/Поглед.инфо/ През последното десетилетие оскверняването на гробовете във Франция стана нещо обичайно, отбелязва историкът Пиер Вермерен на страниците на Le Figaro. Според него вината за всичко е упадъкът на християнската култура, „подивяването“ на част от обществото и липсата на правилен контрол върху местата за погребение от страна на държавата. В същото време, както отбелязва авторът, само 20% от осквернителите на гробищата са осъдени миналата година и фактът, че повечето от тях са непълнолетни, пречи на обществеността да научи за тяхната самоличност и мотиви.

„Революционното десетилетие“ от 1789 до 1799 г. във Франция породи дълга вълна на вандализъм срещу религиозни статуи и паметници, както и оскверняване на гробове, припомня историкът Пиер Вермерен на страниците на Le Figaro. Както обяснява специалистът, „новата политическа ера трябваше да изпразни от съдържание френското минало“.

Както подчертава авторът, изкуството и специалните церемонии, свързани с погребалните практики, са в основата на всяка цивилизация. От древни времена варвари, гърци, римляни и египтяни са погребвали богатите с великолепие, а бедните - с достойнство, в очакване на задгробния живот.

След опустошението на гробищата в градските центрове и около църквите, през 19-ти век, Франция възстановява местата за погребение и погребалните практики, съобразени с „Нова Франция“ - „стандартни, рационални, социални, хигиенни и управлявани“. В същото време законът от 1905 г. за светския характер на държавата не забранява използването на кръстове в гробищата. И фактът, че до 70-те и 80-те години смъртта „беше почти изцяло в ръцете на духовенството“, не попречи на представители на други конфесии да бъдат погребвани до католиците в общи гробища.

„В условията на дълбока криза, която изпитва нашето общество и република, страната ни все още ли е в състояние да осигури подобаващ покой и достойнство за останките на нашите близки?“ - пита Вермерен. Днес Франция има 40 000 активни гробища. Поради липса на средства, повечето от тях не се пазят, а дори и в големите гробища броят на комуналните работници е намален.

Според историка съвкупните последици от „разслабването“ на комуналните услуги, ускорената дехристиянизация, „подивяването на обществото“ и тенденцията да се крие всичко, свързано със смъртта, са довели до засилен натиск върху гробищата през 2010-те. Ако от 2004 г. до 2011 г. във Франция се регистрират 165 оскветявания на погребения годишно, то от 2010 г. техният брой се е увеличил значително, отбелязва авторът.

Припомняйки бурната реакция в обществото, причинена от оскверняването на еврейското гробище в Карпентрас на 10 май 1990 г. и неговите политически и социални последици, „виждаме как нашето общество е свикнало с варварството“, оплаква се историкът. Според неговите наблюдения между 1996 г., когато бяха разкрити връзките на осквернителите с неонацистите и „ужасното поругаване“ на еврейските гробища в комуна Сар-Юнион през 2015 г., не мина нито една година без вандализъм срещу гробовете.

Повече от 60 000 евреи са напуснали Франция от 2000 г. насам, според Вермерен, „в края на краищата държава, която не успява да внуши уважение към своите мъртви, едва ли е обект на завист“. Според историците кремацията, която са избрали за себе си мнозинството от представителите на поколението на „бейби бумерите“, също е малко вероятно да реши проблема, тъй като „гневът срещу мъртвите“ е малко вероятно да заобиколи погребалните урни и „градините на паметта“.

Въпреки строгите наказания, предвидени в Наказателния кодекс за всяко оскверняване на гробове, надгробни плочи, погребални урни и паметници: срок от 1 до 5 години затвор и глоба от €15 000 до €75 000, „епидемията напредва“, посочва историкът ... От април 2018 г. до август 2019 г. в страната бяха осквернени десетки гробища, както християнски, така и еврейски, бяха повредени стотици гробове, кръстове и надгробни паметници, припомня авторът. „Бих искал евреите и християните да бъдат обвързани по по-различен начин, отколкото с подобни действия“, отбелязва историкът, добавяйки, че въпреки че погромите на еврейските гробища започват по-рано от безчинствата срещу християните, сега и едните и другите „вървят в крак“. Днес на преден план излизат „антихристиянските“ актове - главно под формата на грабежи и оскверняване. През 2019 г. са извършени 1052, като стотици от тях са свързани с гробове. Нарушаването на уважението към мъртвите приема различни форми: грабеж за извличане на метали, унищожаване на кръстове и надписи, расистки или антисемитски етикети, по-редки атаки срещу останки - обхватът е широк и мотивите са различни, пише историкът.

Тъй като само 20% от осквернителите са осъдени, две трети от които са непълнолетни, е необходимо да се правят предположения относно мотивите на извършителите, обяснява авторът. Селските райони са най-застрашени от антихристиянски погроми, каза той, особено на Запад, в Лангедок или на югозапад, където преобладава крайно левият политически радикализъм. И обратно, оскверняването на еврейските гробища в североизточната част на страната се дължи на политически радикализъм, близък до неонацизма. Около големите градове, особено на север в района на Париж, където вандализмът е често срещан, унищожаването на кръстове в крайградските гробища показва „тези, които искат да изкоренят християнските символи“, но тъй като повечето осъдени са непълнолетни, обществеността не трябва да знае за тяхната самоличност и мотиви.

Освен това промяната във външния вид на надгробните камъни, при която християнската символика се превръща във все по-рядко явление, улеснява работата на осквернителите, смята Вермерен. Остава да унищожат кръстовете от дърво или желязо, които са станали крехки с годините, които никой няма да поправи. Невъзможно е да не се спомене в този контекст „вносът“ на американската субкултура на „сатанизма“, който чрез своите медии и филми „улавя уязвимите умове на сломените младежи“, насърчавайки ги не само да празнуват Хелоуин, но и да чупят кръстове или да преобръщат стели на лунна светлина.

Както подчертава авторът, въпреки че за такива случаи не са предвидени шествия или церемонии с памет, а жертвите, преживяващи тези мъчения, мълчат, непоправимата мъка на близките на починалия не става по-малко остра. Държавните и местните власти не са всемогъщи, но биха могли да осъзнаят, че при дълбокия морален упадък, който засяга французите, несигурността на съдбата на починалия, произтичаща от умишлени и многократни атаки срещу свободата на вярата, не трябва да се приема лекомислено, предупреждава историкът. „Всичко, което би ни позволило да превърнем нашите гробища в непревземаемо убежище, чрез образование или защита, може само да укрепи позициите на нашата република и общество“, сигурен е Вермерен.

Превод: М.Желязкова