/Поглед.инфо/ Задържането на евродепутат доведе до спонтанни протести в центъра на Рига. Причината за възмущението на руските жители на страната беше решението за събаряне на паметника на Освободителите на града от нацистите. „Вече няма илюзии: тази война е срещу нас. Няма повече мир в нашата красива страна”, пишат представители на руската общност в Латвия. Какво ще стане сега с тях и с паметника им!?
В Латвия основното събитие на петък, 13 май, беше решението на общината в Рига да събори съветския паметник на Освободителите. Демонтажът на паметника, на който руските жители на Рига масово поднасяха цветя на 9 и 10 май, стана възможно поради факта, че на 12-ти Сеймът на Латвия гласува за „прекратяванетио“ на споразумението с Русия за защита на военните паметници.
Присъдата за паметника е подписана
МВР на Латвия съобщи, че през последните дни са образувани двадесет дела за административни нарушения и три наказателни дела срещу „привърженици на държавата-агресор“ (за да попаднете под ударите, е достатъчно да дойдете на поднасяне на цветя на паметникът с Георгиевска лентичка). Те са откривани по членове „Оправдание на геноцид, престъпления срещу човечеството, престъпления срещу мира и военни престъпления“ и „Съпротива срещу представители на властта“.
Особен резонанс придоби случаят с 19-годишния студент Александър Дубяго, който излезе на 10 май пред паметника на Освободителите с руското знаме. Отначало, въпреки че полицаите имаха въпроси към него, не го задържаха. По-късно беше арестуван и дори са претърсвали родителите му. Сега младежът е изправен пред няколко години затвор. Властите на Латвия напълно подкрепиха такова грубо отношение към хората, които празнуваха 9 май. Имаше дори критики към Министерството на вътрешните работи – за „непозволена мекота“. Тримата полицаи, които дежуриха на паметника на Освободителите, бяха отстранени от постовете си.
На 13 май в Рига, на площада на кметството, трябваше да се проведе митинг в защита на паметника в Парка на победата. Градските власти забраниха митинга, докато министърът на вътрешните работи Мария Голубева и шефът на полицията Арманд Рукс предупредиха, че ако някой се опита да организира неразрешено събиране, ще бъде подложен на режим на "нулева толерантност".
Междувременно всички погледи бяха приковани към Думата в Рига, където трябваше да решат какво да правят с паметника, който дълги години лудо дразнеше латвийските чиновници и националисти. Имаше проблясък на надежда за победата на разума, но... Скоро стана ясно, че надеждата е напразна. Членовете на управляващата коалиция със своя вот дадоха да се разбере, че смятат ценностите и светините на руските жители на Рига за враждебни.
Една от тези, които гласуваха против събарянето, беше общинският съветник от "Руския съюз на Латвия" Ина Диери. Тя заяви: „Това, което се случва у нас, не е нищо друго освен политически терор на инакомислещите. Езикът на омразата става все по-силен с всяка минута. Това, което управляващият елит си позволява, не се побира в разума: предложение да се направи концентрационен лагер за инакомислещи, да се демонтира паметникът на победителите на фашизма, да се извърши ускорен превод на образованието на държавния език, постоянни заплахи от държавната полиция.
Паметникът на Освободителите е построен на обществени дарения. Всяка година на 9 май 100 хиляди души идват пред паметника .
Управляващото мнозинство не смята Деня на победата за празник, но част от населението го прави. Не сме се върнали 30 години назад. Организирането на преследване за инакомислие е Средновековие. Страната ни е на прага на икономическа и енергийна криза. Не можем да си позволим и трябва да предотвратим гражданска война с всички необходими средства. Събарянето на паметника на Освободителите няма да създаде единство, а точно обратното. Призовавам ви да гласувате против събарянето на паметника и да запазите мира в страната”.
Не я послушаха. В резултат на това беше приета резолюция за инструктиране на „Агенцията за паметници на Рига“ да предприеме необходимите действия, за да осигури демонтажа на обекта „Паметник на войниците на Съветската армия – освободители на Рига от нацистките нашественици“.
Напразен призив към за разум
Общинският съветник в Рига от “Руския съюз на Латвия” Мирослав Митрофанов по-късно каза: „Попитах колко ще струва събарянето на паметника – милион, два, три? Те не мислят за това. Те просто усещат вкус на кръв в устата си, искат да нанесат възможно най-много щети за много кратко време.”
