/Поглед.инфо/ Преди няколко години, при бившия президент Далия Грибаускайте, Литва, докато се бореше с „руската заплаха“ за сметка на определени ползи от Вашингтон и Брюксел, се опита да установи привилегировано партньорство с Китай. Тогава много източноевропейски страни се опитаха да се предложат на Пекин като негова основна опора в региона. Литва, благодарение на членството си в ЕС, на границата с Русия и Беларус, както и заради притежаването на незамръзващото пристанище Клайпеда, беше близо до такава позиция. Редица големи китайски корпорации дори откриха своите клонове в Литва.

След това настъпиха промени. Когато новото литовско ръководство беше „посъветвано“ отвъд океана да спре да „флиртува“ с Пекин, се прояви цялата условност на суверенитета на Литва. Вилнюс смята, че тъй като е невъзможно да се игнорират „съветите“ отвъд океана, може би би било по-изгодно да се действа в авангарда на борбата срещу новия „основен враг“ на колективния Запад, Китай, обявен от Белия дом. И специалната роля на Литва не е „да защитава Европа от Китай“, на което, разбира се, не е способна, а да привлече европейците чрез механизмите на солидарност в НАТО и ЕС към по-голяма конфронтация с азиатския гигант .

Разрушаването на съществуващите литовско-китайски икономически отношения се случи стремително. Първо започнаха да издигат пречки пред дейността на китайските компании под предлог, че те представляват заплаха за националната сигурност. Наложени са ограничения за “Хуавей” и системата за 5Г мобилна комуникация. Сега смартфоните “Сяоми” са обявени за опасни, след като през второто тримесечие на 2021 г. за първи път станаха лидер в продажбите в Европа. Други икономически проекти също бяха съкратени.

Но това, което китайците не могат да приемат със сигурност, е политиката на „пълзящо признаване“ на независимата държава Тайван в Европа. Литва започна да свири от сърце „първата цигулка“. Литовският сейм подкрепи протеста на Тайван срещу изключването му от Световната здравна организация (СЗО). Вилнюс постепенно се превърна в защитник на интересите на непокорния китайски остров в много международни организации. Също така осъди вътрешната политика на КНР в Синдзян и други провинции.

Литва беше първата, която напусна важния за Китай формат на сътрудничество 17 + 1 с Европа, който е част от инициативата „Един пояс, един път“, с бурни аплодисменти от Вашингтон в средата на 2021 г. Беше обявено намерение за откриване на официално представителство на Тайван във Вилнюс, първата тайванска институция от този формат в страна от ЕС.

През август Китай реши да оттегли посланика си в Литва и поиска от литовското правителство да отзове посланика си в Китай. Светът започна да говори за китайско-литовската „дипломатическа война“. Китайската преса пише, че досега Литва е била "най-антируската държава" в Европа, но сега "се е превърнала в страната, която е напреднала най-далеч в Европа по антикитайския път". В Китай казват: „Стратегията на тази малка страна е да се придържа към САЩ възможно най-здраво. Това е американски лакей, това бягащо куче, което в замяна на отбраната на САЩ лае най-яростно срещу стратегическите съперници на САЩ.

Ако продължим тази образна поредица по отношение на Европа, тогава може би е по -подходящо да се говори не за „кучето“, а за „опашката“, която се опитва да размаха кучето. Повишавайки залозите в спора с Пекин, Вилнюс под ръководството на Вашингтон привлича Европейския съюз в конфронтация с Китай. Изглежда, че престижът и интересите няма да позволят на Брюксел да захвърли „малката, но горда“ частица от Европейския съюз на милостта на дракона. Очакванията са, че ЕС няма да остави Литва сама, тъй като Европа се нуждае от нея като трамплин срещу Беларус и като „възпираща стена“ срещу Калининградска област на Руската федерация.

Невъзможно е да си представим, че във Вилнюс са узрели до такава наглост сами. Тук можете да видите ръката на опитните треньори от Вашингтон. Ясно е защо ѝ е на Америка да скарва помежду им Европейския съюз и Китай. В края на 2020 г. КНР за първи път стана основен търговски партньор на Европейския съюз. Началото на 2021 г. потвърди тенденцията. Месечният обем на търговията с Китай надхвърля 50 милиарда евро.

Защо обаче Вилнюс се съгласи да изпълни съмнителна мисия, която ще доведе до значителни проблеми за него? Очевидно поради отчаяние. Редицата неуспешни стратегически решения, взети не без външно предложение, поставят страната в трудно положение. Това е преди всичко затварянето на АЕЦ „Игналина“ и отказът да се заменят нейните мощности с доставки от новата атомна електроцентрала от Беларус. Сега Литва няма енергия дори за ежедневните нужди. Кавгата с Лукашенко лиши литовците от перспективите да използват пристанището на Клайпеда. Клайпеда е най-северното свободно от лед пристанище на Балтийско море, което имаше шансове да се превърне в ключов пункт не само за транзита на Беларус и Русия, но и за „Новия път на коприната“ от Китай. В резултат на конфликта с Минск всичко това се срина. Спасителният изход от икономическата безизходица, очевидно предложен от американците, под формата на установяване на привилегировани отношения с Тайван, може да се превърне в поредната безсмислена авантюра, която най-накрая да превърне Литва в „болния човек“ на Европейския съюз. Засега, както признава аплодиращият литовците вестник “Таймс”, във Великобритания значително са се увеличили единствено продажбите на литовски шоколади.

В началото на мандата си определени надежди по отношение на по-големия прагматизъм бяха изразени от президента на Литва Гитанас Науседа. Скоро обаче той се озова в сянката на по-харизматичния и уверен външен министър Габриелиус Ландсбергис. Последният е наследил от дядо си Витаутас Ландсбергис, един от видните разрушители на СССР, една, но пламенна страст: Руската федерация също трябва да бъде унищожена, в противен случай литовците няма да бъдат щастливи. За това внукът на Ландсбергис не щади нито себе си, нито страната си. Беларус и Китай са само междинни цели. И ако Ландсбергис -младши успее да обърне президента, накъдето иска, тогава защо да не се опита да обърне и цяла Европа? Освен това държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен лично го подкрепя във всичките му начинания. Президентът Науседа например не може да се похвали с такова покровителство във Вашингтон.

Въпреки това, бронята на „рицаря на Запада“, който се втурна напред в „епохалната битка“ с Русия и Китай едновременно, може да се окаже твърде тежка за Вилнюс. Няма ли да го оставят на това „поле на честта“ да демонстрира смелостта си в самота? Няма нужда да се стига далеч д примери, последиците от такъв обрат също са очевидни.

„Кучето“ под формата на голяма Европа, разбира се, едва ли ще отхапе опашката си, а ще я принуди чрез сложна система от нервни импулси да виси спокойно и да не потрепва.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели