/Поглед.инфо/ След изборите Чехия най-вероятно ще получи ново правителство от представителя на блока “Заедно”, Пиратската партия и “Старост и независими”. Победилата коалиция “Заедно” и нейният лидер, вероятният бъдещ лидер Петър Фиал,а няма как да се нарече различно от русофобска.

Има риск Чехия да се превърне във втора Полша, за която борбата с нашата страна ще стане основен смисъл на външната политика. Резултатът можеше да е по-добър - но за разлика от своите противници, Русия не се сработва с русофилите.

Изборите в Чехия се провеждат на фона на фактическо късане на отношенията на тази страна с Русия. Припомненият шпионски скандал, разиграл се през април, завърши с това, че дейността на руското посолство в Прага и на чешкото в Москва се оказаха фактически парализирани. Последната крачка тук остава, уви, не за Русия. Чешките власти закрпиват училището при руското посолство, в което се учат не само децата на дипломатите, но и просто рускоезичните деца, постоянно живеещи в Прага и околностите ѝ.

За последните месеци градусът на антируската риторика в Чехия донякъде се е снизил донякъде, но причината е крайно неприятна. Повечето политически сили се съгласиха помежду си, че Русия трябва да се отстрани от конкурса за строежа на АЕЦ “Дуковани”. Същото може да се каже за руско-чешките отношения като цяло - повечето чешки политици настояват, че първата насрещна крачка трябва да се направи от руската страна, извеждайки Чехия от списъка си с недружелюбни държави.

Като единствена “лъжичка мед в кацата с катран”, може да се нарече готовността на премиера Андрей Бабиш и външния министър Якуб Кулганек към възобновяването на определен диалог с Русия. И двамата заявиха, че настоящето състояние на руско-чешките отношения е противоестествено, че политиката трябва да се отделя от бизнеса и човешките отношения. Но отново - никакъв значим жест спрямо Русия не е направен. Нито решиха нещо по свалянето на паметника на маршал Иван Конев, нито прекратиха издирването на “Петров и Боширов” при взривовете на полигона във Върбетице.

Гласове на разума може да се нарекат гласовете на настоящия и бившия президент Милош Земан и Вацлав Клаус, които призоваха да се прекрати с антируската истерия. Не се съгласиха с нея нито чешките Комунисти, нито крайнодесните от партия “Свобода и пряка демокрация”. Но това са откъслечни гласове. В една или друга степен повечето чешки политици са “забравили” за сътрудничеството с Русия. И допитванията показват, че 65% от чехите в една или друга степен виждат в Русия, ако не заплаха, то най-малкото проблемен и неудобен партньор.

Не може да се каже, че руската тема е заела видно място в предизборната кампания. Къде повече внимание отделиха на премиера Бабиш и скандала с недвижимото му имущество. Тук изплуваха обвинения от 2007 година за присвояване на средства, отделени по линия на ЕС. Наскоро се добави и “Досието на Пандора”, в което се твърди, че Бабиш е придобил на Лазурния бряг на Франция цял замък. Впрочем, историята за далаверите на ръководителя на правителството продължават от години. И едва ли нещо тук би се добавило към имиджа му.

Рейтингът на партията на Бабиш “Движение на недоволните граждани” през последната половин година силно се колебае. В определен момент изглеждаше, че просто се е сринал, но в последния момент почти се върна към показателите от 2017 година, когато резултатът при непълни 30% донесе победа на един от най-богатите хора в Чехия. В последния момент премиерът започна да говори повече колко е недопустимо да се живее под диктата на ЕС, за неприемливостта на бежанците по квотите на ЕС. И неговия колега от Унгария Виктор Орбан дойде демонстративно да го подкрепи.

Що се отнася до Русия, то в партията са се събрали хора от различни възгледи. Едни от тях са отявлени привърженици на санкциите, а други привърженици на тяхната отмяна. Тя не подкрепи свалянето на паметника на Конев, не спекулира по исторически теми. В крайна сметка партията на Бабиш зае второ място, получавайки над 27% и 72 депутатски места. Предвид, че другите не са готови за коалиция с нея, видимо ще ѝ се наложи да влезе в коалиция. И при цялата шпионска история подобна история такъв резултат може да се смята за неудачен за Русия.

Отношението към Русия при различните политически сили не е еднакво. За агресивни русофоби може да се приеме либерално-консервативната коалиция “Заедно”. Влизащата в нея евроскептична Гражданско-демократична партия и проевропейската либерално-консервативна партия “ТОП09” открито наричат Русия свой враг. Припомнят ѝ най-мрачните страници от историята, призовават с нея да се говори единствено на езика на силата, засилвайки санкциите. Именно тези партии измислиха демонтажа на паметника на Конев и поставянето в Прага на обелиск на власовците.

