/Поглед.инфо/ След втория тур на парламентарните избори във Франция Еманюел Макрон загуби абсолютен контрол над парламента. Сега президентът на Петата република ще трябва да споделя властта. Кой може да стане партньор на Макрон в новата коалиция? Какви тенденции във френското и западното общество показват настоящите изборни резултати? И как им повлияха Русия и Украйна?

В понеделник Франция обобщи резултатите от втория тур на изборите за Народно събрание. Коалицията на настоящия президент на страната Еманюел Макрон "Заедно!" спечели, но загуби абсолютно мнозинство в парламента.

След преброяване на 100% от гласовете, френското министерство на вътрешните работи обявява следната подредба на силите: „Заедно!“ спечели 38,57% от гласовете, 31,6% взе левият "Нов народен екологичен и социален съюз" на Жан-Люк Меланшон, 17,3% партия "Национално сборище" на Марин Льо Пен и 6,98% от гласовете бяха спечелени от "Републиканците".

Така президентската партия ще вземе 245 от 577 места в парламента, 131 места левицата, 89 партията Льо Пен, 61 места ще бъдат заети от републиканците. Френският премиер Елизабет Борн вече каза, че ситуацията след изборите за Народно събрание представлява „заплаха за страната“, тъй като „никога по време на Петата република такава конфигурация не е наблюдавана в Народното събрание“.

„Тази ситуация представлява заплаха за нашата страна предвид предизвикателствата, пред които ще се изправим както на национално, така и на международно ниво. Но ние трябва да уважим този вот и да направим изводи от него“, каза премиерът по време на речта си.

Според експертите сега прилагането на политиката на Макрон ще се усложни от необходимостта от преговори с други партии. „Все още не е ясно дали Макрон ще сформира правителство на малцинството или ще влезе в коалиция с някой от умерените“, отбелязва политическият анализатор Фьодор Лукянов.

Коментирайки думите на Елизабет Борн за „заплахата за страната“, Лукянов посочи „ярък щрих върху състоянието на съвременното политическо съзнание във водещите страни“. „Ако погледнете резултата, това е почти модел. Мнозинството са центристи, крайнолеви и крайнодесни. Идеална и, без съмнение, представителна картина за нормална, макар и трудна политическа работа. Но тъй като естаблишмънтът навсякъде е свикнал да управлява самостоятелно чрез манипулация, а не чрез нормални споразумения и компромиси между различни групи, тогава има непосредствена заплаха“, смята Лукянов.

Политическият анализатор Евгений Минченко добавя, че Макрон вероятно ще трябва да изгради коалиция. „Най-вероятно с голистите, които все още са силни в определени региони“, каза той. „Съдейки по мълниите, които хвърчат между представители на президентския блок и левицата сега по всички медийни платформи, дебатът в самото Народно събрание за основните реформи на Макрон може да се гледа вечно с пуканки“, прогнозира на свой ред Анастасия Попова.

Борис Рожин, експерт от Центъра за военно-политическа журналистика, е сигурен, че Макрон е претърпял сериозен провал на изборите във Франция. „Въпреки че партията му спечели, тя не можа да получи абсолютно мнозинство, поради което Франция чака коалиционно правителство, което сериозно ще ограничи действията на Макрон, в зависимост от това с кого е коалицията“, написа той. В същото време политологът Сергей Марков смята, че Москва е спечелила изборите във Франция, защото „мнозинството от французите поддържат добрите отношения с Русия“.

„Меланшон е за напускането на Франция от НАТО и е против подкрепата на неонацистите в Украйна, защото е отляво. Льо Пен е за приятелство с Русия, защото тя е за суверенитета на Франция. Голистите също са за уважение към интересите на Русия. И само Макрон води хибридна война срещу Русия и мисли повече за САЩ, отколкото за французите. Затова французите гласуваха за подобряване на отношенията с Русия“, обяснява политологът.

„За Макрон ще бъде наистина трудно да сформира коалиция. Крайно левите са в опозиция, критикуват сегашното правителство, понякога много остро. «Националният сбор“ също критикува курса на Макрон“, каза Сергей Фьодоров, водещ служител на Центъра за социални проблеми на Института на Европа на Руската академия на науките.

„Има републиканци, които на теория биха могли да влязат в коалиция с блока „Заедно!”, но тогава републиканците ще загубят политическата си чест и всъщност застават под знамето на Макрон, когото критикуваха. Съмнително е дали Макрон ще успее да намери повече от 40 гласа в парламента“, каза политологът.

