Ръководството на енергийната индустрия в Русия се интересува от всичко, което се случва в Европа, само като демонстративен урок каква да не се прави – знае се кой се учи от чуждите грешки и кой предпочита сам да ги допуска.
Най-фундаменталната причина за енергийната криза, която набира скорост в ЕС, е рязкото увеличаване на обема на строителството на тяхна територия на слънчеви и вятърни електроцентрали, не само с предоставянето на директни държавни субсидии и облекчени заеми, но и с преференции за закупуване на произведена от тях електроенергия в сравнение с традиционните електроцентрали.
В същото време ръководството на ЕС, преди всичко Европейската комисия, натрапчиво аргументираше и все още доказва, че това състояние на нещата е „лоялна конкуренция“, при която „възобновяемите енергийни източници доказват своето превъзходство над горивните централи“. Класическият случай, когато идеологията – в случая псевдолибералната – се поставя над икономиката. Пазарните отношения са изкривени в името на определена догма, която няма научна основа, и сега виждаме последствията от подобен кръстоносен поход срещу здравия разум.
Псевдолибералната енергетика на Европейския съюз
След като отхвърлиха всякакви проекти за развитие на въглищната енергия, които биха могли да намалят тежестта върху околната среда, лидерите на страните от ЕС не просто спряха работата си, а ги унищожиха физически, като ентусиазирано показаха в „медиите“ всякакви експлозии. Като заместващи станции са изградени нови и нови СЕЦ (слънчеви електроцентрали) и ВяЕЦ (вятърни електроцентрали), като информацията за това е представена и представяна в изкривен вид.
Традиционно фалшиво новинарско заглавие: „В този и този район беше пуснат в експлоатация вятърен парк с мощност 200 мегавата, способен да осигури с електроенергия десет хиляди домакинства”
Изглежда красиво, но реалността е много по-прозаична.
Коефициентът на инсталирана мощност на най-новите ВяЕЦ, тоест времето, през което оборудването им действително генерира електроенергия, не надвишава 25 процента:
Вятърният парк, относително казано, работи три месеца в годината, а през останалото време просто „украсява“ пейзажа.
Мерната единица “едно домакинство в количество от един броя” е един вид сферичен кон във вакум, тъй като привържениците на зелената енергия никога не дават никакви обяснения дали това е частна къща с площ от 60 квадратни метра, или многоетажна сграда с няколкостотин апартамента.
Това се прави единствено с цел да се изгради общественото мнение по определен начин, но това не е основният проблем от техническа гледна точка.
Тъй като и СЕЦ, и ВяЕЦ са критично зависими от времето, пускането им в експлоатация трябва да бъде придружено от изграждане на резервни централи, способни да поемат натоварването при тихо или облачно време. Но в условия, когато такова строителство зависи само от ефективен частен собственик, просто няма да се появи резервен капацитет - именно защото частният собственик иска да бъде ефективен.
Никоя частна компания няма да остане доволна от инвестицията в изграждането на газова електроцентрала, която ще работи от време на време – в онези часове, когато няма вятър и облаци в небето. Никой няма да плати за присъствието на такава електроцентрала, тъй като потребителят плаща само за получените от него киловат-часове, а оперативните разходи няма да изчезнат никъде. Трябва да се плаща за работата на дежурните оператори, да се плаща за поддръжката на дежурните компресорни станции, които осигуряват газовото снабдяване и т.н.
Нито една страна от ЕС няма държавна програма за изграждане на резервни мощности – в ЕС преобладават принципите на либералната икономика, което пряко забранява на държавата да участва в преки икономически дейности.
Изводът е очевиден: въглищните електроцентрали бяха изведени от експлоатация и разрушени, изградени са СЕЦ и ВяЕЦ, при това не са се появявали резервни газови електроцентрали.
Първият сериозен алармен звънец се случи през отоплителния сезон 2020/2021 г., когато сред европейските енергетици се появи нов технически термин „черно студено спокойствие“ - облачно време с отрицателни температури и без вятър. В същото време през януари-февруари 2021 г. се случи първият скок в цените на пазара на газ: нивото на спотовите цените скочи 120 на 340 долара за хиляда кубически метра.
Но такъв рязък растеж се оказа краткосрочен и не беше масов, така че нямаше реакция нито от отделни държави, нито от Европейския съюз като икономическа асоциация.
Унгария е единственото изключение
През юни се появи първото и засега единствено изключение от това правило - Унгария. Властите на тази конкретна страна още през май трезво оцениха ситуацията, която се развива по това време:
Дългата и студена пролет доведе до прекъсване на пълненето на подземните хранилища, сушата в Бразилия и Югоизточна Азия повиши търсенето и цените на ВПГ в тези региони, накъдето се запътиха от европейския пазар и доставките на този ресурс.
През юни, когато в континенталната част на Европа се установи спокойствие, което доведе до рязък спад в обема на производството на електроенергия във ВяЕЦ министърът на външните работи и външноикономическите отношения Петер Сиярто се появи в Русия, участвайки в работата на Международния икономически форум в Санкт Петербург, където се проведе първият кръг от преговори с “Газпром” за сключване на дългосрочен договор за доставка на газ за строящия се “Балкански поток”.
В края на юли е и второто посещение на Сиярто в Русия, което води до подписването на договор между унгарската компания МВМ “Газпром” за годишна доставка на 4,1 милиарда кубически метра за период до 2036 г. включително. Резултатът е много поучителен: при средни цени на газа на спотовите платформи в Европа, надвишаващи 1000 долара за 1000 кубически метра, унгарските потребители ще получат 300 долара за същия обем.
