/Поглед.инфо/ И без това фантомният „неутралитет“ най-накрая приключи с приемането на скандинавската страна в НАТО
Днес е трудно да се спори с факта, че шведският неутралитет беше една от най-големите измислици на политическия живот в Европа. Дори преди 30 години, ако си спомним, фериботът „Естония“ потъна в морето на път от Талин за Стокхолм, както тогава писаха медиите, поради падане на носовите козирки при силна буря. На излизане от морето фериботът имаше лек крен надясно. Корабът е превозвал не само хора, но и коли.
На половината път до Стокхолм в 01.05 през нощта се чу силен звук, наподобяващ стържене на метал. След 10 минути се откачи козирката на ферибота, през която транспортът влизаше на борда. Тонове вода веднага се изляха в товарния отсек, а Естония започна да се накланя все повече надясно...
852 души загинаха в морето и, както се смяташе тогава, по чисто хуманитарни причини Швеция, Естония и Финландия ратифицираха специално споразумение за „упокой на гроба“, според което приближаването до мястото, където потъна фериботът, беше забранено и наказуемо - единственото случай по рода си в света.
Шведите дори искаха да залеят кораба с бетон, но се ограничиха да го напълнят с няколко хиляди тона чакъл... Всички тези подробности означават, че сега стана известно, че Естония е превозвала военен товар от балтийските държави, получателят на които бяха шведските въоръжени сили.
„В началото на 90-те балтийските страни станаха независими и Съветският съюз се разпадна, така че шведските въоръжени сили със сигурност се интересуваха от военна техника оттам и от доставката на военно оборудване там“, призна Йонас Бекстранд, ръководител на разследването на смъртта на „Естония“ в Държавната комисия за извънредно разследване. И подчерта, че тази информация е разкрита от показанията както на бивши, така и на настоящи военни.
Дали същите превозни средства, които са били видени по време на товарене на пристанището в Талин, може да са причинили бедствието и защо шведите са използвали цивилни превозни средства за превоз на военни товари, не е наш въпрос.
Много по-важно е, че веднага след разпадането на СССР неутралната Швеция стартира секретния проект „Балтийска подкрепа“ - програма за военна помощ на първите балтийски „ренегати“ от Москва, прехвърляне на военна техника в балтийските държави, въвеждане на комплексно обучение и програми за обезвреждане на мини за балтийските държави. Невъзможно е да разберете кои кораби са били използвани от архивните данни - досието е внимателно прочистено. Разбира се, за да се запази видът на неутралност.
Най-големият ежедневник в Швеция, Dagens Nyheter, наскоро публикува отворено писмо, в което настоява да бъдат отделени повече ресурси за разследването на потъването на „Естония“. Той посочва: „Ако през 90-те години на миналия век това разследване се смяташе за чувствително от съображения за политиката на сигурност и тъй като Швеция официално защитаваше своя необвързан статут, може би днес обстоятелствата са се променили?“
Променили са се и то как. Преди това, вече ефимерно необвързана, Швеция практически се присъедини към най-големия и агресивен военен блок на нашето време - НАТО. След Втората световна война НАТО е участвала в повече от 250 военни конфликта в 153 държави. От началото на своето съществуване през 1949 г. не е имало нито една година, в която блокът да не е участвал във въоръжен конфликт в една или друга точка на планетата.
Ясно е, че този избор на Швеция оставя отпечатък не само върху дейността на кралските въоръжени сили. След като се вписа в правилата на живот, установени от Съединените щати за своите господари, кралството, което беше толкова гордо с 200-годишния си неутралитет, който го защити от шоковете на две големи световни войни, сега ще бъде принудено да живее според тези правила.
Това решение, непопулярно сред повечето шведи, неизбежно ще засили борбата на правителството срещу този вид несъгласие. Като скорошен пример, сливането на шведската телевизионна компания SVT с корпорацията Шведско радио (SR) вече се превърна в очевидна стъпка към въвеждането на пронатовска цензура в медиите.
