/Поглед.инфо/ Докато Лондон помага на Киев да води войната до последния украинец, британците пропуснаха „политическото земетресение“ на своя територия. Така британските експерти сега наричат ​​резултатите от изборите в Северна Ирландия, спечелени от партията „Шин Фейн“ („Нашите“). За какво става дума и как това може да доведе до разпадането на Великобритания“.

Северна Ирландия е най-бедният регион на Обединеното кралство и най-проблематичният. В продължение на десетилетия в Северна Ирландия всъщност се води гражданска война между местните католици, които се застъпват за обединението с Ирландия (те също се наричат "националисти" или "зелени" - традиционният цвят на острова) и протестанти, които се застъпват за запазването на територията като част от Великобритания. Те от своя страна се наричат юнионисти (от думата за съюз) или просто „оранжеви“ (почит към паметта на холандския владетел Уилям Орански, който става крал на Англия и побеждава последния ѝ католически крал Джеймс II, на река Бойн в Ирландия).

По демографски причини, а също и благодарение на подкрепата на Лондон, властта в региона беше в ръцете на юнионистите. „Северна Ирландия е създадена като юнионистка област с привнесено юнионистко мнозинство“, пише ирландският историк Браян Хенли.

Въпреки това през 1998 г., за да се спре кръвопролитието, е сключено т. нар. Споразумение от Разпети петък, което гарантира на ирландските католици да поддържат връзки с Ирландия, а също така им дава право да участват в управлението на Северна Ирландия. Така регионът започва да се управлява от двама министър-председатели (първи министър и заместник първи министър), представляващи най-големите юнионистки и националистически партии в местния парламент. По-голямата от тези две фракции заема поста първи министър, а втората - заместник първи министър.

Юнионистите, разбира се, не бяха доволни, но се успокоиха факта, че след сключването на Споразумението за Разпети петък именно те заемат поста първи министър. „Юнионистите отдавна са свикнали, че никога повече няма да управляват сами. И все пак можеха да се утешат с мисълта, че дори ако трябва да приемат равенство с националистите, юнионистите ще бъдат първи сред равни“, пише ирландският журналист Финтан О'Тул. „Езикът и символиката са от голямо значение в Северна Ирландия и това безусловно „първо място“ беше дебело утешително одеяло за юнионисткото движение“, смята той.

Нова демография

Сега обаче всичко се промени. На изборите на 5 май националистическата партия „Шин Фейн“ спечели 29% от гласовете и 27 места в парламента на Северна Ирландия. Демократическата юнионистка партия (ДЮП) успя да спечели само 21% от гласовете и да запази едва 25 места. И така, представителката на "Шин Фейн" Мишел О'Нийл става първи министър. И по този начин тя на практика прекъсна вековна традиция, когато от 1921 г. - от създаването на Северна Ирландия - юнионистите управляваха региона.

Експертите приписват победата ѝ на много фактори - на активно използваната социална програма, на разцеплението в рамките на юнионисткото движение. Един от акцентите обаче е демографският. Според Джонатан Пауъл (бивш преговарящ за Северна Ирландия, който представляваше британското правителство), тазгодишното преброяване на Северна Ирландия ще отчете за първи път, че католиците превъзхождат протестантите.

И общностите са разделени географски. Ако погледнете електоралната карта, Шин Фейн спечели в южните райони на Северна Ирландия, докато северната част на региона остана с юнионистите.

Когато се появят, ще гласуват.

И сега някои експерти твърдят, че в Ирландия – както някога в Шотландия – може да се проведе референдум за независимост, в резултат на който Северна Ирландия ще напусне Великобритания и ще се обедини с Ирландия.

„Не мисля, че хората разбират напълно последиците от успеха на „Шин Фейн“. Свидетели сме на предстоящия и, според мен, вече неизбежен колапс на Великобритания“, каза Пиърс Морган, известен британски журналист. „В Северна Ирландия победи ИРА. Нейният политически пудел „Шин Фейн“ изпревари демократичните юнионисти и се превърне в най-голямата партия в местния парламент. И в крайна сметка всичко това ще доведе до прехвърлянето на шестте окръга на Северна Ирландия под управлението на Дъблин“, пише неговият колега Питър Хичинс.

Последният референдум по този въпрос беше проведен през 1973 г. и 99% от избирателите гласуваха за запазване на членството във Великобритания - но тогава националистите не участваха в гласуването (избирателната активност беше едва 59%). И тогава католиците не бяха мнозинство.

Вярно е, че тук не всичко е толкова просто. Факт е, че според Споразумението от Разпети петък хората от Северна Ирландия наистина имат право да се съберат отново с Ирландия след съответните референдуми в двете части на острова. Референдум в Северна Ирландия обаче се нуждае от зелената светлина на Лондон, а британското законодателство гласи, че държавният секретар на Северна Ирландия трябва да свика този референдум, ако „изглежда вероятно“, че има мнозинство в полза на обединението.

А сега на Лондон не му изглежда вероятно. Държавният секретар за Северна Ирландия Брандън Люис уверява, че „Шин Фейн“ не е увеличил броя на своите мандати, няма увеличение на гласовете на националистите. Според ръководителя на британското министерство на правосъдието Доминик Рааб, „58% от населението е гласувало или за партии, които подкрепят това да бъдат във Великобритания, или за партии, които не подкрепят конституционни промени“. Ако погледнете обаче числата, се оказва, че трите юнионистки сили са събрали едва 40% от гласовете като цяло.

