/Поглед.инфо/ Преди дни от трибуната на немския бундестаг депутатката, госпожа Йозлем Алев Демирел, една скромно облечена жена, приличаща по-скоро на домакиня, притичала от къщи за да сподели тревогата си, изрече отчетливо думите:

„Нашите деца няма да ви дадем!“

Каза го на Мерц в отговор на пощръклялото му бързане в завера с Шолц и Хабек да увесят на немския народ извънконституционен мегакредит за въоръжаване. Адресира посланието си тя и към други евромайки като Калас и фон дер Лайен, за да им напомни, че и те имат деца. За двете една френска журналистка каза наскоро, че от тях в момента само „войнски крясъци“ се чуват и нищо смислено.

Ако ставаше въпрос само за крясъци, щеше да е поносимо, но в Брюксел след решението за 800 милиарда вече усилено се работи по реализиране на заплануваното. Нещо повече, на обществото в Европа са представени две, според твърденията им, експертни прогнози. Първата, че над 80% се е увеличила опасността от руско нападение срещу Запада. Второто, че след десет години ЕС след като похарчи въпросните милиарди ще е в състояние да води успешни военни действия в своя защита без значение срещу Русия или САЩ.

С просто око се вижда, че първото твърдение като процентна величина е изсмукано от пръста на някоя брюкселска анонимна влъхва, за да оправдае второто. За сега не е известен подобен анализ, нито е правен, нито има основание да бъде проведен. Изсмуканото нашироко и гръмогласно се съчетава в медиите с непрекъснато повтаряния рефрен, че Путин се готви да ни нападне. Предлагат се почти като на тото различни времеви фишове. Наскоро един австрийски коментатор ей така между другото запита: „Може ли някой да ми каже какво точно би получил Путин, ако завладее Европа? Като пазар тя вече престана да ги интересува. А като противник съвсем. Тогава – какво?“ След думите му в телевизионното студио настана мълчание. Един глас се обади. „Ама той иска да направи империя!“ Коментаторът само го изгледа и подхвърли: „А Русия сега какво е?“ И дискусията приключи.

Втората тема, за десетгодишния срок е нещо по-сериозно и с не леки последици за европейските страни. Бих казал от душа на измислилите го, да ви имам самочувствието, че се надявате, още десет години да ви търпят европейците. Но, както се казва, като сме ги избрали в Брюксел, сега ще им гледаме резиля. Ще има да преглъщаме кредитната каша, която ни забъркаха. Между впрочем при активното участие и на нашето праведно правителство! Ако трябва обаче по-внимателно да погледнем на нещата, в тези десет години има закодирана една неприятна, дори коварна истина. В един диспут по западен телевизионен канал известната анализаторка на глобалните процеси Сузане Вайгелин-Швирдцик, без да е военен специалист, се сети да запита: „А какво ще правим докато текат тези десет години? Казват ни, че ще строим отбранителния потенциал. Обаче докато той няма да е готов, ние с какво ще се отбраняваме? После, кой ще ни гарантира, че някой знаейки за какво и срещу кого се въоръжаваме, ще ни подари тези десет години? Нима не може да избухне войната след 2 или3, или 5 години? А самият факт, че тези десет години и намеренията в тях така масово се пропагандират, дали няма да е повод за изпреварващи ходове?“

Все въпроси, които са зададени от умен човек за да предизвикат разсъжденията на умни хора. В Брюксел обаче никой не иска да се замисля за това, щото е ясно от коя група са – на умните или напротив. Самоубийствено се повтаря мантрата за 800 милиарда все едно, че като сме решили да ги съберем и дадем за въоръжение, още на следващия ден това ще ни направи силни и готови, както на времето се обявяваше, за защита и отбрана.

Макрон пак събира тайфата от „желаещи“. Както вървят нещата обаче „желаещите“ са на път да загубят желанието си, ако във двете стаи в Джеда се стигне до желаното не от макронци, а от останалия свят. Дано по-скоро. Иначе стройните редици на „желаещите“ започнаха да се пропукват отвътре. На Мелони вече й писна от наставления и инструкции. „Няма да продължаваме мълчаливо да гледаме как други решават съдбата ни!“, рече дамата със смелото сърце. „Играта ще върви по нови правила и с хладна глава“, заключи тя. Не е трудно да се познае кого като свой партньор за игра по нова правила и с хладен ум тя си е набелязала.

Дано по-бързо, както казва Тръмп, да спре убийството на млади момчета в Украйна. Бих допълнил, продължавайки изреченото от Демирел, дано по-бързо да надделее разума и спре проектираното убийство на нашите растящи деца след десетте години. А и никога повече!