/Поглед.инфо/ Много политици, бизнесмени от Източна Европа и бившия СССР бяха лекувани в клиниката “Шарите”, известна по целия свят. На 17 декември 2020 г. в една от най-старите германски клиники - "Шарите”, която съществува от началото на XVIII век, кметът на Харков Генадий Кернес почина от КОВИД-19. Но след смъртта му все повече и повече въпроси бяха зададени в клиниката, тъй като Кернес водеше здравословен начин на живот.

Кернес беше един от най-противоречивите украински политици, който многократно преминаваше от един политически лагер в друг, и бизнесмен с криминално минало. Въпреки че през 2014 г. Кернес подкрепи украинския Майдан, мнозина го обвиняваха, че е проруски настроен. Любовта на жителите на Харков към него обаче остана непроменена. И през 2015 и 2020 г. той спечели над 60% от гласовете на гражданите на изборите, потвърждавайки правото си на поста на първия тур.

Генадий Кернес

Но Кернес имаше много врагове, особено след 2014 г. И така, дълго време той беше в конфликт с настоящия министър на вътрешните работи Арсен Аваков, когото навремето обвиняваше чисто и просто, че не си връща дълговете, с шефа на Харковската областна администрацияИгор Балута, с националистите и, напротив, с „федералистите“. През 2014 г. здравословният начин на живот се отрази зле на кмета на Харков, на 28 април същата година, по време на тичане в парка, беше извършено покушение срещу него. Куршумът проби белияи черния дроб, но израелските лекари след това спасиха Кернес, който беше спешно откаран в израелска клиника още на следващия ден. Оттогава кметът на Харков се движеше в инвалидна количка...

На 15 септември тази година пресслужбата на кмета на Харков официално потвърди КОВИД-19 при него. Имайки предвид последиците от нараняването, увреждането и възрастта, болестта беше много тежка. Това обаче не му попречи, дори в лечение, да спечели изборите за кмет на първи тур. Но очевидно при избора на клиника той или неговото обкръжение са допуснали грешка. Последният път Генадий Кернес, който има еврейски корени, беше спасен от израелски лекари. Но германците от световноизвестния медицински център „Шарите“ не успяха... или не искаха.

Най-добрата клиника в Германия, която последователно спасява Виктор Юшченко, Юлия Тимошенко, други политици и бизнесмени от Източна Европа и бившия СССР и накрая Алексей Навални, изведнъж допусна смъртта на човек, който беше приет в тази скъпа болница с богат опит в лечението на сложни случаи... Очевидно обаче смъртта му окончателно ще пробие язовира от въпроси, натрупани към клиниката и нейното участие в политическите игри.

Странни диагнози и ефективно лечение

Високият професионализъм на лекарите в клиниката случайно е показан от Юлиян Семьонов в неговия роман „17 мига на пролетта“, който се основава на реалните събития от Втората световна война. Тогава клиника „Шарите“ става добре известна в СССР и страните от социалистическия лагер. Там един от главните герои, радистката Кат, ражда и по време на раждането, в делириум, започва да говори на руски. И лекарят и сестрата спокойно обсъждат кой от тях ще докладва това на Гестапо ... Очевидно след победата над нацизма ситуацията не се е променила и лекарите в клиниката поставят сътрудничеството със специалните служби над медицинския дълг.

В Украйна клиниката “Шарите” става добре известна след странното „отравяне“ на Виктор Юшченко, за което никой не е обвинен. През септември 2004 г. украинският кандидат за президент, който беше един от лидерите на предизборната надпревара, се почувства зле и беше откаран в тази немска болница. Веднага се появиха слухове за отравянето му. Освен това претендентите му бяха обвинени. Скоро по лицето на Виктор Юшченко се появиха неприятни кожни прояви, поради което той получи прякора „Шрек“, в чест на едноименния трол от популярната анимация. Обаче отравянето му се отразява добре, според различни оценки мъката и състраданието на украинците му носят около 4% повече гласове и той успява да спечели изборите. Но толкова компетентните германски лекари не разбират причините за отравянето. Има много версии, от неуспешно лечение със стволови клетки до интриги на руските специални служби. Самият Юшченко говори за вътрешни врагове и докладва за разкриването на лабораторията, където е направена отровата. Въпреки това, повече или по-малко окончателна версия се появява едва през 2009 г., когато най-авторитетното британско списание "Лансет" публикува проучване за отравянето на Юшченко с диоксин (по-правилно - 2,3,7,8-тетрахлордибензодиоксин или C12H4Cl4O2). Донякъде е странно, че германските професионалисти успяват бързо да поставят диагноза, но още по-смешно е, че известният немски токсиколог, професор в клиниката “Шарите” Гилберт Шонфелдер, препоръчва на Виктор Юшченко да яде обикновени пържени картофки, мазнините от които да извлекат диоксина.