Какво следва? Инна Диери смята, че рускоговорящите жители на страната са в сериозна опасност. „Вече няма илюзии: тази война е срещу нас. Няма вече добри съседи, няма повече мир в нашата красива страна. Хората, които донесоха цветя на 9 май на паметника на Освободителите, бяха наречени нелоялни към държавата от висшите държавни служители. И в 5 сутринта на 10 май нашите цветя вече бяха разграбени от булдозер. Вчера Сеймът гласува на едно четене за спиране на член 13 от договора, подписан през 1994 г. между Република Латвия и Руската федерация. Премахнаха законовите пречки за събарянето на паметници на съветските войници. Вярно е, че същото споразумение предполагаше изтеглянето на съветските войски от Латвия и не предполагаше едностранно оттегляне“, напомня Диери в социалната мрежа.
Диери припомня събитията от миналото, когато големи германски и еврейски общности, които са живели там, изчезват от Латвия. „Вече минаха 1939–41 г. и насилственото изгонване на германците от Латвия. Минаха 1941–45 г. иубийството на 90 000 евреи. Руснаците останаха и се появи „прозорец на възможности“. Сега трябва да се борим за правата и живота си”, казва Инна Диери.
Емоционален импулс
Малко по-късно Диери обяви, че съдът, където е поискала забрана за провеждане на митинг в защита на паметника, е потвърдил тази забрана. Въпреки забраната обаче властите се опасяваха, че на площада на кметството ще се проведе неразрешен митинг. Специални части бяха изтеглени в центъра на Рига, площадът беше затворен с метални огради. Въпреки това хората все пак започнаха да се събират. Дойдоха не само защитниците на паметника, но и привържениците на събарянето му, които издигнаха украински знамена. Също така в центъра на града бяха забелязани провокатори със символите на неонацисткия полк “Азов”.
Повечето от събралите скандираха: "Фашизмът няма да мине!" Хората се интересуваха саркастично от проукраински активисти: „Защо не се биете?“ В отговор националистите се опитаха да бутнат в ръцете на опонентите си специално разпечатани „билети“ да напуснат Латвия за Мордор Ватистан. Латвийският журналист Марат Касем е възмутен: „Според мен това може да се счита за разпалване на гражданска война!“ Полицията обаче не реагира на това.От друга страна, полицията започна да прибира именно „нелоялните ватенки: един човек беше задържан за носене на Георгиевска лента, още трима за „участие в неразрешен протест “.
Сред задържаните са и евродепутатът, ръководител на опозиционната партия "Руски съюз на Латвия" Татяна Жданок, ръководител на Латвийския антинацистки комитет Алексей Шарипов и млада активистка на РСЛ Татяна Андриец, която отиде в центъра на Рига с плакати в ръце. Новината за задържането на 72-годишната Жданок, която мигновено се разпространи в социалните мрежи, предизвика високо настроение сред привържениците на националистите. Вярно, радостта им беше краткотрайна - след няколко часа и тримата бяха освободени от полицейското управление.
Има две версии за бъдещата съдба на паметника. Според един от тях разгорещите се власти ще продължат и ще започнат демонтажа в следващите дни. Но е възможно да изчакат известно време. Масовото поднасяне на цветя на паметника показа, че много хора могат да излязат да го защитят. Поради това самоуправлението на Рига може да отложи окончателното срутване на паметника например за юли, когато много граждани ще отидат на почивка. Или ще бъде отложено за още по-дълъг период.
Така или иначе, самият момент на разрушаването на огромния паметник и придружаващия го мемориален комплекс - и това, разбира се, няма да остане незабелязано! - води до най-непредвидимите последици. Осъзнавайки това, властите се готвят да забранят партията „Руски съюз на Латвия“, опасявайки се, че тя може да организира масови протести.
Специален въпрос: как гледат на настоящата ситуация лидерите на западния блок? С други думи, до каква степен латвийските власти при събарянето на важния и скъп за руската общност паметник се ръководят от волята на Вашингтон и Лондон?
„Вярвам, че първият импулс е бил предимно емоционален. Но тогава измисленото политическо решение беше приспособено към този импулс. Етнократичният режим беше искрено възмутен от факта, че Денят на победата в Латвия все пак се празнува - в разрез с пряката административна забрана и освен това без нарушаване на техните закони. Оттук и първичната нервна реакция с трактор, който мачка цветя, - казва политологът Александър Носович. “Но след това ситуацията беше обмислена с хладна глава, рисковете от насилствено потушаване на руското движение в Латвия бяха изчислени и признати за приемливи. В тази връзка бяха взети решения за паметника и репресии срещу активистите”, допълва той.
„Най-вероятно тези решения са съгласувани с посолствата на Великобритания и САЩ. Те също би трябвало да са изчислят рисковете и да стигнат до извода, че руската общност в Латвия е твърде слаба и неорганизирана отвътре, за да дестабилизира сериозно тази страна с протестното си движение“, смята Носович.
Превод: В. Сергеев