На фона на особено трудната ситуация, причинена от коронавируса в Италия, липсата на подкрепа от съюзниците от ЕС, така наречената европейска солидарност, особено бие на очи, пише Le Figaro. В интервю за изданието известният френски политолог, професорът от Парижкия институт за политически изследвания (Sciences Po) и ръководител на Фондацията за политически иновации (Fondapol) Доминик Рание отбеляза, че по настояване на европейските държави обществената сфера на здравеопазването е останала в ръцете на всяка отделна държава, а не на Европейския съюз. Следователно настоящата криза е преди всичко проблем за всяка отделна държава в Европа, а не за ЕС.
„Резултатът е впечатляващ: всеки демонстрира своята неподготвеност“, коментира анализаторът.
Междувременно, вместо непосредствените съюзници, на Италия активно помага Китай. Въпреки това, Рание предупреждава: за Пекин това е начин за увеличаване на влиянието му, както и за отклоняване на вниманието от многобройните въпроси относно ролята му в разпространението на пандемията. Според политолога, подкрепата на Италия за китайските власти е продукт на "пропаганда предимно за вътрешно потребление". По държавните канали на Поднебесната хората активно въртят снимки с китайски самолети, пристигащи в Италия със специалисти и лекарства.
„Така те казват: „Ние сме велика сила, нямаме свобода, но вижте как тези демокрации дори не са в състояние да защитят своя народ.“, обясни Рание в интервю за Le Figaro.
Според експерта е трудно за европейците да разберат какво се крие зад акта за помощ от страна на Поднебесната. Рание настоява: „Те са като зрители и младши партньори, които гледат с интерес, възхищение или страх лидери като Си Цзинпин, Тръмп или Путин. Сякаш са затормозени, не могат да разпознаят връщането на чистата власт, защото я мразят, мислят, че е реликва от миналото, или не смятат, че са способни на такова нещо.“
Според политолога, за Европейския съюз коронавирусната криза може да стане „фатална“ и да сложи край на „небрежната амбивалентност“, присъща на европейската система днес. Според Рание, тази амбивалентност се изразява в страните членки на ЕС, които сякаш се стремят към единство между европейските народи, но в същото време не искат да укрепят политическото могъщество на блока като цяло. Същото се отнася и за популистите, които се противопоставят на ЕС, но нямат нищо против еврото.
По този начин кризата отваря два пътя за Европа: или да се обедини и да изгради сила като блок, или да се откаже от ЕС изцяло. "Знам, че подобна перспектива ще се хареса само на националистите", признава анализаторът. „Но как те не виждат, че крахът на Европейския съюз е само няколко години преди краха на страните-членки?“
Рание смята, че само укрепването на суверенитета във всички ключови области - от политиката, икономиката и отбраната до енергетиката, здравеопазването и науката, ще помогне на ЕС да преживее настоящата криза.
Превод: М.Желязкова