Разбира се, цената ще бъде многократно коригирана, но е очевидно, че условията все пак ще бъдат забележително различни от това, което сега е прието да се нарича пазарни цени в Европа.
Енергиен преход - руски сценарий
Но ръководството на енергийната индустрия в Русия се интересува от всичко, което се случва в Европа, само като демонстративен урок как да не се прави – знае се кой се учи от чуждите грешки и кой предпочита сам да ги допуска.
Очевидно е, че речта на Владимир Путин, изнесена от него на пленарната сесия на Руската енергийна седмица, не е някаква интерпретация. Президентът постави напълно определен вектор с крайната цел - въглеродната неутралност на руския енергиен сектор до 2060 г.
Буквално час след изказването на президента на същия форум министърът на енергетиката на страната Николай Григориевич Шулгинов изнесе, но вече на сесията „Енергетика: глобални предизвикателства и възможности“.
Министърът говори за това как изглежда енергийният баланс на Русия днес: 20 процента от общото производство на електроенергия се заемат от водноелектрически и атомни електроцентрали, около 0,5-1 процента - от СЕЦ, ВяЕЦ, както и от приливни и геотермални електроцентрали, 47 на сто - от газови електроцентрали и 12 на сто - въглищни електроцентрали.
С други думи, делът на нисковъглеродното производство в Русия в момента е 40,5-41 процента, докато Шулгинов е изключително коректен : делът на възобновяемата енергия е точно 0,5-1 процента - не може да има по-голяма точност, тъй като генерирането в СЕЦ и ВяЕЦ зависи от метеорологичните условия. За да се постигне въглеродна неутралност, енергийният баланс трябва да се промени, но не по начина, по който го прави Европа.
До 2035 г. целта е да се увеличи делът на атомните електроцентрали в енергийния баланс до 22%, а на възобновяемите енергийни източници до 4,5%, като по този начин се увеличи делът на нисковъглеродното производство до 47%. До 2060 г., за да се осигури въглеродна неутралност, е необходимо да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници до 12-12,5 процента, а делът на атомните електроцентрали - до 25 процента. Що се отнася до въглищните електроцентрали, предвид нашите климатични условия, няма смисъл те да бъдат напълно изоставяни - ако се извърши подмяната на въглищните ТЕЦ, то само с остаряването на оборудването им и като се вземат предвид резултатите от газификацията на територия на Русия - следователно няма строги насоки в тази посока.
Николай Шулгинов също отбеляза такъв нюанс като териториалните енергийни баланси, които имат доста остри разлики помежду си. От гледна точка на надеждността на енергоснабдяването се забелязват негативни тенденции в обединената енергийна система на юг, където делът на СЕЦ и ВяЕЦ през последните години нараства до 25 процента.
За да се регулира прекъсването на тяхното генериране, вече е необходимо да се разработят планове за изграждане на водноелектрически централи и хидроакумулиращи електроцентрали (ХАЕЦ) - първите са максимално маневрени (те позволяват както да се намали, така и да се увеличи обемът на производство в широк диапазон), докато другите са единствените регулатори от мегаватовия клас днес. Има много научни експериментални разработки в областта на твърдотелните акумулатори, но ХАЕЦе технология, която е доказана с десетилетия на работа в различни условия и в различни страни по света и е доказала своята ефективност.
И отново за дългосрочното правителствено планиране
При изготвянето на схема и програма за развитие на ЕЕС (Единна енергийна система) и общата енергийна система на Изтока е необходимо, разбира се, да се вземе предвид фактът, че търсенето на електроенергия ще расте всяка година. Просто заключение: за да остане делът на водноелектрическите централи на 20 процента до 2060 г., Русия трябва да продължи да ги строи, както малки, така и големи.
Друг извод: малко увеличение на дела на АЕЦ в енергийния баланс ще трябва да се осигури не само чрез изграждане на резервни мощности във връзка с постепенното извеждане от експлоатация на уран-графитни реактори РБМК, но и чрез изграждане на напълно нови АЕЦ. Като се има предвид необходимостта от развитие на Арктическата зона, тя трябва да бъде не само големи атомни електроцентрали, но и атомни електроцентрали с ниска мощност, както наземни, така и плаващи.
Двата практически заключения, които министърът на енергетиката на Русия предлага да направи в много близко бъдеще, са напълно логични. Необходимо е да се направят корекции в Енергийната стратегия до 2035 г. и да се подготви разработването на още по-дългосрочни програми за развитие – до 2050 г. и до 2060 г.
Изводът звучи доста „революционно“, тъй като наистина прилича на държавни планове за развитие от времето на СССР, но това е само на пръв, повърхностен поглед. Енергийната криза, която се разгръща пред очите ни в Европа, сериозни проблеми, които се проявяват в енергийния сектор на Китай, не оставят никакво съмнение: енергията наистина изисква правителствено планиране и дългосрочно планиране.
Само това ще позволи да се избегнат дисбаланси в тази важна индустрия, да се гарантира надеждно енергийно снабдяване на икономиката и населението на страната през цялото време на енергийния преход, който в Русия няма да следва нечии модели, а като се отчитат руските национални и природни особености, икономически условия, руските интереси и положението пред Русия пред глобалните предизвикателства.
Остава да се отбележи, че речта на Николай Шулгинов не е единствената на форума: ден по-късно министърът на енергетиката участва в сесията „Перспективно развитие на електроенергийната индустрия: поддържане на надеждност и подобряване на производителността“.
Става дума за още по-детайлно планиране на предстоящия енергиен преход, а предложенията в речта на министъра, предполагат значителни промени в цялостната работа на руското правителство.
Превод: В. Сергеев