Вероятно г-н Рааб класира партия „Алианс“, която зае трето място, сред противниците на оттеглянето. Избирателите, които са за междуобщностната хармония, гласуваха за "Алианса". Те не са нито „зелени”, нито „оранжеви” – но в същото време са условно „сини”, тоест проевропейски настроени. Те не искат да ходят в Ирландия - искат да се върнат в ЕС, макар и това да може да стане само чрез Ирландия.

Със собствени ръце

И точно този фактор, а не самият референдум, може да доведе до разцепление в Великобритания. Това е съюзът на ирландските националисти и проевропейски настроени жители на региона, който ще създаде много „вероятно мнозинство“. И основната ирония е, че северноирландските юнионисти и самият Лондон имат значителен принос за формирането на този опасен за Лондон избирателен съюз.

Факт е, че като част от споразумението за Брекзит, Великобритания подписа т. нар. Протокол за Северна Ирландия. Според този протокол Северна Ирландия от икономическа гледна точка остава в правното поле на Европейския съюз, а митническата граница ще преминава през Ирландско море. Това беше направено, за да не се възстанови границата между Ирландия (отсъствието на която е съществен елемент за предотвратяване на католическия сепаратизъм). В резултат на това се оказва, че Северна Ирландия е икономически привлечена към Ирландия. Естествено, юнионистите останаха крайно недоволни от това. Всъщност Лондон - или по-скоро лично Борис Джонсън – чисто и просто ги заряза.

„Революцията на Брекзит поглъща собствените си деца. Освен „Партията на Независимостта“, Демократичните юнионисти бяха единствената голяма партия в страната, която напълно и ентусиазирано се застъпва за възможно най-рязък Брекзит. Тя инвестира в информационната кампания за Брекзит, помогна за свалянето на Тереза Мей и довеждането на Борис Джонсън на власт на Даунинг стрийт. И изненадващо за партия с много висок процент трезвомислещи, тя толкова се подлъга от Брекзит, че повярва на Джонсън, когато се закле, че границата на Ирландско море ще бъде начертана само през трупа му “, казва Финтан О'Тул .

И сега юнионистите всъщност изнудват г-н Джонсън. Лидерът на ДЮП Джефри Доналдсън отказва да сформира дуумвират с Мишел О'Нийл (тоест да създаде ново правителство), докато британските власти не денонсират Протокола за Северна Ирландия. „Всеки кандидат-юнионист на изборите беше против Протокола за Северна Ирландия“, каза Доналдсън. „Позицията по този въпрос е недвусмислена и сега зависи от стъпките на правителството. Достатъчно думи, време за действие. Границата на Ирландско море трябва да изчезне и да бъде заменена с мерки, които ще възстановят мястото на Северна Ирландия на вътрешния пазар на Великобритания“, допълни той.

И ЕС ли ще зареже юнионистите?

Резултатът е парадоксална ситуация. От 90 избрани депутати в местния парламент 54 са за запазване на протокола под една или друга форма, но правителството не може да се състави без ДЮП – все пак това е най-голямата юнионистка партия. И ако няма правителство, то след 24 седмици Северна Ирландия ще бъде изправена пред нови избори, след които ДЮП отново ще се превърне в най-голямата юнионистка партия. Дори ако завърши на трето място след „Шин Фейн“ и „Алианса“, все пак ДЮП ще трябва да делегира човек в дуумвирата. И тя няма да направи това, без да се откаже от протокола - това е основното искане на юнионистите.

Всъщност самият Борис Джонсън би се радвал да преразгледа Протокола, но Европа не му позволява да го направи. Лондон се опита да договори преразглеждане на това споразумение с ЕС, а Брюксел отказа.

Британските медии твърдят, че заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шевчович в разговор с Лиз Тръс на 28 април е казал, че ЕК няма и според него никога няма да има мандат да преразгледа протокола. Същата идея беше повторена и от посланика на ЕС във Великобритания Жоао де Алмейда. „Нека бъдем честни: не сме готови да предоговаряме международно споразумение, което подписахме само преди няколко години“, каза дипломатът. Наистина, от бюрократична гледна точка процесът на ревизия е нереалистичен – новото споразумение трябва да бъде разгледано и одобрено от всички национални парламенти на страните-членки на ЕС, включително Ирландия, което не се очаква.

Сега Великобритания се опитва да намери изход от ситуацията – тоест да не загуби Северна Ирландия и да запази контрола над юнионистите там. Дори и сега да успее да убеди ДЮП да създаде правителство, това в никакъв случай няма да стане изход - при жив Протокол. Затова Лондон се опитва да реши проблема по традиционния си начин – изнудване и заплаха да се откаже от предварително сключени споразумения. Според слуховете правителството на Великобритания, след като не успя да накара ЕС да преразгледа Протокола за Северна Ирландия, може едностранно да го денонсира. Тоест да се изостави границата с Ирландско море и да се преместят митниците от северноирландските пристанища към ирландската граница.

Ако обаче Лондон тръгне по този път, той не само ще получи рязко влошаване на отношенията с Европейския съюз, но и прилив на католически сепаратизъм (достигащ до насилие), денонсиране на Споразумението от Разпети петък и всъщност граждански война. Не в Украйна, а на британска територия. По-точно, все още британска.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?