„Може би президентът ще трябва да управлява и приема закони или чрез наредби – правителствени актове, които се подписват от президента, или чрез член 49.3 от френската конституция, който позволява приемането на временни закони, заобикаляйки парламента. Но всичко това е палиатив, който не позволява спокойно да се ръководи държавата”, смята събеседникът.

„В момента има голяма дискусия около прилагането на 12-ти член от френската конституция, който позволява на президента да разпусне Националното събрание. Но там обаче сроковете не са ясни и адвокатите спорят: може ли това да стане веднага или само година след изборите “, каза експертът.

„В същото време разпускането на новоизбрания парламент е трудна стъпка, в резултат на която коалиция Макрон може да загуби още повече гласове. Затова смятам, че Макрон най-вероятно няма да реши да се разпусне сега, той ще изчака поне една година и ще види как ще се развият нещата по-нататък“, каза Фьодоров.

„Резултатите от изборите несъмнено са много тежък удар за Макрон, тъй като за него ще бъде много проблематично да следва своя курс и реформи. Търсенето на компромиси и съюзи ще забави прогреса на законите в долната камара на френския парламент“, смята политологът. Фьодоров обърна внимание и на настроенията във френското общество. „Хората гласуваха по този начин, защото мнозина са недоволни от управлението на Макрон, половината от електората изобщо не вярват в тези избори и вярват, че нищо не може да се промени с гласуване“, каза източникът.

„Недоволството на французите е причинено, наред с други неща, от покачващите се цени, тежкото положение на слоевете от населението с ниски доходи. Възникват много проблеми между френската провинция и големите градове, има огромна религиозна пропаст между мюсюлманската общност и християните“, каза той.

„Затова хората гласуват за крайната левица и крайната десница, което като цяло е опасно за центристката политика, провеждана от Макрон. Тук сме свидетели на криза на съвременната френска демокрация, когато привидно демократичните институции не позволяват на страната да бъде ефективно управлявана. И това, разбира се, заплашва социална и политическа нестабилност и точно за това говори френският премиер Елизабет Борн “, обясни Фьодоров.

„Мисля, че предвид комбинацията от фактори, Макрон ще се опита да създаде коалиционно правителство, като примами републиканците към него. Но си струва да се има предвид фактът, че такава коалиция ще има нестабилно мнозинство, тъй като републиканците няма да подкрепят абсолютно президента във всичко“, смята политологът.

Експертът също така обърна внимание на изявленията на западната преса „за удара на Владимир Путин върху електоралния рейтинг на лидерите на европейските държави“ и ги смята за преувеличени. „Действията и изявленията на Путин могат само косвено да повлияят на електоралния рейтинг на коалицията на Макрон“, смята той.

„Първо, на европейските лидери им се върна като бумеранг тяхната политика на санкции, за която Путин наскоро предупреди. Те се наказаха. Това доведе до покачване на цените на бензина, храните, електричеството, газта и прочее, което не допринася за настроението на големи части от френското общество. Не може да се каже, че Путин някак си удари рейтинга им, политиката, която те самите водеха, се върна при тях“, убеден е Фьодоров.

„Изборите за Народно събрание се оказаха по-интересни от очакваното. Дори въпреки ниската избирателна активност. Но честно казано, тя все пак беше по-висока, отколкото през 2017 г. Сега 54% от населението не отиде до избирателните секции“, каза френският политолог Дмитрий Кошко.

„Президентът няма да остави просто така загубата на абсолютно мнозинство. Вероятно ще успее да намери съмишленици, включително и в редиците на десните републиканци. Някои от тях вече изразиха подкрепа, докато останалите най-вероятно ще се пазарят известно време, ще представят какво струват и след това също ще се присъединят към коалицията на Макрон. И тогава ще си върне мнозинството“, обясни експертът.

Политологът е сигурен още, че Макрон сам е създал ситуация, в която французите не са искали да му дадат предимство в Народното събрание. И това, според събеседника, се дължи преди всичко на ситуацията в Украйна.

„Решението на Макрон да пътува до Киев по време на предизборната кампания и да целува Зеленски е досаден фактор за електората. Всъщност на този фон гражданите виждат високи цени на бензина и газа, разбират потенциалната заплаха от недостиг на енергийни ресурси през идващата зима. Това ги ядосва. Доставката на оръжие за Украйна също изигра роля. Гражданите разбраха, че са измамени. Ето защо сега значителна част от обществото изхожда от логиката на „всичко, но не и Макрон“, обобщи Кошко.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели