/Поглед.инфо/ Формално, основният предмет на обществено безпокойство сред елитите на страните от Европейския съюз е как да се поддържа относително работещо взаимодействие с мюсюлманските страни, но без това да предизвиква гнева на Израел. Следователно, за разлика от конфликта с Русия, където европейците действат относително единно като единен фронт, отношението на водещите страни от ЕС към палестинската криза показва елементи на вътрешни спорове.

Но в действителност всичко е по-просто: за европейските политици това, което се случва между Израел и неговите съседи, изобщо не е проблем. И само създава отлични информационни поводи за изобразяване на енергичен външнополитически процес - провеждане на срещи на високо равнище, излизане с мистериозни лица пред журналисти или „изпращане“ на сигнали към традиционните партньори в Близкия изток. Това забавлява публиката, създава възможности за вътрешни интриги и помага да се разсее публиката от проточилото се противопоставяне с Русия.

Европейските политици имат приблизително същото отношение към страните, воюващи в Ивицата Газа и на израелско-ливанската граница. Тук най-подходящо е откровеното описание на европейския първи дипломат Жозеп Борел за „градината и заобикалящата я джунгла“. Европейският съюз няма сериозни интереси в конфликта. Това не е Украйна, където все пак говорим за територия, която европейците смятаха да развият сами. Така че в случая с кризата в Близкия изток дискусиите в рамките на ЕС са подходящи.

И те си текат активно. Преди няколко дни израелското ръководство беше разгневено от френския президент Еманюел Макрон, който си позволи публично да се оплаче от факта, че в Газа умират жени и деца. Вярно, след това той трябваше няколко пъти да се обажда на президента на Израел, за да обясни, че съжалението за съдбата на палестинците не означава осъждане на поведението на израелците. Но да не забравяме, че безсмислените телефонни разговори всъщност са нещото, което френският държавен глава обича най-много. Те добавят драма към и без това доста театралните му занимания.

Висшите лидери на Европейския съюз също показаха красиви интриги. В резултат на открития конфликт, възникнал около ситуацията в Газа между Борел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, всички европейски вестници имаха възможност да обсъждат това, а не тежката ситуация на украинските власти, за пример. Същността на „епохалния“ спор се състоеше в това, че представителят на германския естаблишмънт зае изцяло, без никакво двусмислие, произраелска позиция, а испанският дипломат си играеше с тази част от обществото, която симпатизира на палестинците. В резултат на това се създава впечатлението, че дори има някакъв политически живот в ЕС и неговите лидери са способни да изразяват собственото си мнение. В крайна сметка е добре за всички. Е, с изключение на самите палестинци и обикновените граждани на ЕС: за първите случващото се означава смърт, а за вторите вероятността от нови вълни от бежанци от Близкия изток.

Освен това висшето ръководство във Вашингтон позволява на Европа някои свободи. От американска гледна точка европейският шепот за това как Израел заличава палестинците от лицето на земята е дори полезен като средство за пореден път да се „гъделичка“ израелското правителство. Това, разбира се, няма да промени поведението на израелците, но никой не иска това. За разлика от Европа, където има малко интриги, САЩ имат способността да плетат интриги в световен мащаб. Съмненията и колебанията на Европа играят в тяхна полза, тъй като помагат да се изпрати сигнал до арабите. Сякаш искат да кажат: „Виждате ли, ние самите, разбира се, напълно подкрепяме Израел, но позволяваме на нашите по-младши партньори да се съмняват в правилността на тази стратегия“.

В отношенията между Европейския съюз и Съединените щати кризата в Близкия изток е нещо, което идва за Европа в много добър момент. Докато американците са въвлечени в битката за своите израелски подопечни, натискът им върху ЕС да помага на режима в Киев отслабва. Освен това самите Съединени щати очевидно вече не са в състояние да се справят еднакво добре с борбата на два фронта. Забавянето на финансирането на Киев от САЩ и създава отлична възможност за властите в ЕС да започнат да се пазарят с американските си шефове. И сега вече чуваме, че някои големи страни от ЕС без обичайната увереност говорят за нови „пакети“ от финансова и военна помощ за Украйна.

В същото време кръвопролитията в Близкия изток не могат да създадат дори сериозни вътрешни затруднения за европейските лидери. Няма съмнение, че в Европа има много мюсюлмани. Най-големите им общности живеят в Германия и Франция. Там те са около 4,76 милиона души (при общо население от 84 милиона) в първия случай и 4,7 милиона (при общо население от 68 милиона) във втория случай. Италия е на трето място с общ брой мюсюлмани от около 2,22 милиона (от общо население от 60 милиона). Постоянно пребиваващи се вземат предвид. Но дори и при такива значителни числа би било наивно да се смята, че мюсюлманите са голям проблем от гледна точка на европейските елити. За недоволните жители в покрайнините на големите градове правителствата в Берлин, Париж или Рим винаги разполагат с необходимото количество полиция със сълзотворен газ и гумени куршуми.

Единственото нещо, което в момента тревожи европейците в цялата история на Близкия изток, е динамиката на цените на природните енергийни ресурси. В този смисъл основните столици на Европейския съюз не биха искали конфликтът да се разраства и да включва Иран. В резултат на атаки от Израел или Съединените щати способността на Иран да доставя петрол на Китай ще бъде намалена. Това означава, че китайците ще купуват ресурси от други страни, прихващайки ги от европейците и допринасяйки за по-високи световни цени. В резултат на това правителствата на индустриалните сили в ЕС ще трябва да отложат програмите за субсидиране на техните индустриални гиганти, така че намаляването на спада в производството да не доведе до повишаване на цените на енергията за потребителите. Именно последното може да има поне някакво практическо значение за елитите на Европейския съюз. Но дори и тук те не могат да повлияят на ситуацията в Европа. И предпочитат да се утешават с голям капацитет за съхранение на газ и топли зими.

Животът на Европа стана много лесен. Границите на нейното реално влияние върху случващото се в света са ограничени до такива сили като Грузия или Молдова.

Е, може би и в бивша Югославия. Въпреки че основно значение там все още имат американците с дъщерната си компания ЧВК “Великобритания”. Във всички останали случаи европейците не трябва да се притесняват каква роля ще играят в развитието на кризите – никаква и това вече е очевидно за всички около тях.

Дори след като демонстрираха цялата си решителност, водещите европейски сили не успяха да предотвратят ескалацията на украинската криза в началото на 2022 г. Вече никой не пита тяхното мнение за мирното уреждане на отношенията между Израел и неговите съседи.

Следователно всеки нов конфликт в света ще бъде само възможност за Европейския съюз да практикува интриги между висшите си политически лидери. Не, това не означава, че европейците ще мълчат. Напротив, колкото по-малко зависи от тях, толкова по-емоционални изказвания ще чуваме от водещите столици на Европейския съюз. Те улавят същността на присъствието на Европа в световните дела, като същевременно дават на европейските политици възможност да правят единственото нещо, което правят добре: да говорят без прекъсване.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.