/Поглед.инфо/ Изключително интересен сблъсък се разви около назначаването на новия германски посланик в Полша. Ангела Меркел избра за този пост ръководителя на разузнаването на НАТО и човек, чийто баща е личен адютант на Хитлер, самото въплъщение на пруския милитаризъм. Полша все още не е одобрила кандидатурата и има много причини за това.

Берлин изпраща нов посланик във Варшава, защото мандатът на предишния е изтекъл. На пръв поглед редовно събитие. Но в Полша настръхнаха лошо и не бързат да издадат съгласие, въпреки че германците много биха искали новият посланик да се настани този месец. Всъщност този случай е много интересен и показателен - от гледна точка както на съвременната политика, така и на много древната история.

Името на новия посланик е барон Арнд Фрайтаг фон Лорингхофен, той е на 64 години и последно е бил ръководител на съвместното разузнаване на НАТО. Като цяло той е професионален служител на германското разузнаване, той се издига до ранга на заместник-ръководител на службата с кратка почивка под формата на двугодишен престой в Прага в ролята на посланик на ФРГ, а в началото на 90-те работи в посолството в Москва със звание пратеник-съветник, но не е ясно в какво качество: по дипломатическата линия или разузнаване. Американците не са много ентусиазирани да видят германския барон като началник на разузнаването на НАТО, но така се случва, че американските офицери в щаба на НАТО в Брюксел по това време са твърде много. Необходимо е да се намери баланс и да се разреди американската армия в Брюксел с нещо европейско. Налага им се да го одобрят.

Изненадващо, баронът се озовава на поста началник на разузнаването на НАТО, както се казва, по-свят и от папата. Той започва енергична дейност за излагане на руската заплаха, руските хакери и започва да одобрява специални програми за противодействие на „руската дезинформация“ и фалшиви новини. Именно той излиза с идеята за създаване на специални телевизионни канали в балтийските страни, които трябва да се конкурират със “Спутник” и “Русия днес”, както и за създаването на специализирани пропагандни центрове, насочени срещу Русия. Той принуди Финландия, която не е член на НАТО, да създаде специален пост „посланик по хибридната война“. Казват, че той лично е чел всички доклади на контраразузнаването за „въвеждането на руски агенти в европейските структури“. Освен това баронът е много голям почитател на европейските ценности, на европейската интеграция, като цяло на всичко европейско и то силно, а за Русия говори така, сякаш току-що е избягал от Сталинград.

И това не е просто метафора. Бащата на посланика, барон Бернд Фрайтаг фон Лорингхофен, командва танков батальон при Сталинград и по чудо се измъква от котела на един от последните самолети. След това командва 111-та пехотна дивизия в Крим, а когато тя е унищожена от Червената армия, той попада в щаба на Хитлер.

От 1944 г. до май 1945 г. полковник Фрайтаг фон Лорингхофен-старши е личен адютант на Хитлер. Именно този знаменит човек, който подготвял ежедневните доклади за фюрера, представя документи за подпис, вари отвари от някакви билки и определял опашката от посетители. Като цяло Хитлер открито мрази старата пруска военна аристокрация, следователно случаят с Бернд Фрайтаг фон Лорингхофен е уникален. Няколко дни преди самоубийството си Хитлер му нарежда да излезе от бункера на Запад, където някаква митична подводница трябва да изчака полковника. Ако това не се случи, тогава баронът трябва да се самоубие.

Независимо от това, на 3 май баронът е заловен от британците. Те не го мъчат много и когато възникна необходимостта от възраждане на германската армия, Бернд Фрайтаг фон Лорингхофен става един от първите ѝ основоположници. Тази част от пруската аристокрация неочаквано става активен привърженик на европейската интеграция през 50-те години на миналия век (бащата на Урсула фон дер Лайен, например), а баронът се премества да служи в съвместния щаб на НАТО. Към неговия Железен кръст II степен през 1939 г. (за нахлуването в Полша), Железният кръст първа степен от 1940 г. (за нахлуването във Франция) и немския кръст със злато от 1942 г. (за Сталинград), е добавен Кръстът за заслуги от ФРГ. Умира като знатен ветеран сред пруските военни в Мюнхен през 2007 г. на 93-годишна възраст с чин генерал-лейтенант от Бундесвера.

А той е роден, между другото, като гражданин на Руската империя в град Аренсбург. Сега градът се нарича Курессааре в Естония (на остров Сааремаа). Тогава - в Лифландска губерня.

Тази аристокрация е толкова древна, че следата се губи около XII век. Първите Фрайтаг се преместват от Вестфалия в Прибалтика през XIII век, присъединявайки се към Тевтонския орден в стремежа си да унищожат езичниците пруси, литовци, семигали, ятвиги и други. Там те бързо се издигат през редиците и забогатяват. Вярно, те стават пълноправни майстори на Ордена на Фрайтаг след битката при Грюнвалд, а един от тях - Йохан, дори е комтур на Ревел, тоест на съвременен език кмет на Талин. Роднините на клана Фрайтаг фон Лорингхофен са пръснати из Балтийските държави. Някои са родени в Рига, други - в своите замъци и имения в цяла Латвия и Естония. Някои от тези сгради днес са туристически атракции в тези страни. И тези класически пруски барони никога не са се занимавали с нищо различно, освен с военна служба. Вярно, че те не извършват никакви особени подвизи в руската служба, но гербът на Фрайтаг фон Лорингхофен гордо е включен в част 15 от Колекцията на гербовете на руското благородство. На него има лазурен щит, увенчан с баронска корона, държана от двама тевтонски рицари с копия. А мотото по-долу е “Fidelis usque ad mortem” - “Верен до смърт”.

