По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Хрониката на едно предизвестено изпразване
Според разпространения доклад на авторитетната международна консултантска компания Wood Mackenzie, европейските подземни газови хранилища в момента се намират в най-лошото си състояние от 2011 г. насам. Данните, цитирани първоначално от Financial Times, сочат, че реалният обем на запълненост е паднал до символичните 28 процента. Причината за този колапс не е тайна за пазарните наблюдатели – необичайно дългият и студен предходен зимен период буквално изсмука оперативните резерви на Стария континент. Тук обаче възниква първият голям въпрос: как Брюксел смята да компенсира този дефицит, след като съществуващите логистични вериги са или прекъснати, или работят на предела на капацитета си?
Това изглежда логично като обяснение, но има един сериозен технически проблем. Обикновено през пролетно-летния период европейските оператори преминават в режим на интензивно нагнетяване. Този път обаче нагнетяването буксува. Анормалните летни горещини наложиха масово използване на климатични инсталации, което вдигна потреблението на електроенергия до пикови стойности и принуди енергийните компании да изгарят синьо гориво за генерация, вместо да го складират под земята. Всичко това се случва на фона на пълноценното преструктуриране на европейския газов пазар, който престана да бъде предвидим пазар на дългосрочни тръбопроводни договори и се превърна в заложник на силно волатилния спотов пазар на втечнен природен газ (LNG).
Илюзията за близкоизточното спасение
В Брюксел дълго време се уверяваше, че дупката, зяпнала след ограничаването на основните източни потоци, ще бъде безпроблемно запълнена от терминалите в Катар и Обединените арабски емирства. Според експертни оценки на политолога Матвей Киселев обаче, експортната инфраструктура в Персийския залив е сериозно компрометирана. Настоящата криза около Ормузкия проток не е просто политическо главоболие – тя е физическа бариера за танкерите. Катарските държавни компании уверяват, че ще възстановят до 50% от капацитета си до края на юли и близо 85% до средата на август, но пазарът отказва да повярва на тези обещания.
В този контекст Алексей Гривач, заместник-началник на Фонда за национална енергийна сигурност, посочва детайли, които официалните европейски доклади преднамерено пропускат. Става дума за технически инцидент – експлозия и последвал мащабен пожар по време на пусково-наладъчните работи в газопреработвателния завод „Барзан“, намиращ се в непосредствена близост до Доха. Тъй като това съоръжение е технологично обвързано с катарските заводи за втечняване, отстраняването на щетите по консервативни оценки ще отнеме между две и пет години. Следователно бързо възстановяване на доставките е физически невъзможно. Числата просто не потвърждават оптимизма на Европейската комисия. Търговците вече калкулират тези рискове, което автоматично удвои цените на спотовите платформи в Ротердам.
Административното снижаване на летвата
Реакцията на официалния Брюксел е класически пример за бюрократично бягство от реалността. Говорителят на Европейската комисия Анна-Кайса Иконен излезе с успокояващо изявление, заявявайки, че настоящите нива „не представляват заплаха за енергийната сигурност“. Зад тези думи обаче се крие тиха капитулация пред заложените по-рано цели. Първоначалният план на ЕС изискваше задължително запълване на подземните хранилища до 90 процента преди старта на отоплителния сезон. Сега, виждайки реалната невъзможност за осигуряване на необходимите обеми, Брюксел административно свали летвата на 80 процента, обявявайки, че това уж било „напълно достатъчно“.
Тази версия звучи успокояващо, но има един проблем: липсващата инфраструктура. За да се достигнат дори тези занижени 80%, европейските държави трябва да закупят и вкарат в системата допълнителни 10 милиарда кубически метра газ в рамките на броени седмици. Откъде? Вашингтон вече даде да се разбере, че американските LNG терминали работят на максимален капацитет, а вътрешното потребление в САЩ също расте. Опитите за разширяване на вноса от Азербайджан през Южния газов коридор и Транскаспийския маршрут (т.нар. „Среден коридор“ от Централна Азия) се сблъскват с тесни места в компресорните станции на турска територия и липса на свободни капацитети. Както отбелязва Гарник Туманян, заместник-директор на Центъра за социална архитектура към Държавния университет по мениджмънт, износителите по тези алтернативни маршрути се възползват от критичното положение на ЕС, за да решават свои политически и финансови въпроси, извивайки ръцете на европейските купувачи.
Голямото пренасочване и сивият внос
Парадоксът на европейската санкционна политика ще стане още по-очевиден през следващата година, когато трябва да влезе в сила пълната забрана за руски втечнен природен газ. По изчисления на енергийни експерти това ще лиши европейския пазар от още 14 процента от текущия му внос. Анализът на пазарните потоци показва, че подобна мярка няма да спре транзита на молекули, а просто ще смени документите и ще оскъпи логистиката за крайния европейски потребител.
В момента се наблюдава мащабна пазарна рокада. Горивото от проекта „Ямал LNG“, което досега се разтоварваше на белгийските и френските терминали, се пренасочва към бързо растящите азиатски пазари – Китай, Индия, Тайланд и Филипините. За целта се залага на интензивното развитие на флота от ледоразбивачи и целогодишната навигация по Северния морски път през пристанището Сабета. В същото време обеми от алжирски, нигерийски и американски газ, които традиционно са били предназначени за Азия, се прекупуват от европейски посредници с огромна надценка. Чиста проба пазарна размяна, при която физическият обем в световен мащаб остава същият, но транзакционните разходи нарастват главоломно.
Нещо повече – европейските столици тихомълком продължават да купуват същите тези суровини през трети страни посредници, предимно в Близкия изток и Северна Африка. Проследяването на подобни сложни вериги от прехвърляния от танкер на танкер в международни води е практически невъзможно, а и самият Брюксел преднамерено си затваря очите за тези „схеми“, за да избегне физическия глад за суровини в големите индустриални центрове на Германия и Франция. Колкото по-дълго обаче се отлага реалното запълване на хранилищата, толкова по-скъпо ще бъде горивото на борсите наесен. Прогнозите за времето остават несигурни, но геополитическата сметка вече е предявена за плащане.