/Поглед.инфо/ Преди четвърт век ЕС, след като премина към единна валута в електронните разплащания (парите в брой, банкнотите и монетите щяха да останат още две години), започна да слиза по стълбите, водещи към политическа и икономическа независимост. Идеята за еврото, паричен инструмент за всички и за всяка страна членка на ЕС (това са нормативните документи, приети навремето в Маастрихт), е най-яркият пример как могат да бъдат измамени няколкостотин милиона души и как авторите на измамата може да им се размине.
И така, еврото, това дете на майки - идеите за "прегръдка, милиони, сливане в радостта на едно" и бащи - умни авантюристи (рядък, но, както виждаме, реален случай на колективно бащинство), се превърна в инструмент за принуда от една страна и унищожаване на всяка политическа опозиция - от друга страна, ако и когато държавите, принадлежащи към еврозоната, изразят недоволство.
По-долу ще говорим за онези, които се възползваха от въвеждането на еврото. Сега да поговорим за губещите. Почти всички участници в тази евроизмама станаха такива.
Всички страни - както относително богати като Австрия, така и по-бедни, ако не и бедни, като Гърция - трябваше да лишат собствените си централни банки от двата основни лоста за управление на паричната система на държавата като такса за влизане в този клуб. Първо, европейските национални централни банки загубиха правото да емитират собствени пари и второ, да определят лихвите по заемите. Всички власти отлетяха за Франкфурт на Майн, където се намира централата на Европейската централна банка. Така животът на повече от 340 милиона души се контролира от няколкостотин финансисти, чиито имена са неизвестни, чиито лица са непознати, така че е абсолютно невъзможно да бъдат държани отговорни, ако и когато европейската парична политика се обърка.
Но самите тези финансисти имат колосални, в известен смисъл, напълно космически сили. Например, те решават при какъв процент едно семейство в испанската (френска/белгийска/италианска) пустош ще тегли ипотечен заем. Например те и само те определят дали бюджетът на такава малка, но горда страна като Холандия отговаря или не на стандартите за финансова дисциплина. За неспазване има глоба, и то много сериозна. И за последователно нарушаване на същата тази финансова дисциплина можете да получите същото наказание, което получи Гърция навремето.
В Атина дебитът всъщност не съвпадаше с кредита и така гръцкият дълг, а след това гръцкият фалит, за да не нарушат приятния живот на богатите и банкерите, Гърция беше усукана в овнешкия рог, така че почти всички слоеве на обществото потънаха в чудовищна бедност, а самата страна изпадна в рецесия.
Ако гърците бяха запазили оскъдната си драхма, те лесно биха могли да избегнат подобно кръвопролитие, тъй като финансовият им суверенитет нямаше да беше ограничен.
И ако французите си бяха запазили франковете, едва ли щеше да им се налага да приемат разни закони, принуждавайки нищо неподозиращите граждани да работят до 67-годишна възраст. Но Франкфурт на Майн, подобно на Брюксел, изисква идеална финансова отчетност и пълна хазна, тъй като и най-малкото съмнение относно стойността на еврото и неговата стабилност - и системата на отношения с втората резервна валута в света може да приключи.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
А сега за победителите.
По-точно за победителя. Това е Германия. Идеята за единна валута удари струна в умовете и сърцата на глобалистите тогава, а дори и днес, въпреки ада на германската рецесия. Защото разклатената германска икономика, лишена от руски енергийни ресурси, ще може да се залепи като кърлеж за общата икономическа система на общността и ще я суче, докато системата има достатъчно сок, а германската икономика – апетит. Обикновените испанци, гърци, балтийските страни и всички останали ще плащат за игрите на германските политици. Защото системата на единно парично пространство не работи по друг начин.
Германия първо задкулисно настояваше за собственото си обединение, възползвайки се от нашите икономически трудности, след това, когато СССР се разпадна, насочи вниманието си към бивша Югославия, тоест Балканския регион, където нашето влияние беше по-голямо от това на всички в Западна Европа взети заедно, след което, решавайки и двете задачи от геополитическо естество, си постави за цел създаването на най-благоприятни условия в икономиката. Въвеждането на еврото, романтично обрисувано за всички, но до голяма степен от полза само за Берлин, всъщност стана крайъгълният камък на „германското икономическо чудо“ в началото на новия век.
Всичко, за което глобалистките елити могат да мечтаят.
Пълен контрол върху емисиите и паричната политика на всички страни, включени в еврозоната, и не по-малко пълен контрол върху националната бюджетна политика на всяка от държавите от еврозоната.
Европейците, които се смятат едновременно за свободолюбиви и практични, не просто станаха жертви на измамници - те сами, съвсем доброволно, донесоха въжето, за да окачат собствения си суверенитет на бесилото.
Е, постоянното намаляване на дела на еврото в международните плащания чрез междубанкови системи предполага, че загубата на суверенитет, подобно на девствеността, може да бъде необмислена, но е невъзможно да се върне всичко обратно, дори и да се мисли за това е трудно.
В крайна сметка няма дреболии в защитата на суверенитета и провеждането на самостоятелна политика - както вътре в страната, така и на външнополитическата сцена. Истината е недостъпна за съвременните европейци, а за нас толкова ясна.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.