Някои умове в Полша отначало решиха, че назначаването като посланик във Варшава на сина на адютанта на Хитлер, който има Железния кръст за нахлуването в Полша, потомък на бароните в региона на Балтийско море и майстори на Тевтонския орден е някаква подигравка. Трудно могат да се съберат за поляк на западно направление повече исторически раздразващи фактори. А само преди седмица, с големи фанфари, президентите на Полша и Литва на полето между бившите села Грюнвалд и Таненберг отбелязват годишнината от битката, с която започва разгрома на същия Тевтонски орден.

Тогава в Полша наистина започнаха да се замислят.

Първо, те са силно напрегнати от миналото в разузнаването на Арнд Фрайтаг фон Лорингхофен. Прецедентите, когато разузнавачите преминават към дипломатическата служба, са доста често срещани. Баронът доскоро работи като посланик в Прага и не се скара с чехите. А бившият посланик на Берлин във Варшава, според тях, също е бил свързан с БНД.

В миналото е имало изобщо невероятен прецедент. От 2010 г. до 2014 г. посланик във Варшава е барон Рюдигер фон Фрич, кариерен германски разузнавач с дългогодишен опит, заместник-директор на БНД. От 2014 г. до 2019 г. е посланик в Москва. А неговият прадядо генерал-полковник Вернер фон Фрич загива от случаен куршум през 1939 г. по време на нападението над Варшава и става първият германски генерал, загинал през Втората световна война. И сред предците на посланик фон Фрич по майчина страна, има двама депутати на Държавната дума на Руската империя, както и губернаторът на същата Лифландска губерня, барон Пол фон Хан. И нищо не се случи с поляците.

Но въпросът не е в детайлите на биографията, в края на краищата никога няма да търчи из Варшава в дъждобран и черни очила, криейки кинжал в джоба си. Става въпрос за тенденцията. Берлин постепенно прехвърля отношенията с Полша в милитаризирано русло. Враждебните отношения между канцлера Ангела Меркел и сега управляващите консервативни сили в Полша вече е трудно да се скрият. И неотдавнашното решение за изтегляне на американските войски от Германия в Полша само изостри това напрежение. Между другото, във Варшава вече има двама паралелни посланици на ФРГ: единият е назначен, както се очаква, от Министерството на външните работи на Бундесрепубликата, а другият - лично от Меркел. “Представител в ранг на посланик”. Това е интересна практика, досега неизвестна. Според дипломатическите правила посланикът е, наред с други неща, личен представител на държавния глава. И тук тези функции са разделени.

Второ, Полша е открито възмутена от ролята на германската преса и полскоезичните медии, контролирани от концерна “Шпрингер” на последните президентски избори. Те играят толкова открито срещу Анджей Дуда, както европейските медии като “Евронюз”, че разгневиха консервативната част на полското общество. Привържениците на Дуда вярват, че новият посланик с маниерите си на борец за европейските ценности ще започне да влияе на ситуацията в Полша, в която някои от ценностите са много различни от тези в Брюксел и не са политически коректни.

Трето, католическата част от полското общество е убедена, че новият германски посланик ще води лоша пропаганда и като цяло ще дойде във Варшава единствено за да отприщи Kulturkampf в Полша (така се изразява радио “Мария”, рупор на полската църква) от епохата на Бисмарк. И в този случай това не изглежда като конспирация, предвид това, което баронът вече успя да каже през времето си начело на разузнаването на НАТО. И по време на предизборната кампания полско-езиковите ресурси на “Шпрингер” открито пишеха , че Полша "трябва да промени културата си".

Пето, всичко показва, че баронът не разбира нищо от полските реалности. Има данни, че по-рано е бил предложен друг кандидат за този пост - Андреас Пешке, говорител на германското външно министерство, който поне говори полски. Меркел обаче настоява за кандидатурата на барона.

Някои са анализирали неговия “Туитър” и са установили, че той черпи информация от англоезичната версия на либералната “Газета Виборча” и от статиите на някои либерални немски кореспонденти, приятел е с украинския олигарх Пинчук и канадския министър на външните работи Кристия Фрийланд, внучката на известен украински нацист. Всичко това не свидетелства в негова полза.

Е, шесто, всичко, което казахме в началото: татко му е адютант на Хитлер, предците му са тевтонски рицари. Синът, разбира се, не носи отговорност за баща си, но в полските медии в днешно време е нормално да има заглавия от типа „Посланикът идва от бункера на Хитлер“. Това не добавя приятелство и взаимно разбирателство.

И крайните срокове изтичат. Мандатът на настоящия посланик Ролф Никел изтича на 30 юли. Берлин настоява Фрайтаг фон Лорингхофен да пристигне във Варшава до 29 юли. Полското външно министерство казва, че нека да дойде, моля. Но само като турист. Агреманът не е официално одобрен.

И ако правителството на Анджей Дуда стигне до крайности, това ще е първият път в историята на Европейския съюз, когато държава-членка не одобрява кандидатурата на посланик на друга държава-членка. При това на Германия. Удивителен сблъсък.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели