна Европа не е стояла на прага на толкова ужасна зима. Съответно ние просто не си представяме мащаба на бъдещите протести.
Второ, в Европа има силни политици на място, за които мнението на народа е много по-важно от насоките от регионалния комитет на Вашингтон. Не, сега не говорим за Виктор Орбан, въпреки че той почти всеки ден доказва, че е напълно възможно да се борим с американското влияние.
Много лидери на австрийските провинции днес активно оказват натиск върху Виена, изисквайки тя да преговаря с Москва. Това е разбираемо: именно те ще трябва да се изправят срещу гнева на масите на място тази зима. Отношението им към санкциите също не е добро. „Нищо не е издълбано в камък“, казва губернаторът на Горна Австрия Томас Щелцер. Подходът на Австрия към санкциите ще трябва да бъде променен, ако „нанасят голяма вреда на живота ни“, смята политикът. Такива разумни регионални лидери в ерата на вълнения получават своя шанс за лидерство.
Много зависи от изборите в Италия. Хората там подкрепят проруски партии. Има сериозен шанс в края на септември те да спечелят и в италианския парламент да се появи коалиция от приятели на Кремъл. Джорджия Мелони ("Италиански братя") подкрепи преизбирането на Путин за президент през 2018 г., Матео Салвини ("Лига") беше сниман на Червения площад с портрет на Путин върху тениската си, и Силвио Берлускони изобщо не се нуждае от представяне.
Но най-важното дори не е това. Основното е, че европейците се събуждат и в по-голямата си част започват да разбират, че Вашингтон не е техен покровител, не е техен защитник, не е мил американски чичко с пълна кесия с долари, а опасен, безскрупулен и изключително жесток враг. Той не се ограничава само с грабежи и убийства, а политиката му изключително много напомня за тъжното минало на самата Европа, което изглежда тя успешно е преодоляла.
„През последните години имаше унищожаване на демократичните права, започна марш към фашизма“, каза Клаус Хартман, лидер на социалистическата „Лига на свободомислещите“ , на митинг в Берлин. Той обвини във фашизъм не Москва, както е прието в западния естаблишмънт, а Вашингтон. И се оплака, че Германия на практика се е превърнала във васал на Белия дом.
Да се отървете от илюзиите, да признаете, че американският партньор е ваш враг – всичко това е труден и бавен процес. Той обаче явно тече. Усеща се, че постепенно това разбиране ще се спусне върху всички европейци. В крайна сметка ние в Русия също не разбрахме веднага всичко.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com