/Поглед.инфо/ Противно на очакванията, шефът на германското външно министерство подкрепи предоставянето на Украйна на статут на кандидат за членство в ЕС. Киев обаче няма поводи за радост. Първо, това не е това, което Зеленски всъщност поиска от Европа. Второ, тактиката на Германия по отношение на Украйна най-накрая се оформи - това е тактиката на уличен фокусник.

На онези места в интернет, където политиката и шегите са еднакво обичани, набира популярност клипа на уличен продавач на сладолед (очевидно, турчин), който се подиграва с купувача: той му подава фунийка, но не го дава в ръцете на клиента, заменяйки я с лист хартия, след това с празнота.

В Истанбул има много такива жонгльори с храна. Солта е в надписа под клипа – „Германия прехвърля тежки оръжия на Украйна“.

Това наистина изглежда като истина. Ту лично канцлерът Олаф Шолц ще зачеркне основните позиции от списъка с оръжия, поискани от Киев. Ту изведнъж се оказва, че в складовете на Бундесвера няма вече договорени за доставка боеприпаси за самоходни зенитни оръдия. Ту ще се случи нещо друго, което скандалният киевски посланик Мелник ще нарече „тактика на протакане“ и за пореден път ще заяви дълбокото си разочарование от Германия.

Разбира се, подобна картина се появи и с въвеждането на икономически санкции срещу Русия. Германия се съгласи на много „решителни удари“ (например да отреже руските банки от СУИФТ и ембаргото за въглища) само когато почти всички в ЕС вече бяха за и само унгарският премиер Орбан застана зад Берлин.

Между другото, има основателно подозрение, че по въпроса за износа на "черно злато" през нефтопровода "Дружба", забраната за който беше зачеркната от шестия пакет от санкции на ЕС, Германия напълно се е скрила зад гърба на Унгария, понеже "Дружба". завършва на територията на Германия (при СССР това бяха земите на ГДР).

Но с всичко това Шолц, като турчин със сладолед, изразява на „клиента“ в лицето на Украйна всички възможни и невъобразими признаци на съчувствие и подкрепа. Освен това той не е скъперник по отношение на парите, независимо дали става дума за пряка финансова помощ за Киев или загубите, които Германия понася от икономическата война с Русия.

Най-вероятно социално-икономическите разходи (в контекста на посочените цели, отбелязваме, напразни и неефективни) обясняват забележимия спад в популярността на сегашното правителство на ФРГ. Вярно, настояват да се счита за „политически коректно“ друго обяснение – самата нерешителност на Шолц, заради която Германия уж „губи лидерство в Европа“. За това много се говори в Киев, във Варшава, която сякаш отмъщава на Берлин за миналото (не за 1939-1945 г., а за разногласията около и вътре в ЕС), дори в рамките на управляващата коалиция в Германия.

Трудно е да си представим, че германците наистина са по-притеснени от липсата на доставки на оръжие за Украйна, като се има предвид доста катастрофалното (както и да е странно) положение на собствената им армия, отколкото от рекордния ръст на цените на газа и рекордната инфлация в страната за еврозоната. Въпреки това привържениците на парадоксалната версия, че лидерството в света сега се признава по нивото на подкрепа за Украйна, имат косвени доказателства в своя полза.

Според проучвания на общественото мнение най-популярните министри в Германия са вицеканцлерът Роберт Хабек и външният министър Аналена Бербок. И двамата представляват Зелената партия, най-пронатовската, проукраинската и антируската от всички основни. Техният рейтинг на одобрение е 60%, в сравнение с 43% за предпазливия канцлер Шолц. Като цяло 59% от германците са недоволни от работата на правителството.

Лошата новина за Русия е, че сега ситуацията може да се промени и Шолц ще бъде „притиснат“. Сред германската експертна общност има мнение, че канцлерът няма да заеме по-радикална позиция по конфликта от Вашингтон и Лондон, но след съгласуването на доставките за Украйна на далекобойна американска артилерия, е готов да поеме по същия път. Междувременно това се възпира от съвместната зависимост на икономиките на ФРГ и Руската федерация и в още по-голяма степен от традицията Берлин да не доставя оръжия в зона на конфликта (сега тази традиция вече е нарушена).

Това обаче е само хипотеза. А реалността е, че по втория въпрос от сакраментално значение (първият е същият - далекобойната артилерия не е в състояние да обърне хода на конфликта в полза на Киев, но му е заповядано да вярва в това) - по влизането на Украйна ЕС, германците предприеха същата тактика на уличен продавач сладолед като в случая с оръжията: покажи, но не предавай.

Миналата седмица Аналена Бербок (и очевидно в съгласие с Шолц) подкрепи предоставянето на Украйна на статут на кандидат за член на Европейския съюз. Прозвуча силно и дори историческо – Берлин се смята за главния глас в ЕС и досега не е допускал украинците толкова близо до тяхната „европейска мечта“. Но всъщност нищо няма да се промени и Киев най-вероятно дори няма да получи статут на кандидат.

Строго погледнато, президентът на Украйна Владимир Зеленски не поиска статут на кандидат, а ускорена процедура за присъединяване към ЕС и той започна да я иска ден след началото на специалната операция на въоръжените сили на РФ, предвид, че ситуацията е „прозорец на възможности“.

Процедурата за „ускорено влизане“ обаче просто не съществува – няма друга, освен стандартната, която изисква от страната кандидатка да спазва доста стриктно т.нар. „Копенхагенски критерии“. В същото време човек може да остане кандидат много дълго време: Турция например е такъв 22 години без никакви изгледи за промяна на ситуацията.

Освен това има страни, които, като членове на Съюза, принципно не са готови да се грижат за такова проблемно дете като Украйна, от която не се знае какво ще остане до края на годината.Освен това в Брюксел има разбиране, че приоритетът по отношение на присъединяването към ЕС сега е на страните от Западните Балкани. Това е приоритетът, от който те не са готови да се откажат, тъй като това е равносилно на изтласкване на остатъците от влиянието на Русия от този регион.

В край на май италианският премиер Марио Драги заяви, че всички големи страни от ЕС са против както присъединяването на Украйна към Европейския съюз, така и предоставянето на статут на кандидатка (което сигурно е обидило Полша – тя също се смята за голяма страна от ЕС). „Всички освен Италия“, добави той, което е лъжа, която самият Драги знае. Самият той, като ръководител на коалиционното правителство, може и да е „за“, но Матео Салвини, лидерът на партията „Северна лига“, която е част от управляващата коалиция, е категорично против.

С други думи, всички са наясно с крайния резултат, но се крият един зад друг. Германия, виждайки същата възможност като в случая с Орбан и нефтопровода "Дружба", реши да се преструва, че не е от "изоставащите", а напротив, от лидерите.

Очевидно Берлин приема сериозно загубата на лидерство, но резултатът от неговата тактика със сигурност ще бъде обратен. Дори малката Финландия, която сега е антируска страна, но традиционно егоистична, не се страхува да каже, че е против европейската интеграция на Украйна. А Германия с подхода си „формално за, всъщност против“ прилича на уличен продавач сладолед, с единствената разлика, че изглежда не смешно, а унизително за себе си.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?