/Поглед.инфо/ Молдовската партия “Действие и солидарност”, водена от Мая Санду, или по-точно американският посланик Дерек Хоган, спечели парламентарните избори на 11 юли в Молдова. Между другото, победителите показаха блестящ пример за хибридна война. Цяла глутница мисионери от „Града на хълма“ с псалми за правата на човека в едната ръка и снопове долари в другата, така умело напудриха мозъка на местните политици, че накрая повярваха в странен бог и организираха ритуали около задграничните идоли. Не бяха необходими дори мъниста и обеци. Достатъчен беше опиумът за „принадлежност към Запада”.

Ликуването на Държавния департамент на САЩ и активистите на партията на Санду, всички с чужди румънски паспорти в джобовете си, по някаква причина не се подема от обикновените молдованци: те започват да подозират, че са на път да ги обърнат в „бесараби“. Има една любопитна особеност в тази хипотетична трансформация: значителна част от „бесарабите“, които си изкарват прехраната, по някаква причина не считат Румъния за „обетована земя“ и не бързат да работят там. Приоритетните страни на отпътуване на молдованци по работа са Италия, Великобритания, Франция, Испания и Полша. Поради обезценяването на рублата, Русия отстъпи в този списък, но все пак остава в челните редици.

Защо не Румъния?

Нима там не печелят много? Или не им дават да работят? Въпросът е спорен. В каква равнина трябва да търсим обяснение? Един от отговорите ми дава семеен приятел, московска молдованка, лекар по професия. Възрастните ѝ родители живеят в Молдова, а тя вече има руски паспорт и няма да се връща в родината си. Тя е добре тук.

„Моите родители са учители, те са преминали през румънската окупация като дете. Баща ми не може да си спомни това време без нецензурни изрази, въпреки че тогава е бил малко момче. Според него румънците се отнасят с нас като с добитък, въпреки че самите те са мръсни прасета. Били сме в положението на второкласни хора”, заяви тя.

Има много такива свидетелства. Румънската окупация оставя толкова дълбока следа в живота на молдованците, че и до днес не е забравена. Не само защото румънските войници се държат противно, но и защото донасят със себе си общия принцип на отношението на „Велика Румъния“ към „мръсна Бесарабия“. И това не се забравя. И очевидно не е напълно изживяно.

Така сред обикновените молдованци няма силно желание да се съберат с румънската „Обетована земя“. Всяка нация се стреми да се почувства достоен участник в живота сред другите нации и историческият опит на молдованците им служи като предупреждение. Освен това имат избор.

Ако се опитат да ги накарат да се влюбят в Румъния насила, тогава ще започне съвсем друга история. В края на краищата на сила хубост не става.

Разбира се, на американците не им пука дали молдованците ще бъдат обидени от подобно „изкуствено скрепване“ или не. За американците основното е, че те правят поредната стъпка към обграждане на Руската федерация с пръстен от недружелюбни режими. Пробивът вече е осъществен. Скоро румънските момчета и момичета ще запълнят изцяло офисите в Кишинев и рязко ще завъртят волана в посока Запад.

Остава само да направят молдованците нация, неприятелска към Русия. Вярно, по тази точка ме измъчват съмнения ....

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели