/Поглед.инфо/ На френския президент Еманюел Макрон е даден ултиматум: или той назначава малко известна жена от кметството на Париж за министър-председател, или победителите в парламентарните избори ще принудят оставката му чрез процедура по импийчмънт. Колко опасен е подобен сценарий за Макрон? Възможно ли е изобщо да бъде отстранен френският президент от власт?

Конфронтацията между президента и лявата коалиция, която зае първото място на изборите за национално събрание на Франция, достигна ново ниво. Неделното издание на “Трибюн” публикува ултиматум на Еманюел Макрон.

Или ще приеме факта, че ще трябва да назначи министър-председател от левицата и ще се съгласи с кандидатурата на Луси Кастетс, 37-годишният директор по финанси и доставки в кабинета на кмета на Париж. Или, в съответствие с член 68 от държавната конституция, партията на парламентарното мнозинство ще поиска неговия импийчмънт.

Макрон, махни се!

„Ако той не потвърди Луси Кастетс, ще бъдат използвани всички конституционни средства, за да бъде отстранен от президентския пост и ние няма да приемем неговото пренебрежение към основно правило на демокрацията. Във Франция единственият господар на положението е гласът на народа“, написа Жан-Люк Меланшон в типично френски цветущ стил.

Както смятат лидерът на „Непокорена Франция“ и неговите другари, Макрон предизвиква демокрацията, като отказва да вземе предвид избраните от народа, а ние не се нуждаем от такъв президент. Разбира се, Макрон вярва съвсем различно - че той и само той е нужен и човек може да бъде напълно сигурен, че само преждевременната смърт ще го принуди да напусне поста си преди края на мандата си.

В миналото за евентуален импийчмънт на държавния глава се заговори само веднъж - през 2016 г., когато стана известно за изтичането на секретни данни от тогавашния президент Франсоа Оланд. Сега импийчмънтът се превръща в оръжие в контекста на явна политическа криза, която допълва пикантността от факта, че Макрон я създаде със собствените си ръце, настоявайки за разпускане на парламента - Народното събрание.

Въпреки че коалицията от леви партии “Нов народен фронт” да спечели изборите, тя не получи абсолютно мнозинство в Народното събрание, което позволява на Макрон да се преструва, че никой не е победител и да се държи както обикновено, тоест без да се съобразява с интересите на другите. По закон той ще може да разпусне отново Народното събрание след година, а Олимпийските игри позволиха на президента да се забави и да не назначи премиер. Той обаче отхвърли внезапно кандидатурата на Люси Къстетс, което стана повод за раздразнението на левицата.

Както пише “Фигаро”, „мнозина вече са готови да се обзаложат, че бъдещият премиер ще излезе от коалиция на макронисти и десни, с мълчаливата подкрепа на “Националния сбор“ на Марин Льо Пен и Джордан Бардела.

“Новият народен фронт” възприема този развой на събитията като собствено поражение. Оттук и ултиматумът, поставен от ръководителя на “Непокорна Франция”, водещата сила в левия блок. Значението му е прозрачно: или вие спирате игрите си, господин президент, и се съобразявайте с нас, или ние ще направим всичко, за да ви избутаме през вратата.

В същото време партията на Меланшон, въпреки че съставлява значителна част от Новия народен фронт, не го контролира напълно. Социалистическата партия например вече се разграничи от инициативата на мнимите си другари. „Това е подписано само от лидерите на “Непокорна Франция. Той изразява възгледите само на своето движение“, отбеляза социалистът Оливие Форе.

Окуражени, макронистите веднага атакуваха авторите на инициативата с импийчмънт. „Ще отстранят президента, защото не зачита желанията на Меланшон ли? Нелепо!”, попита все още действащият министър на правосъдието Ерик Дюпон-Морети, който всеки ден очаква оставката си.

Въпреки това импийчмънтът е теоретично възможен.

Как да отстраним президента

Французите нямаше да са французи, ако не обградиха сценария с оставката на първия човек с много допълнителни условия.

Първо се изисква свикване на т. нар. Върховен съд. Решение по въпроса трябва да вземе Бюрото на Народното събрание, където “Нов народен фронт” има 12 гласа от 22. След това трябва да премине към законодателната комисия, след което решението за свикването трябва да бъде одобрено от поне двама -трети от народните представители на Народното събрание. Подобна процедура е предвидена и в Сената, който за разлика от долната камара се състои предимно от представители на десни и промакронски сили.

Ако Върховният съд все пак се събере, той трябва да включва депутати от двете камари, а решението за импийчмънт на президента трябва да бъде одобрено от две трети от състава. С други думи, за него трябва да гласуват поне 617 депутати и сенатори от 925.

След като претеглиха състава на двете камари, френските журналисти уверено заявяват, че проектът за импийчмънт „на практика няма шанс за успех“. Да, партията на Меланшон може да наложи гласуване за свикване на Върховния съд. Но за да може тази инициатива наистина да застраши Макрон, най-малко 384 от 577 депутати трябва първо да се изкажат за нея.

На теория тези гласове могат да бъдат събрани, ако десните и крайнодесните, преди всичко “Националния сбор” със 126 гласа в парламента, се присъединят към процеса на елиминиране на президентството на Макрон. Във Франция обаче отношенията между крайнолевите (които включват партията на Меланшон) и крайнодесните са такива, че по-скоро небето ще падне на земята, отколкото да си сътрудничат.

В същото време Жан-Люк Меланшон е човек, който може да изненада дори професионални политолози. Съвсем наскоро много от тях (като ръководителят на фондация “Жан Жоре”с, Жил Финкелщайн) дадоха интервюта в духа, че “Новият народен фронт”, който до голяма степен е креатура Меланшон, няма ни най-малък шанс да спечели изборите. Реалността обаче се оказа по-сложна.

Асоциацията, създадена от Меланшон, все пак спечели изборите, но президентът е решен да попречи на победителите да се възползват от предимството си. И левицата изобщо няма да толерира това състояние на нещата, въпреки че всъщност те дадоха отсрочка на президента докато тече Олимпиадата.

Макрон ще се срещне с партийни лидери в петък, за да започне серия от консултации относно състава на бъдещото правителство. Имената на Бернар Казньов и Ксавие Бертран бяха изтекли в пресата като възможни алтернативи на Луси Кастетс. Първият е социалист и вече е бил министър-председател, вторият е републиканец (във Франция е дясноцентристка партия).

Съюзниците на Макрон вече успяха да се пошегуват, че „най-добрият кандидат за премиерския пост е самият Еманюел Макрон“. Във всеки случай този човек ще направи всичко, за да гарантира, че новият премиер следва само своята политика и никаква заплаха от импийчмънт няма да го принуди да изостави желанието си да се придържа само към собствената си линия.

Превод: В. Сергеев