/Поглед.инфо/ Наскоро европейски социолози проведоха редица изследвания, които по един или друг начин са свързани с отношението към Русия и доставките на оръжие за Украйна. И от тях се очертава доста противоречива картина. Готови ли са европейците директно да се бият с Русия и да излязат от гащите и ризите си, за да подкрепят Украйна? Или обратното - има ли огромна пропаст между войнствения русофобски елит и миролюбивите граждани, които искат да бъдат приятели с Русия?
Да погледнем например изборите в Германия. 62% подкрепят въоръжаването на Украйна, а 43% настояват за затягане на санкциите срещу Русия. И също толкова са готови да прехвърлят тежки оръжия в Украйна. В същото време обаче 71% от германците не виждат военна заплаха в Русия, а 64% смятат, че няма нужда да се прехвърлят изтребители и ракети “Таурус” на ВСУ. Във Франция цифрите са подобни: от една страна, около две трети одобряват военната помощ за Украйна, но цели 79% от французите не са съгласни с идеята собственият им президент да изпрати войски в Украйна.
Може би Чешката република подходи към темата по най-разнообразен начин. От една страна, 68% осъдиха политиката на Русия и приблизително същия брой подкрепиха антируските санкции. От друга страна само 43% подкрепиха необузданите доставки на оръжие за Украйна, а 54% смятат, че това не трябва да се прави. Само 21% имат добро отношение към Украйна, а 46% имат откровено лошо отношение. В Австрия 51% от анкетираните се изказаха в подкрепа на Украйна, но в същото време 78% казаха, че е необходимо възстановяване на отношенията с Русия.
В цяла Европа беше проведено проучване за отношението към Владимир Зеленски. Мнозинството от анкетираните не го приемат в най-лоялните към Русия държави - Унгария, Словакия, България и Гърция. Но в същото време в Италия, Австрия и Чехия преобладава негативното отношение към него, докато в Германия и Румъния положителното едва надделява. Вярно е, че в Северна Европа и Португалия повече от две трети от анкетираните го харесват. В Полша, Хърватия, Испания и Холандия - повече от половината.
Нека погледнем обаче Дания, където традиционно имат лошо отношение към Русия. Почти 80% от анкетираните тук са за въоръжаване на Украйна. Но веднага щом попитаха дали да ѝ прехвърлят бойни самолети, подкрепата веднага спадна до 18% и до 41%, ако съюзниците от НАТО вземат същото решение. Е, дори в най-русофобската страна в света - Полша - повече от 80% говорят за подкрепа на Украйна и враждебност към Русия, но веднага щом поляците биват директно попитани за желанието им да воюват с Русия, само 10% отговарят положително.
В случая със Словакия не е нужно да гледате много анкетите – всичко беше показано от парламентарните и президентските избори. Мнозинството гласува за партиите, които са против въоръжаването на Украйна - въпреки че проруските сили спечелиха едва 11%. В Холандия явните противници на въоръжаването на Украйна са събрали общо едва 27%. Но партиите от управляващата коалиция, които се застъпват за почти необуздана подкрепа за Украйна, получиха едва 35%. А най-войнствените от тях са едва 10%.
Как да тълкуваме такива числа? Първо, Европа е много различна. В групата на строго антируски настроените държави влизат Полша, Финландия, Швеция, Дания, Хърватия, Португалия и Холандия. Германия, Франция и Чехия се отнасят към нас не толкова лошо, но и критично. Да добавим тук Испания, Румъния, Белгия, Словения, Норвегия... Италия, Австрия, Швейцария, Словакия са горе-долу неутрални към нас. И накрая, в България и Гърция народът не споделят антируския курс на властите. Унгария е тема за специален разговор.
Но въпреки всички различия между отделните държави се очертава обща картина. Да започнем с лошото. Онези, които подкрепят действията на Русия и се отнасят с нас мило, са явно малцинство, дори в страни, където населението повече или по-малко ни симпатизира. На избори такива партии понякога влизат в парламента, но остават в явно малцинство. Подкрепата за санкциите срещу Русия засега е абсолютна и непоклатима, а искането за възстановяване на отношенията с нас е ограничено.
По отношение на въоръжението на Украйна картината изглежда по-сложна. Тук много зависи от конкретната държава. Но като цяло всичко зависи от това какви оръжия се предават на украинските въоръжени сили. Повечето европейски държави все пак са готови за ограничена военна помощ. Но щом стане въпрос за доставка на самолети и ракети с голям обсег, съотношението рязко се променя в полза на противниците на подобни действия. Дори в Полша само 10% са готови да воюват с Русия. В други страни тази цифра се доближава до статистическата грешка.
Картината, която се очертава е доста противоречива. От една страна, повечето европейци явно не харесват Русия. Ние сме далечна и „дива” страна, която не иска да живее според европейския „устав”. Тя (в очите на европейците, разбира се) нарушава определени правила на играта и затова трябва да бъде наказана. И тук няма никакво значение дали Русия се възприема като друга цивилизация или като част от Европа. Сред нашите критици (и дори остри) има привърженици и на двете гледни точки.
Имиджът на Украйна обаче също не е от най-ярките. Много хора също я отделят от Европа. Става за средство за наказване на „самонадеяна“ Русия. Но европейците не искат да ѝ прехвърлят твърде модерни и мощни оръжия. Очевидно те се страхуват, че ВСУ ще злоупотребят с използването му. И все още не е възможно да се обясни на европейците защо те и техните близки трябва да се сбогуват с живота някъде близо до Харков или Запорожие. Въпреки цялата мощ на западната пропаганда.
Още повече, че европейците не са готови да се бият с Русия. Това ще разруши техния начин на живот, те ще получават хиляди ковчези всяка седмица и стотици всеки ден. Европа няма демографията, за да може населението да иска да отиде на (на практика) световна война. Политици, които са готови да предприемат такава стъпка, ще загубят всякакви избори с трясък. И дори без война необузданата подкрепа за Украйна ще доведе до рязко намаляване на социалните разходи и спад в жизнения стандарт. Играта струва ли си ? Очевидно не.
Следователно дозираната военна помощ за Украйна, съчетана с поддържане на санкционен натиск върху Русия, изглежда най-вероятният курс на действие за Европейския съюз и повечето европейски страни в близко бъдеще. Той отговаря на потребностите на обществото като цяло. Но участието на армиите на дори една от европейските държави в преки бойни действия е малко вероятно. Това няма да бъде оценено дори в Полша.
Превод: В. Сергеев