Влизащият в същия блок консервативен и проевропейски Християн-демократичен съюз е малко по-уместен, но и там няма помен за готовност за диалог с Русия. В крайна сметка именно “Заедно” зае първо място, получавайки 28% от гласовете. Нейният лидер, гражданският демократ Петър Фиала, призовавайки Русия да бъде поставена на колене, най-вероятно ще стане нов чешки премиер. Голям е рискът, че сега двустранните отношения просто окончателно ще замръзнат до следващите избори.

Малко по-добре се отнася към Русия лявоцентристката Пиратска партия (близка до европейските “Зелени” и либерално-консервативната партия “Старост и независими”. Тук те не залагат толкова на приказките за “вечния руски деспотизъм”, както в победилия блок, но се отнасят лошо към Русия. Партиите настояват за запазването на антируските санкции, призовават за строг отговор към Русия по време на шпионския скандал. Те явно нямат намерение да издигат наново паметника на Конев (дори и на друго място).

В определен момент въпросната коалиция дори можеше да разчита на победа, но преди самите избори увисна. Тя събра около 15,5 гласове и ще разполага с 37 депутатски кресла. По всяка вероятност те, заедно с “пиратите” и “старците” ще бъдат компания на “Заедно” в новата управляваща коалиция, а нечий от представителите им може да оглави МВнР. Вероятността такъв министър да проведе среща с руския си колега клони към нулата.

Картинката в 200-местната Камара на депутатите се допълва от крайнодясната партия “Свобода и пряка демокрация”. Тя загуби около процент в сравнение с изборите от 2017 година, получавайки 9,5% от гласовете и взема 20 мандата. Това са русофили, които подкрепят излизането от ЕС и НАТО, които искат развитие на всевъзможното развитие на връзките с Русия. Но при настоящото положение няма как да са нещо различно от “глуха” опозиция. Надеждата е в последствие чешкият избирател да се разочарова от антируския курс на своята страна.

С пълен крах приключиха изборите за чешките леви партии - социалдемократите и комунистите. И двете за първи път за цялото съществуване на Чешката република не събират и 5% от гласовете, необходими им за попадане в парламента. Първите губят гласове от отдавна. Те приеха активно участие в антируския скандал, макар и на фона на “Заедно” и дори “пиратите” и “старците” да изглеждаха умерено. Комунистите са подчертано проруска партия. Така че неуспехите и на двете партии са неприятни за Русия.

Малко не ѝ стигна да премине петте процента и на антисистемната партия “Клетва”, чиято идеология всъщност се свежда до борба срещу корупцията. Настроените към сътрудничество с Русия евроскептици от блока “Трикольор - свободни частни лица” не събраха и 3% от гласовете. Общо четирите гореспоменати партии получават едва малко над 15% от гласовете. Но бариерата си е бариера. Така че парламентарно мнозинство ще имат тези, които са събрали 45%.

Загубилите да му мислят. Да кажем, че “присламчили” се към партията на Бабиш, социалдемократите щяха да влязат в парламента. Що се отнася до комунистите, то тук може да се говори за недоглеждаме включително и на Русия. Тя не посъветва лоялните ѝ сили да създадат предизборен блок. Ако се беше оформил такъв, очевидно антируската коалиция можеше да не се нареди, или нямаше да бъде устойчива. Но чешката политика явно не ни е интереса. В резултат с голяма вероятност получаваме подчертано враждебна държава.

В крайна сметка TOP09, християндемократите и „старците“ също можеха да не преодолеят бариера. Въпреки това или те самите, или техните покровители от САЩ и Европейския съюз са се погрижили предварително за широк предизборен блок - чешките закони позволяват създаването му. И не сбъркаха. И сега Чехия ще бъде подчертана като „евроатлантическа“ държава. Възможно е да има различия с Брюксел по въпросите на миграцията. Но това не улеснява Русия. Новото възможно ръководство на Чехия я смята за екзистенциален враг.

Сега можем да очакваме опити за масово разрушаване на паметници на Червената армия (не е сигурно, че ще се получи, но все пак - неприятно). Или Чехия да се присъедини към твърдите противници на „Северен поток 2“. Или лишаването на Русия от договори за работа с втората чешка атомна електроцентрала - в Темелин. Или подчертани действия във връзка с представителствата на руски компании в Чехия. Или нови шпионски страсти. Почти всичко е възможно. Вероятно ще тормозят Русия - особено в началото.

Единствената причина за сдържана надежда в бъдеще е, че подчертаните антируски партии все пак нямат абсолютно мнозинство от гласовете. И ако правителството извършва груби антируски действия, а Чехия страда от тях, е възможна известна промяна на настроението в благоприятна за нас посока. Но засега е необходимо да се подготвим за това, че Чехия през следващите години ще се превърне във втора Полша, за която русофобията се е превърнала в една от основите на външната политика.

Превод: В. Сергеев