Виктор Ющенко

Ако обаче тук може да се говори за поверителност и просто скриване на диагнозата по искане на пациента, то ситуацията с не много верния съюзник на Юшченко, Юлия Тимошенко, вече говори за политическите пристрастия на лекарите. Арестувана и осъдена през 2011 г. с формулировката „за злоупотреба с длъжност ...“, отличаваща се с изключителна активност, здравословен начин на живот и спортуване, у бившия министър-председател на Украйна веднага откриват множество заболявания. През април 2012 г. при нея са допуснати лекари от клиника „Шарите“, които твърдят, че тя има хронична дискова херния и че е невъзможно тази добре проучена болест да се лекува в Украйна. Нещо повече, през октомври 2013 г. ръководителят на “Шарите”, професор Айнхойпъл, лично казва, че без операция Тимошенко няма шанс за възстановяване. По-нататък обаче започват небивалиците. Освободена в хода на украинската цветна революция, Тимошенко обикаля Киев с инвалидна количка в продължение на няколко дни, но ботушите на висок ток, които тя носи на краката си, стават популярна тема за шеги сред украинците. След това освободената затворничка от „режима на Янукович“ заминава за Берлин, където веднага се изправя на крака след физиотерапия.

Юлия Тимошенко

Разбира се, случаят с Тимошенко е политически мотивиран, но защо лекарите трябва да допринасят за политическия фарс, да участват в политическите игри? И, най-важното - да обявят болестта ѝ за нелечима, а след това да я излекуват едва ли не с едно докосване. Лъжата не допринася за репутацията на клиниката.

Сестра "Смърт" и "Новичок"

През 2020 г. репутацията на “Шарите” е допълнително компрометирана. Именно там беше отведен руският опозиционен лидер Алексей Навални уж отровен от Новичок. По някаква причина никой не се е замислял , че подобен скандал абсолютно не е от полза за Путин и обкръжението му и за премахване на „неудобния“ е нужен по-прост и не толкова очевиден начин. Но експертите на клиниката почти веднага откриват следи от "Новичок". Странно, очевидно напълно неефективно отровно вещество, както се вижда от предполагаемите случаи на употребата му, което не е в състояние да убие никого. Навални остана жив и здрав мъченик за руската демокрация, лекарите очевидно получиха благодарност от специалните служби.

Алексей Навални

Да припомним, че именно в „Шарите“ беше демонстрирана определената несъстоятелност на германската медицина - от сестра “Смърт” Ирена Бекер, която е осъдена на доживотен затвор през 2007 г. за убийството на петима пациенти. Бекер, сестра в известната германска болница, просто тормози и измъчва пациентите, които не харесва, изпращайки ги в отвъдното, включително със смъртоносни дози лекарства. В определен момент сестрата забравя у себе си празна ампула с опасно лекарство, което в крайна сметка води до разкритието ѝ, но точният брой на жертвите все още не е ясен. Но тази история оставя много въпроси за организацията на контрола върху медицинския персонал в „най-добрата“ германска клиника.

Ситуацията само с Тимошенко показва как германските лекари са свързани с политиката и без пристъп на съвест са готови да изфабрикуват диагнози в интерес на специалните служби. Най-вероятно обаче потокът от важни пациенти от постсъветското пространство към “Шарите” ще отслабне. Малко хора искат да стават мъченици за демокрация, лежейки тихо в стерилно чистата германска морга. Не винаги е възможно да се разбере какво ще замислят германските специални служби и техните задгранични партньори.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели