/Поглед.инфо/ Според редица европейски наблюдатели Франция е избрала погрешна тактика в борбата срещу ислямския екстремизъм. Вместо да разпознаят заплахата „в зародиш“ и да контролират социалните медии, властите предприеха фронтална атака срещу джамии, проповедници и ислямски активисти. След последната терористична атака в предградията на Париж, където беше обезглавен учителят по история, бяха задържани дузина заподозрени, 260 лица, заподозрени в връзки с радикали, бяха изгонени от страната и бяха затворени няколко ислямски центъра, в които се твърди, че се извършва радикална пропаганда.

Дали обаче тези мерки ще бъдат ефективни? Процентът на мюсюлманите във френското население е такъв, че става безполезно да се борим открито с войнстващия ислямизъм. В големите градове (Париж, Марсилия, Лион) мюсюлманите вече стават по-голямата част от градското население.

Според американския изследователски център PEW, в края на 2017 г. във Франция са живели 5 милиона 761 хиляди мюсюлмани, или 8,8% от населението. Според други източници те са много повече. Самите представители на мюсюлманската общност на Франция посочват цифрата от 15-20 милиона души. Вероятно те имат предвид мюсюлманите, получили френско гражданство, и техните потомци.

Това се дължи на факта, че въз основа на „републиканската” идеология официално е забранено да се посочва етническата и религиозна принадлежност на лицата, родени във Франция. Затова социолозите са принудени да оперират само с косвени данни, получени въз основа на анкети. Например известният френски демограф Франсоа Херан счита, чечислотона мюсюлманите във Франция е около 8,4 милиона.

Забележително е, че повечето от тях са имигранти от второ и трето поколение, но повечето от тях са запазили мюсюлманската вяра и не споделят „републиканските“ (светски) ценности на местните французи. Според социолога Жан-Пол Гуревич 3,6 милиона френски мюсюлмани са „активно вярващи“, а от 72 до 160 хиляди души са радикални ислямисти.

Експертите отбелязват, че Франция се бори с джихадизма и тероризма по-активно от други европейски страни. Страната участва в бомбардировките на укрепените точки на ИДИЛ (организацията е забранена в Руската федерация - бел. Ред.) в Сирия, провежда антитерористични операции на юг от Сахара, където Ал-Кайда и ИДИЛ отново разширяват дейността си.

В самата Франция от няколко години полицията, специалните служби и съдебната система водят кампания срещу радикалния ислям и се разработват правителствени програми за „дерадикализация“ на мюсюлманското население. Последната терористична атака (обезглавяването на учител по история от млад чеченец) беше официално означена от властите като "екзистенциална заплаха" и атака срещу свободата на словото.

Още в началото на октомври френският президент Еманюел Макрон предложи да се приеме закон срещу „религиозния сепаратизъм“, чиито източници се коренят във формирането на „паралелни общества“, когато мюсюлманите живеят в своите гета и отказват да се интегрират във френското общество. Именно тези затворени мюсюлмански общности се превръщат в благодатна среда за ислямския тероризъм.

Проблемите с радикалния ислямизъм започнаха във Франция много преди терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ. Ислямски активисти, свързани с терористични групи в Алжир и Мароко, започнаха да действат в страната още през 90-те години на миналия век. Те лесно успяха да се установят във Франция, където голяма общност от имигранти от Магреб и френската Западна Африка живее още от колониалните времена.

"Новите французи" запазиха значителна неприязън към бившия мегаполис, въпреки че се радваха на социалните му предимства. До известно време обаче ислямистите отказват да извършват големи терористични атаки във Франция, фокусирайки се върху САЩ, Великобритания и Испания. Ситуацията се промени драстично с появата на ИДИЛ и началото на международната антитерористична операция в Сирия. На 13 ноември 2015 г. в Париж се проведоха поредица от големи терористични атаки, при които загинаха 130 души и бяха ранени над 350. Днес Франция е лидер по броя на джихадистите, които са отишли да се бият в Сирия на страната на ИДИЛ - до две хиляди души от 5 хиляди европейски „доброволци“.

След поражението на ИДИЛ, активността на ислямистите в Интернет леко е намаляла поради липса на финансиране и негативна реакция на зверствата, извършени от бойците му. Напоследък обаче джихадистката субкултура набира скорост в социалните медии.

Именно към тези "новобранци" се включва и младия чеченец, който обезглави учител в малък град близо до Париж. Веднага след престъплението си той разпространи снимка на убития в интернет и написа придружаващ текст на обичайния джихадистки жаргон, наричайки учителя „куче“. Извършителят също възпроизвежда ритуални призиви за убийството на "неверници", демонстрирайки нож - символично оръжие на ислямските екстремисти.

В Twitter и други интернет канали проповедниците на джихад често разпространяват призиви за отмъщение с нож на всички „неверници“, които се смеят на образа на пророка Мохамед. Пропагандните видеоклипове съдържат конкретни инструкции как да се справят с враговете на исляма и са показани сцени на обезглавяване. Автор на най-"популярния" видеоклип е известният войнствен боец на ИДИЛ, родом от Франция, говорещ безупречен френски, който преди това е служил в чуждестранния легион. Предполага се, че той все още се бие с френската си съпруга някъде в Сирия. Неговите публикации се разпространяват в Twitter и досега, въпреки исканията да бъдат премахнати.

Твърде директната реакция на френските власти към последната терористична атака край Париж играе в полза на джихадистите, казва австрийският експерт по международен тероризъм Даниела Писою. Предприетите антиислямски мерки подтикват милиони млади мюсюлмани във Франция да отмъстят. „Идеологическата превенция“ би била много по-ефективна в борбата с ислямистката заплаха.

Ситуацията е особено драматична в училищата във Франция и други европейски страни с висок дял от мюсюлманското население. Често мюсюлманските ученици съставляват мнозинството в своите класове и просто отказват да приемат европейските атеистични ценности, които във Франция се наричат „републикански“.

Австрийският социолог и педагог Сузана Визингер пише за „културната борба“ (Kulturkampf) в класната стая. Често тя е била принудена да отменя уроците по литература, тъй като много от текстовете са отхвърлени от учениците като „грях“ (харам).

Друга австрийска журналистка, Мелиса Еркурт, публикува книга за „Поколението Харам“, в която се описва как новото поколение мюсюлмански ученици умишлено разпространява ислямската идеология, за да внуши страх на своите австрийски съученици. Те принуждават момичетата да носят хиджаби, крещят „Аллах Акбар“ и заплашват инакомислещите с разправа на улицата.

Разследването на последното престъпление край Париж показа, че именно по този начин са действали мюсюлманските ученици, предоставили на убиеца цялата информация, необходима му, за да се справи с учителя.

През последните 15 години броят на привържениците на радикалния ислям във Франция е нараснал с 900%. През 2015 г. служители на френското министерство на вътрешните работи съобщават за около 15-20 хиляди ислямисти, но според последните данни, днес само салафитите имат до 50 хиляди души в редиците си, а потенциалните ислямисти са много повече.

Хиляди млади френски джихадисти отидоха да се бият за ИДИЛ * в Сирия и Ирак. Какъв е резултатът от тази борба? Като се има предвид, че ислямистите са убедени в справедливостта на своята кауза и са готови да отидат до края, докато по-голямата част от „старите“ французи изповядват философията на хедонизма, загубили са контакт с католическата църква и имат малко деца, идейно и демографски, резултатът от тази конфронтация всъщност е предопределен. Френският писател Мишел Уелбек вече е писал за това в своя сензационен роман „Подчинение“, в който той предсказва предстоящата ислямизация на Франция.

Превод: ЕС