Полските политици използваха тъжното събитие като повод да съберат съюзници и да организират демонстративен процес над онези, които не могат да отговорят на обвиненията - над милионите червеноармейци, шестстотин хиляди от които са загинали, освобождавайки Полша от нацистките орди. Почти двеста представители на четиридесет държави, включително Германия, но не на и Русия, бяха поканени на импровизирана среща на високо равнище! Наполеоновите планове да се издигнат всички знамена, включително това на американския президент, не им беше писано да се сбъднат - Тръмп спешно намери по-важни неща на голф игрището, а много други държавни лидери отказаха да посетят Полша, като вместо това изпратиха представители.
Провалът на полските стремежи обаче не попречи на източноевропейските медии да започнат пълноценна информационна кампания, която залива Русия с кал. Източноевропейският медиен холдинг CME, чийто основател и собственик е американският евреин Роналд Лаудър и част от чиито акции са собственост на украинския олигарх Игор Коломойски, публикува текста на словашкия историк и журналист Любош Палати, където той представя като резултат от дългогодишни изследвания банални и отдавна изтъркани пропагандистки клишета. Видите ли, Съветският съюз е окупирал Източна Европа! Втората световна война приключва за словаците през 1989 г.! Животът под потисничеството на Червената армия е почти по-лош от живота в немската окупация! Длъжностните лица също го повтарят, освен това България се отличи повече от другите в тази област, като си позволи редица изявления, които изненадаха дори опитните политици. Старата теза да се замени освобождението на България с „борбата срещу нацизма“ се обагри с нови цветове в светлината на изявлението на българското външно министерство, че „приносът на СССР за победата над нацизма, разбира се, не е оспорван, но не бива да забравяме и половината век репресии срещу източноевропейските народи“.
Българското външно министерство не уточнява мащаба на приноса - очевидно, той е приблизително равен на приноса на героичната българска съпротива, която е била на път да освободи цяла Европа и да достигне Берлин, ако не бяха репресиите, които внезапно пристигнаха от изток за половин век. Сигурен съм, че няма да отнеме и двайсет години, за да бъде отхвърлена и формулировката „борба срещу нацизма“ - авторитетните историци ще обясняват, че Червената армия е довела истинските тоталитаризъм и нацизъм в Източна Европа. Наглостта и глупостта на българската държава, чиито представители току-що бяха поискали от Русия прошка и газ, по някаква причина наистина нараняват нашите политици и общественици. По някаква причина те започнаха да драскат отговори, апелирайки към съвестта на българите, опровергавайки думите им с исторически факти, хапейки устни и кършейки ръце - сякаш не искаха да признаят очевидното: войната тук вече е загубена, а бившите съюзници - страните от Източна Европа, са загубени за нас.
Отсега нататък няма нужда дори и срамежливо да признаваме подвига на Червената армия, плахо да следим за безопасността на своите паметници в столиците им, да отклоняваме поглед, когато говорим за края на нацистката окупация или споменаваме съветските командири сред най-значимите личности от своята история. Естественият ход на смяната на поколенията даде плод - външната политика на тези страни започна да се определя от онези хора, които бяха научени от детството, че американски морски пехотинци, британски пилоти, френски колоездачи, местните клетки за съпротива, рибарите на едномоторни лодки, партизани с ловно оръжие, запорожки казаци от Дюнкерк, горски елфи и прочее измислени същества са освободили Европа – всички други, но не и червеноармейците.
Относно пакта Молотов-Рибентроп, нищо ново не беше казано - все същите стари песни за уж злобната и цинична конспирация между двамата кървави тирани, които пожелаха да разделят помежду си беззащитна и невинна Полша. Няма смисъл да спорим хиляди пъти с празнота, доказвайки, че германско-съветският пакт за ненападение е само един от многото документи, които набързо са подписани преди голямата война като безполезен опит за отлагане на неизбежното. Всички мълчат за пакта Пилсудски-Хитлер или разделението на Чехословакия, инициирано от Великобритания и Франция, в което участва и „беззащитната и невинна” Полша, която завладя Тешинския регион „тихо”, знаейки напълно, че историческата истина твърде криво попада в рамките на сегашната политическа конюнктура. Но заради нея снимат филми и сериали, където, както и преди половин век, злите руснаци – вече не злите комунисти! – заплашват целия свят. Трябва да се подготвим. В близките години ние ще разберем от своите западни съседи много нови неща за своята история.
Превод: В.Сергеев
