/Поглед.инфо/ Днес френската общественост не знае нищо за чуждестранните кредитори на своята държава, констатира публицистката Агнез Вердие-Молиньо на страниците на Le Monde. Междувременно повече от половината от френските държавни облигации са в ръцете на чуждестранни инвеститори, предупреждава авторът на статията, припомняйки, че един от основните притежатели на френския държавен дълг е Пекин. Авторката си задава въпроса: имат ли право французите да се карат с Китай при тази ситуация.
Въпросът за кредиторите на Франция може да изглежда безобиден, но в действителност днес е почти невъзможно да се отговори на него, пише публицистката Агнез Вердие-Молиньо на страниците на Le Monde. Както твърди тя, в парламента няма информация по този въпрос, а представители на Министерството на финансите, запитани за това, избягват отговора.
„Пенсионерите, били на държавната служба имат право да знаят кой им плаща пенсиите. Нашите милиони държавни служители имат право да знаят централните банки на кои държави плащат заплатите им“, настоява авторът.
Както отбелязва публицистът, французите смятат, че Европейската централна банка купува всички дългови облигации на страната им, но грешат: всъщност ЕЦБ купува само около половината от тях. По думите на министъра по бюджетните въпроси, чуждестранните инвеститори "все още продължават да съставляват 65% от притежателите на френски дълг".
Ако вярвате на цифрите, циркулиращи в Министерството на финансите, от 250 до 300 милиарда евро от държавния дълг на Франция се държи от Китай. Трудно е да се каже дали тази цифра е близка до реалността, но поставя въпроси, отбелязва авторът.
Както припомня публицистката, Китай притежава и над 1 трилион евро държавен дълг на САЩ (малко под 4% от дълга на САЩ преди кризата на COVID-19), което кара някои да смятат този факт за оръжие в ръцете на Китай за преговорите със Съединените щати. „Какво тогава да кажа за Франция? Имаме ли все още право да се караме с Китай?" - пита се авторът на статията.
Както припомня Вердие-Молиньо, дори страните с най-високи нива на задлъжнялост, като Япония или Италия, се грижат да не прехвърлят по-голямата част от дълга си в ръцете на чужденци. В момента Франция търгува 3 трилиона евро държавен дълг.
„Изправени сме пред въпроса за „приемливостта“ на френския национален дълг, както и пред въпроса за суверенитета на Франция. Ето защо точно сега трябва да ограничим международната собственост върху нашия държавен дълг “, настоява авторът на статията.
Следвайки опасния принцип: „Имаме дефицит, като в Италия, но лихвените ни проценти са като в Германия“, Франция позволи на публичните си финанси да се изтощат, посочва публицистката. Тя предлага да се проведе публичен дебат в Народното събрание и Сената по въпросите, свързани с чуждата собственост върху френски държавни облигации. „Министерството на финансите трябва да хвърли светлина върху онези, които, купувайки дълга ни, всъщност притежават част от нашето бъдеще. Това е въпрос на публични финанси, както и на суверенитет и геополитическа свобода “, настоява Вердие-Молиньо.
Превод: ЕС