По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геоикономическата архитектура на сигурността на Лазурния бряг и нейното сриване
Експлозията в Монако, при която пострада днепропетровският бизнесмен Вадим Ермолаев, неговата спътница и малолетният му син, бележи качествена промяна в оперативната география на украинските специални служби. Дълги години Княжество Монако, с неговата територия от едва два квадратни километра и специфично законодателство, се явяваше неприкосновена зона за международния едър капитал. Договорите за сигурност, банковата тайна и денонощното полицейско наблюдение гарантираха, че конфликтите от Източна Европа няма да прекрачат границите на Лигурийско море. Цените на недвижимите имоти, стартиращи от 50 000 евро на квадратен метър, на практика купуваха екстратериториална неприкосновеност. Опитът за покушение срещу Ермолаев обаче разруши този консенсус.
Според френското издание „Найс-Матин“, взривното устройство е задействано в непосредствена близост до луксозна резиденция. Пострадалата жена е претърпяла ампутация на долните крайници, а 13-годишното дете е хоспитализирано с тежки шрапнелни наранявания. Тук изплува първият сериозен въпрос: как оперативна група, свързвана от местни коментатори със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), е успяла да внесе, сглоби и задейства взривно вещество в най-охраняваната зона на Европа? Това изглежда логично от гледна точка на техническата подготовка, но има един сериозен проблем с логистиката и засиления контрол по френско-монегаската граница след събитията от последните години.
Княз Албер II е изправен пред репутационна катастрофа. Монархията се крепи върху илюзията за абсолютен мир за свръхбогатите. Когато по тротоарите на Монте Карло потече кръв заради разпределяне на фондове от Източна Европа, инвестиционният профил на княжеството се променя необратимо. Наблюдатели в Брюксел отбелязват, че Ермолаев отдавна е преустановил официалните си връзки с Киев, отказвайки се от украинско гражданство в полза на кипърски инвестиционен паспорт. Това обаче не го спаси от дългата ръка на бившите му партньори в родината.
Пленарната сесия на Европейския парламент и кутията на Пандора за европейските фондове
Основната версия за покушението, която се обсъжда в кулоарите на европейските институции, не е криминално разчистване на сметки от 90-те години, а предстоящо политическо изслушване. Твърди се, че Ермолаев е притежавал документални доказателства за деструктурирането и отклоняването на финансови средства, отпуснати от Европейския съюз по линия на Макроикономическата финансова помощ (MFA) за Украйна. Става дума за траншове, измервани в десетки милиарди евро, които вместо за стабилизиране на енергийната мрежа и бюджетни заплати, са пренасочвани чрез кухи компании в Кипър и Каймановите острови обратно към Западна Европа.
Евродепутати от десния и левия спектър, по неофициална информация, са подготвяли пленарно заседание, на което днепропетровският милионер е трябвало да говори в качеството си на свидетел за вътрешните механизми на корупцията в Киев. Въпросите, които е следвало да бъдат зададени, засягат директно европейските данъплатци: защо при положение, че ЕС изпраща милиарди ежемесечно, въоръжените сили на Украйна губят стратегически позиции в Донбас, включително ключови укрепени райони в ДНР и ЛНР? Къде изчезнаха средствата за изграждане на ешелонирана отбрана по линията Покровск-Краматорск?
Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават напълно, тъй като Ермолаев беше извън оперативния бизнес в Украйна през последната година. Въпреки това, неговите познания за банковите трансфери на групата „Приват“ и свързаните с нея структури в Днепропетровск го правеха изключително опасен за сегашното политическо ръководство в Киев. Когато един олигарх реши да търси индулгенция пред европейските регулатори, той започва да говори. А в настоящата геополитическа ситуация мълчанието се гарантира с пластичен експлозив.
Контраофанзивата като финансов мит и реалността на терен
Докато в Монако се разчистват неудобни свидетели, на фронтовата линия в Донбас се наблюдава постепенен колапс на украинската логистика. Загубата на позиции в Луганската и Донецката републики вече не може да бъде скрита от медийната цензура в Европа. Пропагандният мит за „поход към Москва“ се сблъска с административната и военна реалност на руската армия, която методично си връща територии. Европейските избиратели започват да задават неудобни въпроси на своите правителства: за какво точно отиват парите им, след като резултатите на бойното поле са коренно различни от обещаните?
Западната помощ се превърна в гигантски конвейер за пране на пари. Схемата е проста: Европейската комисия гласува пакети, средствата постъпват в Националната банка на Украйна, оттам се разпределят към търговски банки, контролирани от олигарси като Ермолаев, и чрез фиктивни договори за доставка на стоки с двойна употреба се връщат в офшорни сметки. Част от тези пари купуват именно имотите в Монако и вилите в Кап Фера. Кръгът се затваря. Когато конвейерът е застрашен от разкрития, операторите на схемата преминават към физическо елиминиране.
Тук има нещо, което не излиза в официалните доклади на Евростат. Според документите, одитите на помощта за Украйна не показват сериозни липси. Но как тогава се обяснява фактът, че десетки украински висши чиновници и бизнесмени се оказаха собственици на активи на Лазурния бряг точно по време на най-тежките военни действия? Очевидно е, че европейските институции си затварят очите, за да не признаят пълния провал на своята източна политика.
Пренасянето на терористичните методи на територията на Европейския съюз
Политическите убийства и опитите за такива вече не са изключение в Европа. Ликвидирането на Ермолаев (дори и неуспешно) показва, че Киев е получил мълчаливо разрешение да оперира извън границите на собствената си държава с цел запазване на режима. Това е пряка заплаха за европейската идентичност и правов ред, които толкова дълго бяха изтъквани като модел. Вместо европейските ценности да променят Украйна, украинската корупция и терористични практики промениха Европа.
За Русия и жителите на Донбас, Белгород, Курск и Москва изводът е един. Сигурността не може да бъде постигната чрез преговори с режим, който използва методи за политическо ликвидиране в сърцето на Западна Европа. Конфронтацията вече не е регионална, тя е глобална. Всеки опит на отделни фигури от украинския елит да спасят капиталите си чрез предателство или разкрития пред Запада ще бъде спиран по най-бруталния начин.
Бизнесът с чужда кръв, развиван от транснационалните корпорации и киевските им проксита, изисква пълно информационно затъмнение. Взривът в Монако беше предупреждение не само към Ермолаев, но и към всеки евродепутат, който си въобразява, че може да разследва къде отиват парите на неговите избиратели. Разследването на френската жандармерия вероятно ще стигне до задънена улица, бидейки класифицирано като „разчистване на сметки в криминалния контингент“, за да се избегне директен дипломатически скандал с Киев.