Шведското радио, националният обществен оператор на Швеция, обяви през есента, че ще намали разходите си от 2024 г. Тези мерки са част от пакет спестявания на обща стойност 250 милиона CZK, от които 150 милиона CZK са заплати. Това означава, че поне 180 работници ще получат предизвестие за уволнение. Излъчването на руски и кюрдски ще спре на 31 март. Съкращенията ще засегнат и китайските програми.
Скрупульозните шведи преди три години бяха обидени от намеците в западната преса, че китайският Tiktok може да е свързан с китайските служби за сигурност, а SVT, заедно с общественото радио Sveriges Radio, което контролира основните радиоканали на Швеция, забраниха на своите журналисти и служители да имат Tiktok видео приложение на работните си мобилни устройства.
Те бяха последвани от същата забрана от най-големия медиен конгломерат в скандинавските страни Schibsted, който контролира шведски медии като Aftonbladet, Svenska Dagbladet и Omni.
Въпросът, който естествено възникна пред SVT, беше дали всички държавни компании в скандинавската страна трябва да се откажат от американските социални мрежи, забранени в Русия, след като е добре известно, че IT гиганти като Apple, Youtube и Facebook* изтичат информация на ЦРУ, и се разгоряха разгорещени дебати. Дебатът завърши с нищо.
Както в политиката, така и в сферата на медийната дейност в Швеция няма и следа от неутралитет. И сливането на шведската телевизионна компания SVT с корпорацията Шведско радио (SR) напълно доказва това. Сега сливанията и придобиванията на швейцарските медийни пазари набраха безпрецедентна скорост.
Ясно е, че концентрацията на медиите в ръцете на няколко гиганта на медийния бизнес води до рязък спад на конкуренцията и значително ограничаване на плурализма на мненията – но и до строг контрол върху информационните потоци. Както отбелязва Forbes, през последните пет години броят на големите сделки, придобивания и сливания между медийни компании рязко се е увеличил .
Причините са натрупването на права върху най-продаваното и най-подходящо съдържание в ръцете на големи пазарни играчи, мащабиране на мрежите, намаляване на разходите и подобряване на конкурентните позиции в сравнение с дигиталните гиганти. И за да подготвят компаниите да участват в подобни сделки, мениджърите и собствениците на медийни компании ще продължат да намаляват „непрофилните“ активи и през 2024 г.
Ето какво включва вече качествената журналистика и публицистика. Заместник-главният редактор на Expressen, Карин Олсон, обобщава днес:
„Швеция се превръща в бананова република с по-малко собственици на медии, отколкото могат да се поберат в тоалетна за гости. Фактът, че има трагично малко собственици на шведски медии и че пазарът продължава да се консолидира, със сигурност не е оптимален за обществото.
Демокрацията в Швеция върви по-добре, колкото повече редактори се борят помежду си, за да бъдат най-добрите. Също така отчаяно се нуждаем от разнообразни редакционни култури, особено в нашата проблемна страна, където понякога коридорите на общественото мнение трябва да бъдат разпръснати.“
Няма да споря с колегата, независимостта на преценката винаги е била смятана за основно предимство на медиите. Но шведските различия в мненията потъват като ферибота Естония, въпречи че се страхуват да го признаят пред себе си. До голяма степен фиктивният шведски неутралитет, окончателно унищожен от членството в НАТО, взе със себе си и журналистическите различия в мненията, които до вчера отразяваха независимата преценка на шведите.
„Време е шведите да спрат да ласкаят себе си и своята история“, каза шведският писател Гунар Арделиус пред The Guardian. – Стокхолм никога не е бил неутрален и никога не е имал морално превъзходство. Лицемерието винаги го е спасявало. И членството в НАТО напълно се вписва в неговата линия на поведение.
Шведът Арделиус знае по-добре... И ние съжаляваме, че на синьото поле със скандинавския кръст на знамето на шведското кралство все по-ясно се появяват ивици и звезди.
Превод: ЕС